Определение № 5390 от 06.12.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2443/2024
- Вид
- Определение № 5390
- Подписан
- 06.12.2024
- В сила
- 06.12.2024
- Състав
- Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, буква и) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5390 гр. Варна, 05.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Тодорова
Членове:
Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502443 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 418, ал. 4, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 175074752 срещу разпореждане № 4914 от 14.11.2024г., постановено по ч.гр.д. № 1430/2024 г. на РС Провадия, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление вх. № 7966/30.10.2024г. на „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София срещу А. М. А. с ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от 132,56лева обезщетение за забава върху главницата за периода 26.05.2023г. до 05.06.2024г.; 66,65лева обезщетение за забава върху главницата за периода 05.06.2024г. до 29.10.2024г.; 367,61лева, представляваща договорна лихва за периода 25.05.2023г. до 05.06.2024г.; обезщетение за забава от 40,61лева за периода 26.05.2023г. до 05.06.2024г.; 20,42лева- обезщетение за забава за периода 05.06.2024г. до 29.10.2024г.; обезщетение за забава от 53,03лева за периода 26.05.2023г. до 05.06.2024г.; 26,66лева- обезщетение за забава за периода 05.06.2024г. до 29.10.2024г.; обезщетение за забава от 79,54лева за периода 26.05.2023г. до 05.06.2024г. и 39,98лева обезщетение за забава за периода 05.06.2024г. до 29.10.2024г., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 40017400346/15.05.2023г.
Частният жалбоподател въвежда възражение за незаконосъобразност на обжалваното определение, като твърди, че заповедният съд неоснователно не е съобразил разпоредбата на чл. 145, ал.2 от ЗЗП, съгласно която преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези каузи на договора са ясни и разбираеми. Изразява се становище, че уговореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГЛП, тъй като е уговорен фиксиран лихвен 1 процент, като подобно изискване има единствено при нА.чието на референтен лихвен процент. Възразява се относно извършеното от заповедния съд прихващане на всичко платено от оставащата неизплатена главница. Настоява се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение с присъждане на заявените суми.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при нА.чието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Пред първоинстанционният съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД, уточнено с молба вх.82271 от 07.11.2024г. и молба с вх. № 82471/08.11.2024г., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. М. А. ЕГН ********** с настоящ адрес гр. *, ул. * № * за суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 40017400346/15.05.2023г.
Претендирани са и направените разноски в заповедното производство.
С разпореждане № 4914 от 14.11.2024г., постановено по ч.гр.д. № 1430/2024г. съдът е разпоредил да се издаде заповед за парично задължение в полза на заявителя за сумата от 1200 лева, представляваща изискуема главница по договор за потребителски кредит № 40017400346/15.05.2023г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението– 30.10.2024г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 36,81лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юк. възнаграждение, съобразно уважената част на заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, като заявлението в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение длъжника А. М. А., ЕГН ********** за сумите: 132,56лева обезщетение за забава върху главницата за периода 26.05.2023г. до 05.06.2024г.; 66,65леваобезщетение за забава върху главницата за периода 05.06.2024г. до 29.10.2024г.; 367,61лева, представляваща договорна лихва за периода 25.05.2023г. до 05.06.2024г. и обезщетение за забава от 40,61лева за периода 26.05.2023г. до 05.06.2024г. и 20,42лева- обезщетение за забава за периода 05.06.2024г. до 29.10.2024г.;
480лева- неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „фаст“ и обезщетение за забава от 53,03лева за периода 26.05.2023г. до 05.06.2024г. и 26,66лева- обезщетение за забава за периода 05.06.2024г. до 29.10.2024г.;
720лева- неплатено възнаграждение за закупена услуга „флекси“ и обезщетение за забава от 79,54лева за периода 26.05.2023г. до 05.06.2024г. и 39,98лева обезщетение за забава за периода 05.06.2024г. до 29.10.2024г.;
30лева- такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането; 400леватакси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането поради допусната забава повече от 90дни и за пълния размер на претендираните разноски.
Правилно и законосъобразно, на осн.чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд служебно е извършил проверка дА. искането не противоречи на закона и добрите нрави, като доколкото процесният договор за кредит е потребителски (същият попада в определението на чл. 9 от Закона за 2 потребителския кредит), едновременно с което е сключен при действието на ЗПК, е проверил и дА. нормите на ЗПК са съобразени (по арг. от чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК).
Допълнителните услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер не спадат към основния предмет на договора за потребителски кредит и подлежат на преценка за неравноправност.
Така, разглеждайки подробно същността и съдържанието на двете допълнителни услуги Фаст и Флекси, описани в т. 15.1 и т. 15.2 от договора, съдът правилно е констатирал, че същите по естеството си съставляват дейности по разглеждане и усвояване на кредита, независимо, че са наименовани „допълнителни незадължителни услуги“. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, обаче, е изрично забранено с нормата на чл.10а, ал. 2 от ЗПК. Така, доколкото е установено, че с коментираните клаузи се заобикаля изискването на закона, то по арг. от чл. 21 ЗПК, същите са нищожни.
Видно от условията на договора цената обща на двете услуги възлиза на сумата от 1 200 лева, толкова, колкото е предоставената сума. Коментираните клаузи представляват уговорка във вреда на потребителя, защото предвид действителната си същност не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, тъй като го натоварват с допълнителна финансова тежест за действия, за които по силата на закона не се дължи такса и/или комисионни, като тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.
Отделно, тъй като посочените разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (доколкото същите не могат да съществуват извън него) се обхващат от понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, а оттам и от понятието „Годишен процента на разходите“ по смисъла на чл. 3, буква и) от Директива 2008/48, то същите следва да бъдат включени в ГПР по договора.
При извършена служебна справка и ползване на онлайн калкулатор Calculator. BG се установява, че това е сторено. Предвид така установения факт и даденото с Решение на СЕС от 21 март 2024г. по дело С-714/22г. разрешение на въпроса, задължително за правоприлагащите в общността органи, то съгл. т.56 от същото, когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3 б.ж) от Директива 2008/48 разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, като обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Тази постановка кореспондира с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 договорът за потребителски кредит е недействителен. Доколкото са нА.це условията договорът да бъде обявен за недействителен, но правилно и законосъобразно заповедният съд е приложил разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съотв. чл. 19, ал. 6 във вр. ал. 5 и ал.4 от ЗПК, приспадайки платените от 3 кредитополучателя суми от подлежащата на връщане чиста стойност на кредита, поради което недължима остава сумите за неплатено договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва за забава от датата на предсрочната изискуемост.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, поради което разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4914 от 14.11.2024г., постановено по ч.гр.д. № 1430/2024 г. на РС Провадия, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление вх. № 7966/30.10.2024г. на „Профи Кредит България“ ЕООД гр.
София срещу А. М. А. с ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от 132,56лева обезщетение за забава върху главницата за периода 26.05.2023г. до 05.06.2024г.; 66,65лева обезщетение за забава върху главницата за периода 05.06.2024г. до 29.10.2024г.; 367,61лева, представляваща договорна лихва за периода 25.05.2023г. до 05.06.2024г.; обезщетение за забава от 40,61лева за периода 26.05.2023г. до 05.06.2024г.; 20,42лева- обезщетение за забава за периода 05.06.2024г. до 29.10.2024г.; обезщетение за забава от 53,03лева за периода 26.05.2023г. до 05.06.2024г.; 26,66лева- обезщетение за забава за периода 05.06.2024г. до 29.10.2024г.; обезщетение за забава от 79,54лева за периода 26.05.2023г. до 05.06.2024г. и 39,98лева обезщетение за забава за периода 05.06.2024г. до 29.10.2024г., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 40017400346/15.05.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4