Решение № 623 от 07.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Пловдив, 07.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330206776 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. И. М., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв. С. К. срещу Наказателно постановление № 24-1030-008086/14.10.2024 г., издадено от Р.К.П. – Началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО). Твърди, че когато полицейските служители са пристъпили към извършването на проверката, той да е бил спрял, за да слезе превозван от него клиент. Претендира да е налице хипотеза по чл. 137а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Взема становище да е допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на описание на конкретно място на извършване на деянието. В тази връзка твърди както в акта за установяване на нарушението, така и в наказателното постановление да не е посочено на кой точно номер от бул. „Свобода“ в гр. Пловдив наказващият орган е приел, че е извършено деянието. Счита, че по този начин съществено е нарушено правото му на защита. Поддържа още полицейският служител, вписан като свидетел по акта, да е извършвал друга проверка, поради което да няма качеството на свидетел. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно 1 заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично.

Представлява се от адв. С. К., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище с вх. № 130226/17.12.2024 г. поддържа производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа деянието да е възприето визуално от актосъставителя при условията на добра видимост, неограничена от външни фактори. Взема становище жалбоподателят няколкократно вече да е санкциониран за извършването на такъв вид нарушения, както и да са му останали само 5 контролни точки, което да доказва влошена дисциплина като водач. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н. И. М., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 18.11.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез сектор „Пътна полиция“ – Пловдив на 30.11.2024 г. съгласно справката на лист 9 от делото, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 15.09.2024 г. в 11:30 часа в гр. Пловдив, на бул. „Свобода“ до № 71 в посока от запад към изток жалбоподателят Н. И. М. управлявал лек автомобил „Пежо 508“ с рег. № ** от категория М1, като по време на движение не бил поставил обезопасителния си колан, с който автомобилът бил оборудван. По това време и на посочения пътен участък свидетелят К. Г. Г. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение и ограничаване на пътния травматизъм. Свидетелят Г. забелязал, че жалбоподателят М. не бил поставил обезопасителния си колан по време на движение, поради което му подал сигнал за спиране със стоп-палка.

Управляваният от жалбоподателя М. автомобил с рег. № ** бил обозначен като таксиметров, имал издадено Разрешение № 0092, валидно до 31.12.2024 г., за извършването на таксиметров превоз на пътници и към момента на деянието бил с поставен на покрива знак „ТАКСИ“. Жалбоподателят бил сам в 2 автомобила и не превозвал пътници по времето, когато бил спрян за проверка.

На място и в хода на проверката свид. Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1401019 от 15.09.2024 г. срещу жалбоподателя М., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. На жалбоподателя бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. К. Г. Г.. От тях се установяват най-напред мястото на извършване на деянието, както и обстоятелството, че водачът на автомобила е бил без поставен обезопасителен колан. За последното обстоятелство от показанията на свидетеля се изяснява, че той е забелязал още докато превозното средство е било в движение, а не едва след спирането му. На следващо място от свидетелските показания съдът черпи доказателствена информация за вида на проверения автомобил, който е бил обозначен като таксиметров, като включително знакът „ТАКСИ“ на покрива му не е бил покрит или свален. Накрая, от показанията на свид. Г. се установява и обстоятелството, че водачът е бил сам в автомобила към момента на спирането му за проверка. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които е възприел като очевидец. В отделни части те намират подкрепа в писмените доказателства по делото. Разказът на свид. Г. за случилото се е подробен, като не представлява схематично преповтаряне на констатациите по АУАН, а се пресъздават и допълнителни детайли от проверката като посоката на движение на МПС, кръстовището, през което е преминал водачът преди да спре и обозначението на автомобила като таксиметров. Тази обстоятелственост в разказа на свид. Г. доказва, че той има съхранен ясен спомен за случилото се и придава завишена доказателствена стойност на показанията му. По тези съображения съдът ползва с доверие показанията на разпитания свидетел.

От справка от „АИС-Регистрация“ за ППС с рег. № ** се установява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Пежо 508“, с брой места седящи+водач - 4+1, без места за правостоящи и с категория на превозното средство М1.

От справка от Единен таксиметров регистър за МПС с рег. № ** (лист 32 от делото) се изяснява, че за превозното средство има издадено Разрешително № 0092 за извършване на таксиметров превоз на пътници, валидно от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени 3 лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М..

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 15.09.2024 г. в 11:30 часа в гр. Пловдив, на бул. „Свобода“ до № 71 жалбоподателят М. е управлявал лек автомобил за таксиметров превоз на пътници с марка и модел „Пежо 508“ и с рег. № **, без по време на движение да е поставил обезопасителния си колан, с който превозното средство е било оборудвано. Жалбоподателят не оспорва, че той е управлявал автомобила, като с жалбата дори признава това обстоятелство, твърдейки, че е превозвал клиент към момента на проверката. По делото авторството на деянието е доказано и чрез показанията на свид. Г., който е очевидец. Следователно жалбоподателят е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението по жалбата за непълнота при описанието на мястото на извършване на нарушението. Съдът намира, че с направеното в случая описание на мястото на деянието е постигната пълна и надлежна индивидуализация на това спорно обстоятелство. Противно на твърдяното в жалбата и в АУАН, и в наказателното постановление има посочен конкретен номер – до № 71, по протежението на бул. „Свобода“ в гр. Пловдив, където е извършено нарушението. По този начин описанието е сведено до един определен административен адрес и така се характеризира с елемент на уникалност, тъй като този адрес не е дублиран на територията на населеното място град Пловдив. Следователно направеното описание не насочва към никое друго възможно място, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. За пълнота следва да се отбележи, че процесуалният закон не поставя изискване мястото на извършване на нарушението задължително да се обозначава с конкретен административен 4 адрес. В случая установява се, че жалбоподателят е изминал цялото разстояние от момента, когато е забелязан от свид. Г., до спирането му подадения сигнал със стоп-палка до № 71 на бул. „Свобода“ в гр. Пловдив без да е имал поставен обезопасителен колан. Поради това мястото може да бъде описано и по по-общ начин. Такъв подход не би бил в нарушение на процесуалните правила, ако посоченото място може да бъде установено и съответства на участъка от пътя, където е извършено противоправното деяние.

Възражението за нарушения в процедурата при избора на свидетеля по АУАН също се приема за неоснователно. На първо място в акта свидетелят К.М.Д. изрично е отбелязан като очевидец. Дори и да се приеме с доверие тезата на жалбоподателя, че посоченият полицейски служител е извършвал друга проверка и е присъствал само при съставянето на акта, то това не доказва основание за отмяна на наказателното постановление. Процесуалният закон не поставя изискване нито актосъставителят, нито свидетелят/свидетелите да са очевидци на нарушението. В съдебната практика е изяснено, че свидетелите могат да изпълняват различни функции при дейността по съставянето на АУАН - в този смисъл Решение № 500 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 83/2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. Процесуално допустимо е свидетелят по АУАН да не е очевидец, като в този случай неговото присъствие цели създаването на гаранция за спазването на процедурата и за охрана на възможността за участие на нарушителя съобразно предвидените му процесуални правила. Същевременно съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, дори и в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, не се квалифицира автоматично за процесуално нарушение от категорията на съществените - така Решение №911 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 483/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 203 от 06.02.2023 г. по к.а.н.д. № 2967/2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 500 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 83/2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. В настоящия случай това нито е затруднило разкриването на обективната истина, нито е ограничило правото на защита на жалбоподателя – както възможността му да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, така и да сочи доказателства в подкрепа на твърденията и възраженията си. Така мотивиран, съдът приема, че не е допуснато съществено процесуално нарушение.