Решение № 1191 от 27.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. Варна, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20213110118249 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от А.И. срещу ЗАД “А.” АД, ЕИК ***, гр. С., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 за заплащане на сумата от 175, 06 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица № *****/05.09.2019г., със срок на действие от 09.09.2019г. до 08.09.2020г., в резултат на реализирано на 26.08.2020г. застрахователно събитие, изразяващо се в увреждане целостта на боята на преден капак на лек автомобил марка “Ауди А 3”, рег. № *** , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба ищецът А.И. твърди, че на 05.09.2018г. е сключил със ЗАД “А.” АД застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица № ****/05.09.2019г., със срок на действие от 09.09.2019г. до 08.09.2020г. на лек автомобил марка “Ауди А 3”, рег. № *** при уговорена застрахователна сума от 21 000 лв. и разсрочена застрахователна премия от 1 501, 50 лв., платена в пълен размер.

В срока на действие на застрахователния договор е настъпило на 26.08.2020г. застрахователно събитие, съставляващо увреждане на предния капак на застрахования автомобил, който е бил паркиран пред дома на застрахования.

За настъпилото събитие застрахователят е уведомен незабавно, а представители на ответника са извършили оглед на вещта и определили за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 174, 98 лв., което не е достатъчно за възстановяване на вещта в същото състояние от преди увреждането, което обуславя и правният интерес от заявяване на осъдителна претенция.

В срока за отговор, ответникът ЗАД “А.” АД признава валидното сключване на договор за имуществена застраховка “Каско”, настъпване на застрахователно събитие в 1 срока на действие на договора, уведомяването на застрахователя, образуването на преписка по щета и изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 174, 98 лв.

Твърди се, че така определеното и изплатено обезщетение е съответно на методиката, приложена от застрахователя, а претендираният размер крайно завишен и несъобразен с действително претърпените вреди.

Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на заявената претенция.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорни са между страните с оглед изложените от тях твърдения следните релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени средства:

1./ На 05.09.2019г. между А.И. и ЗАД “А.” АД, е сключен договор за застраховка „КАСКО и злополука”, обективиран в застрахователна полица № **** относно лек автомобил марка “Ауди А 3”, рег. № *** /л. 6/ , със срок на действие от 00:00 ч. на 09.09.2019г. до 23:50 ч. на 08.09.2020г. при определена застрахователна сума в размер на 21 000 лв. и уговорена премия от 1 501, 50 лв., за която няма спор, че е заплатена;

2./ За времето от 20.08.2020г. до 26.08.2020г. застрахованият автомобил е бил паркиран на паркинг пред бл. 142 в гр. В****.“

3./ На 26.08.2020г. застрахованият е установил, че целостта на боята на преден капак на лек автомобил марка “Ауди А 3”, е била нарушена;

4./ Представител на застрахователя е уведомен. При извършения оглед, за който е съставен опис на щета № ****/л. 7/, е удостоверена щета по преден капак с отбелязване вида на необходимата операция „боядисване.“

5./ Определено е и е изплатено на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 174, 98 лв.;

Спорен между страните е размерът на дължимото обезщетение за настъпилото в срока на застрахователно покритие застрахователно събитие по сключената имуществена застраховка.

Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, а не според методиката на застрахователя, която не намира приложение . Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, по който въпрос е постановена и задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/, намираща приложение и при действието на Кодекса за застраховане, в сила от 01.01.2016г.

За установяване на размера на дължимото обезщетение е изслушано заключение на допусната САТЕ, което е оспорено от ответната страна. Според експерта, стойността за труда и материали, която е необходима за възстановяване на увредения детайл възлиза на сумата от 356, 72 лв.

2

Експертът по повторната САТЕ, която не се оспорва от страните, посочва, че общата стойност по средни пазарни цени за труд и материали, необходима за възстановяване на предния капак към 26.08.2020г., възлиза на 350, 04 лв.

Съдът кредитира заключението на повторната САТЕ, тъй като при изготвянето й експертът е използвал ценовите листи на 7 броя автосервизи за разлика от вещото лице по първоначалната експертиза, в което същият е ползвал цените за труд на 6 броя автосервизи.

Предвид изложеното, размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 350, 04 лв., която е равна на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка по иска по чл. 405, ал. 1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен до претендирания размер от 175, 06 лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на 350, 04 лв. и платеното от 174, 98 лв., ведно със законната лихва от 22.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца А.И. следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 530 лв., вкл. адвокатско възнаграждение от 360 лв. с ДДС, 50 лв. държавна такса и 120 лв. депозит за изготвяне на САТЕ, на осн. чл.

78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД “А.” АД, ЕИК ***, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, гр. ****** сумата от 175, 06 лв. /сто седемдесет и пет лева и шест ст./, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица № ***** /05.09.2019г., със срок на действие от 09.09.2019г. до 08.09.2020г., в резултат на реализирано на 26.08.2020г. застрахователно събитие, изразяващо се в увреждане целостта на боята на преден капак на лек автомобил марка “Ауди А 3”, рег. № *** , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА ЗАД “А.” АД, ЕИК ***, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на А. И. И., ЕГН **********, гр. *****сумата от 530 лв. /петстотин и тридесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3