Решение № 7295 от 02.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7295 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. при участието на секретаря К.А Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20241100101960 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск от П. Л. Й., ЕГН:**********, чрез процесуалния му представител адв. В. Д. против И. М. Д. с правно основание , чл. 79 ЗЗД, във вр. чл. 284, ал.2 и чл.99,ал.1 от ЗЗД за заплащане на придобито чрез цесия вземане за сумата от 30 727.72 лв., дължима по неизпълнена от ответника отчетна сделка във връзка с договор за поръчка от 22.05.2019 год.

Ищецът твърди, че между „ПИКАДИЛИ ЕНТЪРПРАЙС” ЕООД - гр.Велинград и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за поръчка от 22.05.2019 г., по силата на който последният е поел задължение като довереник да продаде недвижим имот – ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Царево, като след извършване на продажбата да предаде на възложителя ½ от получената продажна цена като преведе сумата по сметка на посочено от доверителя лице - П. Л. Й.. Ищецът излага, че на същата дата е съставен нотариален акт, с който дружеството–доверител „ПИКАДИЛИ ЕНТЪРПРАЙС” ЕООД - гр.Велинград прехвърля своята ½ идеална част от имота на ответника.

Според ищецът ответникът е реализирал продажба на имота на цена 929 019.25 лева, но не е изпълнил договорното си задължение да отчете получената цена и да преведе половината от получената сума по начина посочен в договора за поръчка. Посочва, че единствено чрез банкови преводи, извършени от сестрата на ответника в периода 08.01.2021г.–28.01.2021 г., са изплатени 225 440 лева, а остатъкът от 239 069.62 лева остава неиздължен.

Ищецът основава легитимацията си като кредитор на вземането на договор за цесия от 08.02.2024г., с който „Пикадили Ентърпрайс” ЕООД му е прехвърлило част от вземането си към ответника по договора за поръчка в размер на 30 727.72 лева, представляваща част от 1 неизплатената сума по договора за поръчка, ведно с акцесорните вземания по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Поради изложеното моли съдът да осъди ответника да заплати претендираната сума, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване, както и направените по делото съдебни разноски.

Ответникът И. М. Д. оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Прави възражение за недопустимост на предявените искове, като счита, че ищецът основава претенцията си на договор за поръчка от 2019 г., представляващ частен документ, който не може да дерогира доказателствената сила на нотариален акт.

Ответникът поддържа още, че договорът за цесия е недействителен, тъй като се основава на нищожен договор за поръчка, който не поражда правно действие спрямо страните.

Освен това ответникът оспорва автентичността на подписа си върху представения договор, като заявява, че подписът не е положен от него.

Моли съдът да отхвърли изцяло исковете. Претендира разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен договор за поръчка от 22.05.2019 г. по силата на който „Пикадили Ентърпрайс” ЕООД е възложило на ответника като довереник да продаде недвижим имот – ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Царево, като след извършване на продажбата да преведе по банковата сметка на П. Л. Й. ЕГН:********** ½ от получената продажна цена .

С оглед оспорване от страна на И. М. Д.,че подписа върху договора не е негов съдът е изслушал и приел заключение на съдебно графическа експерт4иза,което възприема като професионално и безпристрастно и от което се установява, че подписа за „Довереник” в представеният Договор за поръчка с дата 22.05.2019 г. с голяма степен на вероятност не е изпълнен от И. М. Д..

Представен е Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 84, том II, per. № 2155, дело № 265 о т 22.05.2019 г. на нотариус М.В. с peг. 390 на НК, от който се установява,че на 22.05.2019г. ищеца В.Н.Ц., в качеството си на управител на „Пикадили Ентърпрайс” ЕООД е продал на ответника И. М. Д. процесният имот за сума от 9900 лв., платена от купувача изцяло в брой.

Като писмено доказателство по делото е представен и договор за прехвърляне на вземане между „Пикадили Ентърпрайс” ЕООД и П. Л. Й., по силата на който последния придобива вземанията в размер 30 727.72 лева- представляваща част от общото вземането на „ПИКАДИЛИ ЕНТЪРПРАЙС” ЕООД-гр.Велинград към И. М. Д. - в общ размер на 239 069.62 лева, ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната 2 лихва върху главницата от 30 727.72 лева, за периода 01.01.2021 г. - 08.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30727.72 лева, считано от 09.02.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, произтичащи от договор за поръчка от 22.05.2019г., подробно описан в т. 1. от договора, ЦЕСИОНЕРЪТ заплаща на ЦЕДЕНТА обща продажна цена в размер на 6000 лв.

Представено е извлечение от банкова сметка на ищеца за периода от 01.01.2021г. до 06.06.2021г.,от което се установява,че същия е получил от Г.М.З. осем отделни преводни нареждания в общ размер на 225 440 лева с основание „договор за заем“.

От показанията на св. А. се установява, че познава И. Д. и В.Ц. от дълго време, отношенията им първоначално били добри, но впоследствие се влошили по повод спорен имот и заем, даден от И. на В.. Свидетелят заявява, че е присъствал на сделката по продажба на идеални части от поземлен имот в гр. Царево, изповядана пред нотариус, като преди подписването И. дал на В. запечатан плик с пари. Сделката е била без адвокати, а свидетелят е съдействал с изваждане на данъчната оценка и скица. По думите му продажбата е извършена, тъй като В. имал финансови затруднения и други кредитори.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните прави изводи:

Съдът е сезиран с предявен от ищеца иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, във вр. чл.

284, ал.2 от ЗЗД за присъждане на сумата от 30727.72 лв. дължима по неизпълнена от ответника отчетна по договор за поръчка от 22.05.2019 г.

Претенцията е във връзка с чл.99,ал.1 ЗЗД , тъй като вземането предмет на исковата молба, което е част от дължимото по договора за поръчка, е придобито от ищеца по силата на частно правоприемство-цесионен договор.

При това положение ищецът следва да докаже категорично два правно релевантни факта. Първо, че вземането което претендира по настоящето дело е ликвидно/установено по основание и размер/ и изискуемо и второ-че договора за цесия е валиден и му дава правата да претендира от ответника заплащане на исковата сума.

Според съда по делото не се събраха доказателства, които категорично да установяват твърденията на ищеца, че между праводателя му „Пикадили Ентърпрайс” ЕООД и ответника И. М. Д. е бил сключен договор за поръчка във вида и с последиците описани в исковата молба. Представения договор от 22.05.2019 год. е оспорен своевременно от ответника И. М.

Д . и в производството по чл.193 ГПК бе установено от експертизата,че подписът върху представения договор не е негов. Вещото лице не е категорично на 100% относно това заключение, но в съдебно заседание поддържа ,че много по-вероятно е подписът да не е на ответника и съдът възприема оспорването за успешно.

Макар да не е в пряка връзка следва да се посочи и странната формулировка в този договор, с който доверителят възлага на изпълнителят да продаде изцяло собствен на последния имот /юридически/, с твърдението, че фактически притежавал половината, т.е.че не е собственик на нищо от този имот,но въпреки това възлага да 3 продава.

При това положение липсва основание/договор въз основа на който да се приеме, че за „Пикадили Ентърпрайс” ЕООД възникнало право на парично вземане спрямо ответника, а щом това е така, то и частният му правоприемник- цесионерът няма вземане, тъй като е в сила принципът, че никой не може да прехвърли другиму повече права, отколкото сам притежава -Nemo plus juris ad alium transferre potest quam ipse habet.

За този извод е без значение факта, че договорът за цесия изглежда формално валиден, тъй с него се прехвърля нещо което цедента няма.

Горния извод на съда не се разколебава от факта, че по делото са установени плащания от страна на лицето Г.М.З. по банкова сметка на ищеца в общ размер на 225 440 лева. Няма доказателства това лице да е в роднински връзки с ответника, но дори да е така, то плащанията са с посочено конкретно основание, като няма доказателства за връзка с предмета на настоящата искова претенция.

Ето защо и с оглед гореизложеното искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 3500 лв. за адвокатско възнаграждение и 600 лв. за експертизата.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Л. Й., ЕГН:********** чрез процесуалния му представител адв. В. Д. против И. М. Д. ЕГН:********** иск с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД във вр. чл. 284, ал.2 и чл.99, ал.1 от ЗЗД за заплащане на придобито чрез цесия вземане за сумата от 30 727.72 лв., дължима по неизпълнена от ответника отчетна сделка във връзка с договор за поръчка от 22.05.2019 год.

ОСЪЖДА П. Л. Й., ЕГН:********** да заплати на И. М. Д. ЕГН:********** разноски по делото в общ размер от 4100 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4