Решение № 392 от 04.11.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Карлово, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320101267 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава тринадесета от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.37и, ал.8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Съдът е сезиран с жалба от Д. С. Д., ЕГН: ********** от гр. К., ул.

„П.“ №37, чрез адв. Е. П. против Протокол от 24.04.2024 г., издаден на основание чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД311/16.04.2021 г. на Кмета на О. К..

В жалбата се твърди, че с обжалвания Протокол, публикуван на интернет страницата на О. К. на 25.06.2024 г., Комисията по чл.100 от ППЗСПЗЗ е разпределила пасищата и мерите, общинска собственост, находящи се в землището на гр. К., общ. К..

Твърди се, че Разпоредбата чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ задължава Комисията съгласно критериите на ал.4 на същия член да определи за всеки един участник необходимата му площ и да разпредели всички подлежащи на разпределение имоти .

От текста на обжалвания Протокол от 29.04.2024 било видно , че Комисията не е определила необходимата площ за всеки един участник в 1 процедурата, каквото било изричното изискване на чл.100 ал.2 от ППЗСПЗЗ.

Елементарното познаване на българския език налагало да се прави разграничение между „необходима площ“ и „полагаща се площ“. В настоящия случай от Комисията по чл.37и от ЗСПЗЗ при О. К. се очаквало, след като определи за всеки един от участниците в процедурата необходимата му площ съгласно критериите на чл.37и ал.4 и отнесе тези конкретни данни към всички подлежащи на разпределение имоти в съответното землище, прилагайки правилата на изречения II-ро и III-то на същата алинея, да извърши разпределение на имотите и така да достигне до крайния резултат, а именно – да определи полагащите се на всеки един от участниците имоти.

На стр.4-та Комисията определила „полагащата се необходима площ“, или поне така било записано в Протокола. Следвало да бъде подчертано, че такова понятие „полагаща се необходима площ“ в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ няма. Освен това правело впечатление, че в таблицата, следваща този текст, директно и без да бъдат изложени никакви фактически и правни основания, от които да е видно по какъв начин Комисията е направила съответните оценка и изчисления, била определена „полагащата се необходима“ площ за всеки един от участниците.

Будели недоумение и били абсолютно погрешни и изводите на Комисията относно „полагащата се необходима площ“ на всеки участник в процедурата, записани в таблицата на стр.4-та от Протокола, поради следното:

На 25.06.2024 г. бил публикуван и друг Протокол на Комисията чл.37и от ЗСПЗЗ за разпределение на общински пасища и мери в землището на гр. К., който Протокол бил с дата 29.04.2024 г. Т.е. този Протокол би трябвало да следва с пет дни издаването на Протокола, предмет на настоящото дело. Сравняването на двата протокола показвало, че в двете процедури участвали едни и същи лица с много малки изключения. Това давало възможност да бъдат сравнени „изводите“ на Комисията, доколкото това било възможно, поради липсата на каквито и да било фактически и правни основания, обосноваващи изводите относно „полагащата се необходима“ площ за всеки един от участниците в процедурата към 01.10.2024 г. При сравняване на двете таблици веднага правело впечатление, че според Протокола от 24.04.2024 г. трима участници и в двете процедури – жалбоподателката Д. Д., Д. С. Н. и М. Г. А., се нуждаели от по-малко пасища, отколкото според последващия Протокол от 29.04.2024 г. При сравняване на двата протокола се виждало, че на другите лица, също участващи и в двете процедури, се полагали едни и същи площи. Дори да се предположело, че в двете таблици 2

Комисията е определила не „полагащите“ се а „необходимите“ за всеки един от участниците площи така, както това се изисква от разпоредбата на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, то оставало напълно неясно и необяснимо защо преценявайки нуждите на участниците към 01.10.2024 г., на 24.04.2024 г. Комисията преценила, че на Д. С. Н., М. Г. А. и на жалбоподателката са им необходими по-малко площи, отколкото на 29.04.2024 г. И правната, и житейската логика казвали, че на втората дата – 29.04.2024 г. би следвало Комисията да отчете разпределените пасища на участниците в процедурата съгласно предходния Протокол от 24.04.2024 г. Същата била логиката и по отношение на останалите общи за двете процедури участници, за които Комисията и на двете дати приела едни и същи „полагащи“ се площи. Логично било на втората дата – 29.04.2024 г. за всеки един участник да бъде предвидена по-малка площ, с оглед обстоятелството, че с предходния Протокол от 24.04.2024 г. вече са разпределени описаните в същия пасища, с чиито площи съответно да бъдат намалени и необходимите площи за всеки един от участниците в настоящата процедура.

Още един запис във въпросната таблица будел недоумение.

Последната графа на тази таблица, озаглавена „Полагаща се необходима площ в дка, приравнена към 1-7 к-я“. От Протокола не ставало ясно защо площите в тази графа са приравнени към 1-7 категория земя, след като в следващия абзац на обжалвания Протокол, в абсолютно нарушение на разпоредбата на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ , към който препраща чл.100, ал.2 от ППЗСПЗЗ, Комисията приела „на една животинска единица да се разпределят по 40 дка“ с мотива, че „с малки изключения имотите, които подлежат на разпределение са 8-ма до 10-та категория“.

Следвало изрично да бъде отбелязано, че нито в ЗСПЗЗ, нито в ППЗСПЗЗ, има разпоредба, която да дава на комисиите по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ правото на игнорират нормата на чл.37и, ал.4 от същия Закон и да въвеждат свои правила. А настоящият случай бил точно такъв. На първо място следвало да бъде отбелязано, че три от имотите, подлежащи на разпределение са от 7-ма категория. И на следващо, но не по значение – таблицата на стр.4 от Протокола не съдържала графи, разделящи животните на участниците в процедурата по критериите, визирани в разпоредбата на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. Следвало да се има предвид, че това е площ, предвидена за разпределение за имоти от 8-ма до 10-та категория, при това само за животните, изброени в последното изречение на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. Вместо да приложи правилата за разпределение, регламентирани в 3 чл.37и, ал.4 изречения II-ро и III-то , Комисията на стр.5-та и 6-та от Протокола създала свои собствени правила, които били меко казано непонятни и явно незаконосъобразни. В очевидно нарушение на разпоредбата на цитираното изречение II-ро на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ единствено и само въз основа на критерия „категория на земята“ Комисията приела на една животинска единица да се разпределят по 40 дка. Т.е. Комисията напълно игнорирала другия определящ критерий съгласно цитираната норма на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ – вида животни. Никъде в обжалвания Протокол не било обсъждано дали участниците в процедурата отглеждат пасищни животни по изр. 1-во, за които се разпределят до 30 дка за една животинска единица в имоти от 8 до 10 категория, или говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни /автохтонни/ породи, за които според изречение 2ро на цитираната разпоредба се разпределят до 40 дка на животинска единица в имоти от същите категории. Без да изложи , каквито и да било мотиви и по този въпрос, Комисията взела решение на една животинска единица да бъдат разпределяни до 40 дка, само защото всички подлежащи на разпределение имоти по този Протокол са от 8-ма до 10-та категория.

Обжалваният Протокол съдържал информация за това, че някои участници в процедурата към датата на разпределението ползва имоти по договори, чийто срок изтичал на 30.09.2024 г. Но Протоколът не съдържал информация относно сроковете на другите договори за наем, сключени от някои от участниците с трети лица. А това било от значение както при определяне на необходимата площ, така съответно и при разпределяне на имотите, предмет на обжалвания Протокол съгласно разпоредбата на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ .

В обжалваният Протокол се съдържало и абсолютно невярното твърдение, че един от участниците в процедурата, И. К. А., ползвал лична собственост 872,380 дка в землището на гр.К.. Доколкото на жалбоподателката й било известно, И. К. А. не притежавал, каквито и да било земеделски имоти в землището на гр. Карлово. А това обстоятелство също било от значение при разпределяне на пасищата и мерите от ОПФ.

От гореизложеното било видно, че Комисията грубо нарушила правилата за разпределение, регламентирани в чл.37и, ал.4 и ал.6 от ЗСПЗЗ.

Нещо повече, от текста на обжалвания Протокол ставало ясно, че Комисията не приложила правилата, предвидени в тези разпоредби, като вместо тях създала свои собствени. На практика и този Протокол, както и предходния такъв, отменен от съда, не съдържал абсолютно изискуемите съгласно чл.59, 4 ал.2, т.4 от АПК фактически и правни основания, въз основа на които Комисията е извършила разпределението. Иначе казано – от Протокола не ставало ясно в крайна сметка по какъв начин, как Комисията е определила колко и кои имоти да разпредели за ползване на всеки от участниците в процедурата. Поради пълната липса на мотиви било невъзможно да се прецени дори дали Комисията е спазила собствените си правила, макар и същите да били абсолютно незаконосъобразни и да противоречат не законовите разпоредби .

С оглед изложеното, жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени ИЗЦЯЛО Протокол от 24.04.2024 г., издаден на основание чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД311/16.04.2021 г. на Кмета на О. К.. Претендират разноските по делото.

Ответникът – Комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на община К., с председател Н. Ц. – Заместник - кмет на община К., чрез пълномощника си юрк. И. Д., оспорва жалбата.

Сочи, че съгласно чл.37и, ал.1 изр.първо от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм.

Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, като за целта лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагат документи, определени в правилника за прилагането на закона. (чл.37и, ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ).

Посочва се, че Кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май. (чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ). Протоколът се обявявал в кметството и се публикувал на интернет страницата на общината и можел да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго (чл.37и ал.8 ЗСПЗЗ).

От горецитираните правни норми ставало ясно, че процедурата по 5 чл. 37и от ЗСПЗЗ, Д.звита в разпоредбите на чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ, е специална. Тя касаела предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по чл.

37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Осъществявала се в два етапа. През първия етап Комисията по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ определяла необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 от закона и извършвала разпределение на имотите за всяко землище. Етапът завършвал с изготвяне на протокола на Комисията. Съгласно чл. 37и, ал.8 от ЗСПЗЗ протоколът подлежал на съдебно обжалване по отношение площта на разпределените имоти. Вторият етап касаел сключване на договора за наем или аренда от кмета на общината, съответно – директора на ОДЗ, с правоимащите лица въз основа на протокола на Комисията.