Решение № 11938 от 07.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11938 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110170896 по описа за 2022 година

Ищецът Г. Ю. А. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Надежда, 1, бл.101, вх.2, ет.8, ап.45, е предявил иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.146, ал.1, вр. чл.143, т.19 ЗЗП, вр. чл.21, ал.1, вр. чл.19, ал.4 ЗПК срещу ответника „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. „Славянска“ № 29, ет.7, за прогласяване на нищожност на чл.11,ал.1 от договор за кредит от 17.10.2022г., предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на 1779,17лв. при непредставяне на обезпечение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор за кредит от 17.10.2022г., предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на 1779,17лв. при непредставяне на обезпечение.

„***“ ЕООД предявява насрещен иск. Сочи, че длъжникът Г. А. е в забава, налице са обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и с връчване на насрещната искова молба уведомява длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

Претендира сумите:

-160,20лв. – възнаградителна лихва за периода 17.11.2022г.-17.1.2023г., ведно със законната лихва от 13.2.2023г. до плащането;

-1600лв. – главницата по договора за кредит от 17.10.2022г., ведно със законната лихва от 13.2.2023г. до плащането.

Г. А. оспорва насрещния иск с доводи, че целият договор е нищожен, включително относно договорната лихва, чийто размер противоречи на добрите нрави.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен валиден 1 договор за кредит от 17.10.2022г. и сумата е предадена на кредитополучателя.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже точно плащане.

Страните не спорят, че са сключили договор за паричен заем от 17.10.2022г. за сумата 1600лв., брой погасителни месечни вноски – 10, при посочен в договора ГПР 48,27% и ГЛП – 40,05%, предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на 1779,17лв. при непредставяне на обезпечение, което не е включено в ГПР.

Ответникът не е извършил плащания по договора.

Спорът е относно действителността на договора.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може да надхвърля 50%.

В случая е уговорено допълнително плащане, което представлява разход по кредита и не попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК, но въпреки това този разход не е включен в ГПР.

При отразяване на това допълнително плащане в ГПР ГПР значително ще надхвърли 50%.

Неотразяването му води до заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.

Също така невключването на това допълнително плащане в ГПР представлява нарушение на чл.11, ал.1, т10 ЗПК, който императивно изисква в съдържанието на договора за потребителски кредит да е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора.

В случая договора за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита – 1600лв.

Предвид изложеното, основателен е първоначалият иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.11, ал.1 от договора, както и насрещият иск за главница за сумата 1600лв., доколкото няма спор, че ответникът не е извършвал плащания по договора. Освен това са настъпили условията за обявяване на предрочна изикуемост, която е съобщена на ответника с получаване на препис от насрещната искова молба. Насрещните искове следва да бъдат уважени за сумите за главница от 1600лв. и отхвърлени за договорна лихва от 160,20лв.

По разноските: по първоначалния иск, който е основателен - разноски следвада се присъдят на ищеца – 76,20лв. – д.т. и 500 лв. адвокатско възнаграждение.

По насрещния иск разноските на „***“ ООД са в размер на 114лв. д.т. и 100лв. – юр. възнаграждение. В случая потребителят дължи разноски, защото предмет на исковете не е неравноправност на клаузи от договора, а изпълнение на договорни задължения. На „***“ ООД следва да се присъди сумата 194,52лв. – разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

На ответника по насрещния иск не следва да се присъждат разноски, тъй като не е сторил такива.

Воден от горното, Софийски районен съд

2

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит от 17.10.2022г., сключен между ***” ООД с ЕИК ***, гр. София, ул. Славянска №29, ет.7 и Г. Ю. А. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Надежда, 1, бл.101, вх.2, ет.8, ап.45.

ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, ул. Славянска №29, ет.7.да плати на Г. Ю. А. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Надежда, 1, бл.101, вх.2, ет.8, ап.45 сумата 576,20лв. – разноски по първоначалния иск.

ОСЪЖДА Г. Ю. А. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Надежда, 1, бл.101, вх.2, ет.8, ап.45, да плати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.

„Славянска“ № 29, ет.7, сумата 1600лв. – главницата по договора за кредит от 17.10.2022г., ведно със законната лихва от 13.2.2023г. до плащането, както и сумата 194,52лв. разноски по насрещния иск.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София,ул. „Славянска“ № 29, ет.7, срещу Г. Ю. А. с ЕГН **********, гр. София, ж.к.

Надежда, 1, бл.101, вх.2, ет.8, ап.45, иск за сумата 160,20лв. – възнаградителна лихва за периода 17.11.2022г.-17.1.2023г., ведно със законната лихва от 13.2.2023г. до плащането;

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски градски

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3