Решение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№1 гр. С., 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20255400900016 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288-286 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.

86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на П. БГ ЕООД, в която се твърди, че между ищеца, в качеството на кредитор, и ответниците А. – Б. АД и Ц. К. С., като солидарни длъжници, било подписано извънсъдебно споразумение от 01.04.2024г., по силата на което ответниците приемали да отговарят солидарно към П. БГ ЕООД за сумата от 400 000лв.

Ищецът твърди, че според т. 1 от споразумението, дължимата сума от 400 000лв. следвало да бъде платена до 28.02.2025г., но към момента на предявяване на исковата молба липсвали плащания от солидарните длъжници.

Според чл. 121 ЗЗД, солидарност възниквала по силата на закона или ако била уговорена между страните. Изводите за възникване на солидарна отговорност следвало да се основават и на уговорката за поетото задължение за връщане на сумата, дали кредиторът можел да претендира пълния размер на сумата от всеки един от длъжниците или всеки длъжник отговарял пред кредитора за определена част от задължението.

Ищецът твърди, че в т. 2 от споразумението двамата ответници признавали дължимостта на сумата в размер на 400 000лв., която била 1 дължима в условията на солидарност.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сума в размер на 55 000лв., частично предявена от общо задължение в размер на 400 000лв., по споразумение от 04.02.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното им плащане.

От ответника А. – Б. АД не е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът Ц. С. оспорва иска, като моли същият да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Предявен е иск по чл.79, ал.1 във вр. с чл.86 ЗЗД.

С допълнение към проекта за доклад от 16.10.25г. /л.50-51/ съдът е възложил в тежест на ищеца да установи с всички доказателствени средства валидността и действителността на споразумението от 01.04.24г. Това изискване се налага от обстоятелството, че страните под страх от отговорност за вреди следва да упражняват своите права добросъвестно, съобразно добрите нрави и в съответствие със закона, според чл. 3 и чл. 5 от ГПК. По тази причина и на основание чл. 299, ал. 3 ГПК и с оглед на обстоятелството, че след влизане в сила на решението, същото не може да бъде оспорвано като постановено като такова по симулативен процес, ищецът следва безспорно да установи, че е налице основание за сключване на споразумението от 01.04.24г., което произтича от действително съществуващи отношения между страните П. БГ ЕООД, от една страна, и А. Б. АД и Ц. К. С., от друга страна, въз основа на които последните дължат на ищеца неустойка от предварителен договор от 01.02.23г. За целта следва да изиска сключения предварителен договор, както и доказателство, че в срока по него не е изпълнено задължението за сключване на окончателен договор за продажба на недвижим имот, в резултат на което се дължи претендираната по настоящото дело неустойка от 400 000лв., предявена като частичен иск в размер на 55 000лв.

Посочено е в определението, че е налице съдебна практика, макар на предходния Върховен съд на НРБ, в съответствие с която съдът е длъжен да установи действителните отношения между страните, което се налага и предвид на оспорването на иска, макар и бланкетно, от страна на ответника Ц.

С..

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

2

Представеното споразумение от 01.04.24г. /л.5/ между страните по делото, е оспорено бланкетно от втория ответник Цв. С.. То съдържа твърдяното от ищеца съглашение между страните П. БГ ЕООД – С., като кредитор, и А. Б. АД и Ц. С., съответно солидарни длъжници, че последните двама дължат солидарно на кредитора неустойка в размер на 400 000лв. по предварителния договор за закупуване на недвижими имоти, която сума следвало да се плати до 28.02.25г.

Поради неплащане на неустойката в срок, ищецът е предявил вземането по съдебен ред.

Ответникът А. Б. АД не е взел становище по иска, а ответникът Цв.С. бланкетно е оспорил иска.

С оглед на всички обстоятелства по делото и събраните доказателства, съдът приема така образуваният процес за симулативен.

Това е така, защото ищецът не е реализирал възложената от съда тежест на доказване, че споразумението от 01.04.24г. е валидно и действително, тъй като се основава на действителен предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 01.02.23г., неизпълнението на който е породило валидно съществуващо и изискуемо вземане за неустойка в размер на 400 000лв.

Това е така, защото не е представен въпросният предварителен договор от 01.02.23г., нито е представена някаква банкова, счетоводна или друга документация, обичайно съпътстваща такива действително съществуващи предварителни договори между търговци, като плащане на капаро по банков път или в брой, осчетоводяването му с включването в дневници за покупкопродажби и по ДДС, издаването на разписки, фактури, касови бонове и пр., скици-схеми на недвижимите имоти, данъчни оценки, удостоверения за тежести и пр.

По такъв начин неподкрепено с доказателства е и възникването и съществуването на вземане за неустойка в размер на 400 000лв. за неизпълнението на предварителния договор, което да е предмет на процесното споразумение.

Оттук и от представената справка за образувани срещу ответника А. Б.

АД изпълнителни дела /л.7/, 9 бр., както и от оставеното без уважение искане за допускане на обезпечение на иска, чрез спиране на изпълнението н 3 насрочена публична продан по едно от тях, изп.д. № 402/23г. на ЧСИ № 678 /което ползва същия длъжник/ може да се направи обоснован извод, че целта на настоящото производство е след влизане в сила на осъдително решение, ищецът да се нареди сред кредиторите на първия солидарен длъжник А. Б. АД – С..

По такъв начин този привиден кредитор би конкурирал с останалите кредитори на А. Б. АД в изпълнителното производство по посочените по-горе изпълнителни дела, включително като задели част от ликвидационната сума за самия длъжник – хипотезата на чл. 464 ГПК.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Безспорно е служебното задължение на съда да следи за нищожността на сделките, от които се твърди да произтичат претендираните права на страните, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, според ТР № 1/2020 от 27.04.22г. по т.д. № 1/2020г. на ОСТК.

След като при разпределена тежест доказване на ищеца да установи основанието, въз основа на което е било сключено споразумението от 01.04.24г., именно предварителния договор от 01.02.23г., същата доказателствена тежест не е реализирана, следва да се приеме, че това споразумение е сключено при липса на основание, поради което е нищожно, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

Затова то не може да поради валидно, изискуемо и ликвидно вземане за неустойка в размер на 400 000лв. или предявеното частично от 55 000лв.

За пълнота следва да се отбележи, че макар за симулативността на процеса да може да се направи извод само въз основа на косвени доказателства, тя е безспорно установена. Макар за евентуално засегнатите трети лица да е открит пътят за установяването й чрез иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, според ТР № 106/1964г. по гр.д. № 76/64г. на ОСГК на ВС на НРБ, тя не следва да се допуска посредством позитивно за ищеца осъдително решение.

Предвид на изложеното и на посоченото основание, искът следва да се отхвърли.

С оглед на всичко изложено, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ иска на П. БГ ЕООД – С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район К. С., бул. Г. С. № 55, представлявано от Ш.

Г. съдебен адрес гр. С., ул. Д. П. № 16, ет. 3, адв. Б. К., да се осъдят на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86 ЗЗД, А. –Б. АД – С., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С. 4702, ул. Б. Ш. № 10, представлявано от А. П., и Ц. К. С., ЕГН **********, от гр. С., пк1618, район Т., ул. П. П. № 29, ет. 3, ап. 11, солидарно да му заплатят сумата от 55 000лв., частичен иск от 400 000лв. по споразумение от 01.04.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.03.2025г. до окончателното им изплащане, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________

5