Решение № 131 от 06.12.2023, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Каварна, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20233240100149 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск от Д. Д. У., чрез адв. М. Г. от ДАК, срещу ТП на НОИ Д.ч, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е полагал труд в „Т.” ООД гр. Каварна на длъжност ”телефонен строител” през периода 01.11.1992 г. до 01.05.1995 г., при пълно работно време, при осем часов работен ден, петдневна работна седмица.

Ищецът излага в исковата молба, че през периода 01.11.1992 г. до 01.05.1995 г. е работил в „Т.” ООД, въз основа на сключен трудов договор на длъжност телефонен строител, на осем часов работен ден при петдневна работна седмица. Трудовият му договор бил прекратен поради прекратяване дейността на търговското дружество и изтичане срока на ликвидация. Към настоящия момент дружеството се счита заличено съгласно § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.

Твърди, че през месец октомври 2022 г. подал заявление пред ТП на НОИ гр. Д.ч за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № **********/19.01.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Д.ч, му бил зачетен трудов стаж от трета категория 14г., 00м. и 26 дни, което ищецът обжалвал. От мотивите на Решение № 20/21.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Д.ч узнал, че не му е зачетен стажа за положения през периода 01.11.1992 г. до 01.05.1995 г. труд в „Т.” ООД, 1 поради липса на разплащателни ведомости. Изложеното обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иска за съдебно установяване на положения труд.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца пледира за уважаване на предявения иск с оглед доказаността му от събраните в процеса писмени и гласни доказателства.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното решение № 20/21.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Д.ч, се установява, че Д. Д. У. е подал заявление в Германия, което е с вх. № 2113-24-1171/27.08.2021 г. в ТП на НОИ Д.ч за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № **********/24.11.2021 г. е отказано отпускането й, като разпореждането не е било обжалвано и е влязло в законна сила. На 03.10.2022 г. в ТП на НОИ е подадено ново заявление от ищеца за отпускане на пенсия, регистрирано с вх.

№ 2113-24-1485. Длъжностното лице е констатирало, че по отношение на жалбоподателя са изпълнени условията на чл. 68, ал. 3 от КСО и с разпореждане № **********/19.01.2023 г. е отпуснало лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.08.2022 г. като му бил зачетен трудов стаж от трета категория 14 г., 00 м. и 26 дни. С разпореждането не е зачетен осигурителен стаж на ищеца през периода 01.11.1992 г. до 01.05.1995 г. в Т. ООД. Установява се, че първоначално за периода от 01.11.1992 г. до 01.05.1995 г. – 2 г. 6 м. 0д. е издадено удостоверение Обр. 30 с изх. № 44/без дата от Т. ООД Каварна, поради което този период е бил включен в удостоверение от 28.09.2004 г. за осигурителния стаж на Д. У., издадено на основание чл. 14 от Спогодбата за социална сигурност между Република България и Федерална Република Германия. В последствие с уведомително писмо изх. № 2113-24-1171-11/20.07.2022 г. на началника на отдел КПК при ТП на НОИ- Д.ч, поради липса на разплащателни ведомости за заплати на У. и поради невъзможността да се установи осигурителния му стаж и доход за периода 01.11.1992 г. до 01.05.1995 г. в Т. ООД, то е анулирано. Ищецът е 2 обжалвал разпореждане № **********/19.01.2023 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Д.ч, която жалба е отхвърлена с решение № 20/21.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Д.ч, като неоснователна.

Установява се от представеното удостоверение Обр. 30 с изх. № 44/без дата, издадено от Т. ООД Каварна подписано от длъжностни лица на дружеството и подпечатано с печата на дружеството, че Д. Д. У. е заемал длъжността телефонен строител в „Т.“, през периода 01.11.1992 г. до 01.05.1995 г. Посочените данни кореспондират с представения трудов договор № 194/25.10.1992 г. от който се установява, че дружество „Т.“ е възложило, а Д. Д. У. е приел да работи на длъжност телефонен строител, с място на работа – държава Германия, обект Торгау, на безсрочен трудов договор, с месечно трудово възнаграждение 2500 немски марки. В изпълнени на трудовите си задължения ищецът У. е бил командирован в периода 3031.03.1993 г. в гр. Хановер, видно от заповед № 15/28.03.1993 г. на ф-ма „Т.“ ООД.

Установява се от представеното удостоверение изх. № 5510-244/11.05.2023 г . изд. от ТП на НОИ Д.ч, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето Д. Д. У. трудов/осигурителен стаж за периода 01.11.1992 г. до 01.05.1995 г. при работодател „Т.“ ООД гр.

Каварна, т.к. осигурителят не е предал разплащателни ведомости в ТП на НОИ гр. Д.ч.

По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на водени от него свидетели. Разпоредбата на чл. 6 ЗУТОССР въвежда принципа на писменото начало в процеса, като искането на ищеца за събиране на гласни доказателства е намерено за допустимо, с оглед представяне на писмено доказателство за вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на водени от ищеца свидетели – К.Ж.П. и С. Д. С.ов, които представят писмени доказателства, че са работели при същия работодател, през процесните периоди.

В показанията си св. П. заявява, че двамата с ищеца работили в Т. ООД през периода 1992 г. - 1993 година. Работели в Република Германия като строителни работници, при осемчасов работен ден и петдневна работна 3 седмица. Трудовото си възнаграждение получавали ежемесечно. През 1993 г. свидетелят преустановил трудовите си правоотношения с дружеството, т.к. се разболял и се наложило да се върне в България. Знае, че ищецът У. останал в Германия и продължил да работи при същия работодател, но не знае до кога.

Свидетелят С.ов заяви, че познава ищеца Д. У., с когото са работили в Германия през 1992, 1993 и 1994 година. Работели в строителството, като прекарвали телефони в градовете Лайпциг и Торгау. Свидетелят заяви, че работил четири години във фирмата, като през това време Д. също работел през цялото време във фирмата. Работели на осемчасов работен ден, при петдневна работна седмица и месечно заплащане на трудовото възнаграждение. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като ги намира за обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбите на чл.

124, ал. 4 ГПК и чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже неговата допустимост, като представи удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, че книжата, ведомостите и прочие са загубени или унищожени. За успешно провеждане на иска, ищецът следва да установи, съответно на носената от него доказателствена тежест, следните факти: че неговият работодател не съществува към настоящия момент и няма правоприемник; че архивът, съдържащ документи във връзка с трудовата дейност е изгубен или унищожен, като представи надлежно удостоверение от правоприемника на неговия работодател (ако такъв има, съответно доказателства за осъщественото правоприемство); надлежно удостоверение от НОИ за предаване на разплащателни ведомости на работодателя и съдържащите се в тях данни за трудовия стаж на ищеца за процесния период; че през периода от 01.11.1992 г. до 01.05.1995 г. е работел на длъжността "телефонен строител" в посочената фирма, при осемчасов работен ден и ежемесечно заплащане на трудовото възнаграждение.

Съгласно чл. 5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се установява в случай, че пред съда се представи удостоверение, издадено от 4 работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Ако осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник, какъвто е настоящият случай, то следва да бъде представено удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В случая това изискване на закона е спазено, като ищецът е ангажирал по делото удостоверение с изх. № 5510-24-4/11.05.2023 г., издадено от ТП на НОИ-Д.ч, което съдът възприема като удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР.

Отказът на ответника да приеме, че ищецът е придобил трудов стаж, през процесния период, се основава на твърдението за липса на разплащателни ведомости за заплати на У. и невъзможността да се установи осигурителния му стаж и доход през исковия период. От представения трудов договор № 194 се установява, че считано от 25.10.1992 г. ищецът е започнал да полага труд в Т., по безсрочно трудово правоотношение. От представената командировъчна заповед се установи, че през 1993 г. ищецът е полагал труд съгласно сключения трудов договор, а от свидетелските показания се установи, че такъв е полаган от ищеца през целия исков период.

От представените и събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено, че през посочения в исковата молба период 01.11.1992 г. до 01.05.1995 г., ищецът е работил като телефонен строите в Т., с място на работа Република Германия, при осемчасов работен ден. Установено бе, че документи в оригинал, от които да се установи трудовият/осигурителният стаж на ищеца, през сочените в исковата молба периоди, в т. ч. разплащателни ведомости и трудовоправни документи, не са налице, а осигурителят е прекратил дейността си към настоящия момент.

При горните доводи, съдът намира, че събраните по делото доказателства обосновават извод за основателност на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен.

Ищецът с исковата молба е претендирал заплащане на разноски, които на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК му се следват, но не е представил доказателства за сторени такива и списък по чл. 80 ГПК, поради което и съдът не му присъжда 5 разноски по делото.

На осн. чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР, не се събират държавни такси.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, в отношенията между Д. Д. У., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. Каварна, ул. „Тридесет и първа“ № 4 и ТП на НОИ гр. Д.ч, с административен адрес гр. Д.ч, ул. „Даме Груев“ № 4, че в периодите от 01.11.1992 г. до 01.05.1995 г. Д. Д. У. е придобил трудов стаж, като е полагал труд по трудов договор, по който е заемал длъжността "телефонен строител" в предприятие „Т.“ ООД гр. Каварна, при осемчасов работен ден и петдневна работна седмица.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Д.чки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 6