Решение № 141 от 27.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Русе, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520105152 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД твърди, че е образувал ч.гр.д.№ 1676/2024 г. по описа на Районен съд - Русе по реда на чл. 417 ГПК срещу К. М. Н.. С издададените заповед за изпълнение и изпълнителен лист образувал изп.дело № 651/2024 г. по описа на ЧСИ Венцислав М.. С разпореждане, получено от дружеството на 28.08.2024 г., съдът му предоставил едномесечен срок за предявяване иск за установяване на вземането си.

В тази връзка предявява настоящия иск и твърди, че на 16.08.2023 г. с ответника сключили договор за потребителски кредит № 720031264077, въз основа на който „Ти Би Ай Банк" ЕАД му предоставило сума в размер на 6495.20 лева. Потребителят пожелал сключване на застраховка „BANK Живот Агент" в размер на 2395.20 лева, средствата по която се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Общото крайно задължение по него (чл.10 от контракта) възлизало на 15399 88 лв., която сума била разсрочена на 60 погасителни месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, като 59 вноски били в размер на 256.67 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 256.35 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 41.15 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора).

Длъжникът преустановил плащанията по договора, считано от 05.10.2023 г. за 1 повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 5.10.2023 г., 5.11.2023 г. и 5.12.2023 г. Считано от 20.02.2024 г. настъпила предсрочната изискуемост на задължението, съгласно чл.16.2. от договора.

В същия била уредена автоматична предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски. Въпреки това ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. От обратната разписка за доставка с бар код: ИДPS14210094DTS било видно, че уведомлението за предсрочна изискуемост било получено лично от К. Н..

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че К. М. Н., в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 720031264077/16.08.2023 г., дължи изпълнение на парично задължение към „Ти Би Ай Банк" ЕАД, в качеството му на кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 7775.57 лв., от които: 6495 20 лв. главница, ведно със законната лихва 25.3.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, 1197.98 лв. договорна лихва за периода 05.10.2023 г. - 20.02.2024 г. и 82.39 лв. обезщетение за забава за периода 05.10.2023 г. - 14.03.2024 г. Претендира присъждане на разноските за настоящото дело и за приложеното заповедно производство.

Ответникът К. М. Н. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер. Твърди, че в случая са налице основания за обявяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит.

Императивната норма на чл.10, ал.1 от ЗПК изисквал договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Не всички елементи на договора и приложенията били представени с еднакъв размер шрифт, имало елементи, чийто шрифт бил по-малък от 12, което по силата на чл.22 от ЗПК правело договора недействителен. В т.10 на процесния договор бил посочен годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност — 49.01%, но не били посочени допусканията, използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин, каквото било изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсвала конкретизация относно начина, по който бил формиран посоченият ГПР, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна било нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Неясното определяне на ГПР било самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК. Според ответника, ищецът укривал от съда, че на 17.8.2023 г. той пожелал предсрочно да погаси 1622 лева. Било му казано, че трябва да ги изтегли от кредита и след това да ги внесе. Приложените нарежданеразписка и вносна бележка от 17.8.2023 г. установявали се, че предсрочно били погасени изцяло първите шест погасителни вноски, при което банката-заявител не е имала законово основание да обяви договора за потребителски кредит за предсрочно 2 изискуем. В случая 4100 лева бил размерът на процесния кредит, съгласно чл.7.1 от договора, а 2395.20 лева били посочени като размер на застрахователна премия, които по закон не се дължали от ответника, на основание чл.23 от ЗПК. К. Н. нито е получил тази сума, нито е подписал Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация и Заявлението-декларация за установяване на договорни отношения, нито знаел за тези документи, а и ищецът твърдял, че е превел по чужда сметка тази сума 2395.20 лева. 2500 лева, посочени като еднократно платени по продукт „Защита на сметките" в представения от ищеца с исковата молба Информационен документ за застрахователен продукт BNP PARIBAS CARDIF, по закон не се дължали от ответника, на основание чл.23 от ЗПК, тй като нито е получил тази сума, нито е подписал застраховката на кредитополучатели и Общите условия на застрахователна програма, нито знаел за тези документи. Представените от ответника писмени доказателства установявали, че същият изцяло е върнал чистата стойност на процесния кредит в размер на 1600 лева.

Моли предявеният установителен иск да бъде отхвърлен изцяло.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 1676/2024 г. на РС-Русе е видно, че в производство по чл.417 и сл. ГПК е била издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 921 от 25.03.2024 г. и изп.лист в полза на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД срещу К. М. Н. за сума в общ размер 7775.57 лева, включваща: главница в размер на 6495.20 лева, договорна лихва в размер на 1197.98 лева за периода 05.10.2023 г. - 20.02.2024 г., лихва за забава върху просрочената главница в размер на 82.39 лева за периода 05.10.2023 г. 14.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по заповедното производство в общ размер 255.51 лева.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, в което е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Заповедният съд е указал по чл.415 от ГПК на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед. В указания едномесечен срок заявителят е предявил иска за съществуване на вземането си против длъжника.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 651/2024 г. по описа на ЧСИ Венцислав М., с рег. № 833 на КЧСИ, което се установява от приложеното към ч.гр.№ 1676/2024 г. по описа на РС-Русе съобщение на ЧСИ.

Съгласно представения

Договор за потребителски кредит

№

720031264077/16.08.2023 г., подписан от двете страни, „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД предоставя на ответника потребителски кредит за общо ползване в размер на 4100 лв., като сумата се превежда на потребителя в срок до три работни дни по сметка, открита 3 в „Ти Би Ай Банк“. Според договора, кредитът се счита усвоен в деня, в който сумата постъпи по банковата сметка на потребителя. Посочен е общ размер на кредита – 6495.20 лв., в която сума е включена застраховка живот – Банк Живот Агент в размер на 2395.20 лв.

Уговорен е лихвен процент от 41.15 % и годишен процент на разходите - 48.01 %. Общата дължима сума от потребителя възлиза на 15 399.88 лв., която следва да бъде върната на 60 месечни вноски, всяка по 256.67 лв., а последната – 256.35 лева /чл.11.2/. В чл.6 е посочен крайният срок на договора - 05.09.2028 г. Съгласно чл.16.2 от Договора, при просрочие от страна на потребителя на три поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение към кредитора става незабавно и предсрочно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента задължение на потребителя започва да се начислява законната лихва като в този случай предсрочната изискуемост настъпва автоматично без да е необходимо Кредиторът да изпраща на Потребителя уведомления, покани, предизвестия или др.

От погасителния план към договора, поместен в чл.11.2 от същия, е видно, че срещу всяка падежна дата са посочени размер на вноската, погасяваните главница и договорна лихва, както и остатъкът от главницата. Част от нея, върху която се начислява лихва, е и застраховката живот.

Както договора за потребителски кредит, така и приложените към него документи, са подписани електронно от потребителя К. Н.. Както сочи пълномощникът на ответника в съдебно заседание, освен договорът за потребителски кредит, в един и същи час на 16.08.2023 г. /а именно в 16.26 ч./ са подписани и Заявлението-декларация за установяване на договорни отношения, Декларацията по чл.42, ал.2 от ЗМИП, Сертификата за застрахователна програма „Защита на кредита“ и Общите условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“…. Върху останалите документи е посочена само датата.

Представено е уведомление от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД до К. Н. за настъпила на основание чл.16 т.2 от Договора предсрочна изискуемост, поради неизпълнение на задълженията му по Договор за кредит № 720031264077. В уведомлението е посочено, че просрочието е за изплащането на следните три месечни вноски с падежи 05.10.2023 г.; 05.11.2023г.; 05.12.2023г. Уведомлението е изпратено чрез Български пощи до посочения в договора адрес на кредитополучателя и получено лично от ответника на 20.02.2024 г.

Към отговора си ответникът представя Нареждане разписка от 17.08.2023 г. за изтеглени от сметката му в „Ти Би Ай Банк“ 1630 лв. в 11.07 ч. С вносна бележка от същата дата в 11,11 ч. ответникът е внесъл по сметката си сумата от 1622 лв. с основание „Вноска по кредит 720031252390“.

4

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че на 16.08.2023 г. по сметката на ответника са постъпили 6495.20 лв. с основание „усвояване на кредит 3636894“. На същата дата сметката е намалена със сумата 2395.20 лв. със същото основание. От сключването на договора за кредит до 20.02.2024 г. неплатената главница е в размер на 6495.20 лв., договорните лихви възлизат на 1197.98 лв., а лихвата за забава е 104.73 лв. На 28.09.2023 г. банката е превела по сметка на „Кардиф-Общо Застраховане“ суми за премия и прекратени полици за м.08.2023 г.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е установителен иск п о реда на чл.422 от ГПК, в производството по който ищецът следва да установи, че ответникът му дължи сумата от общо 7775.57 лева, представляваща неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит № 720031264077/16.08.2023 г., предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1676/2023 г. по описа на РС-Русе.

Между страните няма спор, че са обвързани от облигационно правоотношение във връзка със сключен договор за потребителски кредит от 16.08.2023 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 4100 лв., към която е прибавена застрахователна премия от 2 395,20 лв., заплащането на която се дължи от заемодателя като част от главницата в общ размер 6495.20 лв.

По отношение на процесния договор са относими разпоредбите на чл.430, ал.1 от ТЗ, ЗКИ и § 13 т.12 от ДР на ЗЗП. Съгласно легалното определение в чл.430, ал.1 от ТЗ, с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел, при уговорени условия и срок, а заемателят-да ползва средствата съобразно уговореното и да ги върне след изтичане на определеното време. Ищцовото дружество има статута на банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ и на търговец според § 13 т.2 от ДР на ЗЗП. Кредитополучателят от своя страна отговаря на дефиницията за ”потребител” в §13, т.1 от ЗЗП. Договорът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитната институция-§13, т.12 от ДР на ЗЗП. По отношение на контракта са приложими и нормите на ЗПК. В чл.10 и чл.11 от него се уреждат формата и съдържанието на договора на потребителски кредит.Правната норма на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-т.12 и т.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът е недействителен.