Разпореждане № 14564 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 14564 гр. София, 22.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно гражданско дело № 20231100507521 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по повод на частна жалба на Т. Й. С. и В. Д. С. срещу определение № 18944/29.05.2023 г., постановено по гр. д. № 29.05.2023 г. по описа на СРС, II ГО, 78 състав, с което е оставена без уважение молбата им по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу Решение № 5692/10.04.2023 г.

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното определение, при наведени съображения за подаване в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК на въззивна жалба по електронен път – на 03.05.2023 г., при незнание от страна на въззивниците, че същото е съпроводено с технически пропуск. Молят за отмяна на първоинстанционния акт и връщане на делото за администриране на подадената от тях въззивна жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна възразява за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страната и взе предвид данните по делото, намира следното:

С Решение № 5692/10.04.2023 г., постановено по гр. д. № 29.05.2023 г. по описа на СРС, II ГО, 78 състав, са уважени предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. Й. С. и В. Д. С. положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК.

Препис от първоинстанционното решение е връчен на ответниците Т. Й. С. и В. Д. С. на 19.04.2023 г. Следователно срокът за въззивно обжалване от въззивниците изтича на 03.05.2023 г.

На 04.05.2023 г. пред СРС, 78 състав, е депозирана молба вх. № 124289 от Т. Й. С. и В. Д. С., към която се прилага на хартиен носител подадена по електронен път на 03.05.2023 г. въззивна жалба.

С Разпореждане от 09.05.2023 г. СРС, 78 състав, е върнал въззивна жалба, приложена към молба вх. № 124289/04.05.2023 г., като просрочена.

Препис от разпореждането от 09.05.2023 г. е връчен на Т. Й. С. и В. Д. С. на 15.05.2023 г. В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК не е депозирана частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивна жалба, респ. последното е влязло в сила.

С молба вх. № 135668/16.05.2023 г. Т. Й. С. и В. Д. С. са уведомили СРС, че са подали въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК по електронен път – на 03.05.2023 г., за което ангажират доказателства – извадка от имейл кореспонденция, удостоверяваща получено на имейл страницата на СРС съобщение с текст „Приложено изпращам въззивна жалба по гр.

1 д. № 45004/22 г. на 78-с-в“, както и че приложената с молбата от 04.05.2023 г. въззивна жалба съставлява единствено хартиен носител на своевременно подадената въззивна жалба. Ето защо, моли районният съд да приеме, че са налице основанията по чл. 64, ал. 2 ГПК и да приеме, че жалбата е в срок.

С определението от 29.05.2023 г. СРС, 78 състав, е оставил молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК без уважение, като е изложил мотиви, че в същата липсват наведени твърдения за непредвидени обстоятелства за просрочие на подадената жалба, а по същество такива за спазен срок за подаване на въззивна жалба.

В изпълнение на служебните си задължения, настоящият съд е изискал справка от СРС, отдел „Информационно обслужване, статистика и информационни технологии“, относно постъпването на 03.05.2023 г. на електронния адрес на СРС на имейл със съдържание и подател, съответни на посочените от молителите.

Съгласно постъпилата справка, на 03.05.2023 г. е 17:42 часа на имейл адреса на СРС е получено съобщение със съдържание „приложено изпращам въззивна жалба по гр. д. № 45004/22 г. на 78-с-в“ и прикачен към него файл, който технически не може да бъде отворен и обработен от служителите на АС „Регистратура“ на СРС. На 04.05.2023 г., с обратен имейл, подателят на имейла е уведомен, че файлът му не може да бъде отворен.

При тези данни, съдът намира, че макар частната жалба да е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 66, ал. 2 ГПК, същата е процесуално недопустима и следва да бъде върната. Мотивите за това са следните:

На първо място, жалбата е депозирана след изтичане на едноседмичния срок по чл.

275, ал. 1 ГПК.

На второ място, съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. В ал. 2 на същата норма е предвидено, че страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. С оглед на това възстановяване на срока е допустимо, когато страната е пропуснала законоустановен или определен от съда срок. В молбата на Т. Й. С. и В. Д. С. по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК, както и в частната им жалба, е направено искане за възстановяване на срока за въззивно обжалване, но в тях не са направени надлежни твърдения, че ответниците са пропуснали срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, а напротив – изрично се твърди, че срокът по чл. 259, ал. 1 ГПК е бил спазен чрез депозиране на въззивна жалба по електронен път, но извършеното по този начин процесуално действие е било нередовно поради технически пропуск да прикачат четим файл, съдържащ въззивната им жалба – така ответниците твърдят, че в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК са депозирали по електронен път имейл със съдържание „приложено изпращам въззивна жалба по гр. д. № 45004/22 г. на 78-с-в“. Твърденията им се доказват по категоричен начин от постъпилата служебна справка от СРС, отдел „Информационно обслужване, статистика и информационни технологии“. Следва да се посочи, че дори бланкетно подадената въззивна жалба е годна надлежно да сезира въззивния съд, поради което настоящият състав счита, че с изпращането на посочения имейл на 03.05.2023 г. ответниците са спазили срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл са и собствените им твърдения. В тази насока следва да бъде отбелязано, че от 30.06.2021 г. е в сила новата Глава 11а ГПК (ДВ, бр. 110 от 2020 г.), която урежда реда за извършване на процесуални действия и постановяване на актове в електронна форма. Съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма и не могат да откажат приемането на такива.

Следователно, съдът не може да откаже приемането на извършеното в срок действие по електронен път. При това положение и предвид собствените твърдения на молителитеответници, че те са спазили срока по чл. 259, ал. 1 ГПК (чиято проверка следва да бъде 2 извършена чрез атакуване на разпореждането за връщане на въззивна жалба, каквото обжалване обаче не е предприето от тяхна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК), респ. липсата на надлежни твърдения от тяхна страна за наличие на непредвидени обстоятелства, възпрепятстващи спазването на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, съдът счита, че сезиращата го жалба е недопустима и следва да бъде върната, доколкото страната не навежда надлежни твърдения, които да подлежат на проверка по реда на чл. 64 ГПК – в този смисъл и Определение № 2601/09.09.2025 г. по гр. д. № 1313/2025 г. на ВКС, което макар и постановено по казус, касаещ приложението на чл. 250 ГПК, разглежда подобна хипотеза.

При горните мотиви, съдът намира подадената жалба за процесуално недопустима и като такава същата подлежи на връщане, без да бъде разглеждана по същество.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА частна жалба вх. № 164447/09.06.2023 г. на Т. Й. С. и В. Д. С..

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3