Решение № 1292 от 13.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1292 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110208364 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № Р-10-88 от 12.05.2023 година заместникпредседателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, е наложил на търговско дружество „************” ООД с ЕИК ********** имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/лева на осн. чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП за извършено нарушение по чл.54, ал.7, вр., чл. 54, ал. 7, вр. чл.10, т. 1 ЗМИП .

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което чрез процесуалния си представител- адвокат В., в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат оплаквания, за неправилно приложение на материалния закон, несъответствие с целта на закона, както и противоречие с нормите и целта на европейското законодателство в сферата на борбата срещу изпирането на пари.

При това на първо място се излагат доводи за неправилно установена фактическа обстановка, като се твърди, че изводът на наказващия орган за допуснато от страна на дружеството-жалбоподател нарушение, почива единствено на факта, че в представените при проверката на КФН документи липса документ за самоличност на оторизираното лице ********, макар данни за проверка на паспорта на последния да се съдържат в оторизационната форма, и в действителност копие от същия да се е намирало в информационните масиви на инвестиционния посредник. В тази връзка се сочи, че единствената причина за пропуска документа да бъде представен на контролната администрация се явява големия обем от документи, като при всяко депозиране на такива, изрично от страна на проверяваното дружество е отбелязвана възможността да разполага и с допълнителни такива. При това се сочи, че от проверяващия екип в нито един момент не е правено запитване за изискване на конкретния документ, като пропускът да се приложи се дължи на техническа грешка, и личният документ на лицето е представен с възражението срещу АУАН. Като се изтъква, че наказващият орган неправилно е заключил, че документът е изготвен едва за нуждите на производството, респективно не е взел предвид представени 1 след издаването на АУАН писмени доказателства в нарушение на принципите на НПК и ЗАНН. В допълнение се излагат доводи за недобра комуникация и разлика в използваните понятия „потребител“, „клиент“, „пълномощник“, „оторизирано лице“, между служителите на дружеството и проверяващия екип.

На следващо място се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон, в частност квалифициране на деянието като нарушение на чл.54, ал.7 вр. чл.53, ал.7 ЗМИП, поради неправилното третиране на деловите взаимоотношения като установени без присъствието на клиент, макар договорите между жалбоподателя „************“ ЕООД и клиентът „**********“ ООД да са подписани на присъствено, с извършена лично от представляващите заверка на представените официални документи и останалите книжа, а оторизационните форми са подадени на място в офис на дружеството жалбоподател, където е извършена и идентификацията на оторизираните лица, като не на последно място се изтъква, че двете дружества се помещават в една и съща сграда. Наред с това се излагат доводи за принципна неприложимостта на изискването на чл.54, ал.7 ЗМИП по отношение на оторизираните от клиентите на „************“ ЕООД физически лица, предвид ограничените правомощия на същите, които не включват разпореждания с активите на клиента. В заключение се излагат доводи за маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат В., която поддържа искането за отмяна по съображенията изложени в жалбата. В допълнение се прави възражения за некомпетентност на актосъставителя, доколкото същата не е надлежно оправомощена от председателя на КФН, като се допълват и аргументите за неправилно боравене с понятията от страна на длъжностните лица при КФН. Претендира присъждане на разноски.

В правото си на реплика, процесуалният представител на жалбоподателя, сочи, че изискването за надлежно легитимиране на актосъставителя произтича от специалния законЗКФН. Също така се допълва, че от жалбоподателя са изискани данни и лични документи за над 1000 лица, като в представената пред наказващия орган декларация същият изрично е посочил, че са възможни пропуски в представените документи, като при нарочно допълнително искане същите ще бъдат депозирани.

В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, се представлява от юрисконсулт Герчева, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление. В тази връзка на първо място се сочи, че както АУАН, така и НП са издадени от органи, за които са представени съответни заповеди за компетентност, като оправомощаването на актосъставителя изхожда именно от наказващия орган- заместник председател на КФН, както и се изтъква, че ЗАНН не предвижда предявяването им на нарушителя при съставяне на АУАН или НП. На следващо място във връзка с изричното възражение в жалбата се подчертава, че не деловите отношения между „************“ ЕООД и „**********“ ООД са установени неприсъствено, а че идентификацията на оторизираното лице е извършена по този начин, което се потвърждава от самата оторизационна форма, която не съдържа саморъчен подпис на лицето. На следващо място се изтъква, че не е налице каквато и да е неяснота в използваните при изискването на информацията понятия, като още в искане № 2 е посочен обема на информация, който се изисква по отношение на всеки от клиентите. В заключение се излагат аргументи в противовес на твърдението за маловажност на нарушението като се акцентира върху значението на поставените в опасност обществени отношения, както и върху броя на установените нарушения. Претендира присъждане на разноски под формата на възнаграждение за юрисконсулт, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено следното:

2

Жалбоподателят "************" ООД, ЕИК **********, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище гр. София и адрес на управление бул. "******* ********“ № 20, представлявано заедно от управителите си.

Дружеството упражнявало дейност като инвестиционен посредник, с лиценз предоставен по силата на Решение № 145-ИП/24.02.2011г. на КФН, вписано в регистъра по чл.30, ал.1, т.2 ЗКФН под № РГ-03-236, което го прави задължен субект по ч.4, т.8 ЗМИП.

На 11.01.2016г. между дружеството жалбоподател „************” ООД и търговско дружество „**********“ ООД бил сключен Договор за брокерски услуги, по силата, на който дружеството жалбоподател се задължавало да извършва дейност като инвестиционен посредник, в частност приемане и предаване на нареждания за сключване на сделки с финансови инструменти за сметка и риск на клиента. Предвид на това за „************” ООД, възникнало задължение да прилага предвидените в чл.10 ЗМИП действия по комплексна проверка на насрещната страна- „**********“ ООД, в частност да идентифицира представители на клиента ЮЛ, включително чрез спазване изискванията на чл.54, ал.7 вр.чл.53 ЗМИП, а именно чрез изискване на официален документ за самоличност и снемане на копие от същия.

Със Заповед № З-26/19.01.2022г. на заместник председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", изменена и допълнена със Заповед № З201/20.07.2022г., била възложена проверка на дейността на „************” ООД за спазване на изискванията на ЗМИП. Проверката обхващала периода 01.01.2021г.30.06.2022г.

В рамките на проверката се установило, че при осъществяване на дейността си инвестиционния посредник предлагал възможност на своите клиенти да оперират чрез физически лица, на които са дали правомощия да извършват сделки с финансови инструменти от името и за сметка на клиента на инвестиционния посредник. За тази цел, с оглед създаване на акаунт на това оправомощено лице към съответния клиент, последният депозирал пред инвестиционния посредник оторизационна форма, в която се посочвало името на клиента на инвестиционния посредник; уникален идентификационен номер на лицето, на което са предоставени права да извършва сделки от името и за сметка на клиента, име на оторизираното лице, номер на документ за самоличност на оторизираното лице, адрес на оторизираното лице, друга информация относно условията за извършване на сделки от страна на оторизираното лице, от името и за сметка на клиента. Наред с това към оторизационната форма се прилагало копие от документ за самоличност на оправомощеното(оторизираното) лице.

С Искане № 6, изготвено от проверяващия екип и връчено на "************" ООД на 27.04.2022г., от инвестиционния посредник било изискано представяне на официалните документи за самоличност на оторизираните лица, оправомощени от клиентите да извършват сделки с финансови инструменти от тяхно име и за тяхна сметка, като изисканите документи били представени с писмо вх. № РГ-03-236-5. Видно от същите на 10.01.2021г., клиентът "**********" ООД, с кл. № AL0000000197, е подал оторизационна форма(trader details), с която е оправомощил лицето **********(*********) да извършва сделки с финансови инструменти от името и за сметка на дружеството, като на същият е зачислен уникален идентификационен номер ALA131. С оглед постъпилата информация с Искане № 7 връчено на "************" ООД на 12.05.2022г., от инвестиционния посредник било изискано представяне на оторизационната форма с която е оправомощено посоченото лице- **********, като същата е представена с писмо вх. № РГ-03-236-5 от 30.05.2022г.

Видно от съдържанието й, в полето предвидено за отразяване номер на лична карта, паспорт или друг документ за самоличност на оправомощеното лице липсва вписване, липсват данни и за дата на раждане на лицето, а видно от съдържанието на формата същата е подадена и попълнена по електронен път като не съдържа подпис нито на оторизираното лице, нито на 3 представителя на инвестиционния посредник. От друга страна от представената представената с писмо вх. № РГ-03-236-5/13.07.2022г.справка е видно, че **********, лице оправомощено да извършва сделки с финансови инструменти от името и за сметка на клиента "**********" ООД, действително е осъществявало такива.

В тази връзка, и с оглед констатирани при проверката пропуск с АУАН Р-06432/30.11.2022г. съставен от свидетеля Ю. К.- главен експерт в отдел "Специализиран надзор за мерките за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма" в управление "Надзор на инвестиционната дейност" на КФН, „************” ООД било повдигнато административно-наказателно обвинение за това, че в качеството си на задължено лице по смисъла на чл.4, т.8 ЗМИП, не е изпълнило задължението си да идентифицира лицето **********, на което е дадена представителна власт да извършва сделки с финансови инструменти от името и за сметка на "**********" ООД, чрез представяне на официален документ за самоличност. Фактическата обстановка, актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.54, ал.7, вр. чл. 53, ал.7, вр. чл. 10, т. 1 ЗМИП.

Актът бил съставен с участието на и връчен на представител на дружеството- Д.Д., легитимирала се с изрично пълномощно.

Въз основа на акта било издадено наказателно постановление (НП) № Р-10-88 от 12.05.2023 година заместник- председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, е наложил на търговско дружество „************” ООД с ЕИК ********** имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/лева на осн. чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП за извършено нарушение по чл.54, ал.7, вр., чл. 54, ал. 7, вр. чл.10, т. 1 ЗМИП .