Определение № 779 от 24.02.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 276/2023
- Вид
- Определение № 779
- Подписан
- 24.02.2023
- В сила
- 24.02.2023
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109 · Закон за собствеността
- чл. 109 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 779 гр. Варна, 24.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100500276 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. П. С. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3569/20.11.2022 год., постановено по гр. дело № 7888/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника Г. П. С. против Л. Г. Ч. от гр. София и Х.
С. Ф., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си З. Д. Ф. и М.
Х. Ф., двете от гр. Варна, иск по чл. 109 Зс, вр. чл. 52 ЗС В ЧАСТТА МУ за осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху ПИ с идентификатор ************.230 и сграда с идентификатор ************.230.2 по КК на гр. Варна и да премахнат засаденото в собствения им ПИ с идентификатор ************.229 по КК на гр. Варна плодно дърво /круша/, разположено на по – малко от регламентираното в чл.
52 ЗС разстояние от границата на ПИ с идентификатор ************.230 по КК на гр. Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, както и че е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и доводите на ищеца, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи.
Жалбоподателят навежда, че от доказателствата по делото е установено, че засадената в имота на ответниците, настоящи въззиваеми, круша е на разстояние 2, 30 м. от границата между двата имота, а максималната височина до която достига крушата е над 5 м., а именно 10 м. и над 10 м., което зависи от резитбата и оформяне на короната, т. е., крушата е високо дърво по смисъла на чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за 1 правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като за да се прецени дали едно дърво е високо, средно или ниско, се съобразява височината, до която изобщо могат да достигнат дърветата от съответния вид, а не височината на дървото при разглеждане на делото. Излага, че в случаите, при които не е спазено нормативно предвиденото в чл. 52 от ЗС отстояние до границата на съседния, за уважаване на иска по чл. 109 СК не е необходимо да се доказва дали и с какво посадените в съседния имот, на отстояние по – малко от нормативно установеното, дървета пречат на спокойното упражняване на правото на собственост. Счита, че за разлика от общото ограничение на чл. 50 от ЗС, ограничението по чл. 52 ЗС е в нормативно определени граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, т. е., когато отстоянието не е спазено, какъвто е и настоящия случай, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 от Закона за собствеността да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посаденото в съседния имот дърво пречи на спокойното упражняване на правата му. Поради това и без значение за разглеждания казус е приетото от първоинстанционния съд, че процесната круша не създава за ищеца каквито и да е пречки и неудобства за използването на собствения му имот.
Крушата в имота на ответниците е високо дърво и е на по – малко от нормативно от нормативно установеното разстояние от съседния имот, което обуславя и основателността на предявения от ищеца иск по чл. 109 ЗС, вр. чл.
52 ЗС за осъждането на ответниците да я премахнат за своя сметка.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалвана част и за постановяване на друго, с което ответниците да бъдат осъдени, на основание чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС, да премахнат за своя сметка посаденото в ПИ с идентификатор ************.229 по КК на гр. Варна плодно дърво /круша/.
Претендира присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответниците Л. Г. Ч. от гр. София и З. Д. Ф. и М. Х. Ф., двете от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорват жалбата, считат решението в атакуваната от ищеца част за правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.
Следва да се укаже на ответницата З. Д. Ф. в срок най-късно в съдебното заседание да представи препис от пълномощното с рег. № 1011/2022 год. по рег. на нотариус ИвеЛ. Обретенова, въз основа на което е била упълномощена от дъщеря си – ответницата М. Х. Ф. да я представлява, което пълномощно е описано в пълномощното на л. 98 от първоинстанционното дело, с което ответниците З. и М. Ф.и са упълномощили адв. Г. Я. от АК-Варна да ги представлява по делото.
2
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от Г. П. С. от гр. Варна, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 3569/20.11.2022 год., постановено по гр. дело № 7888/2021 год. по описа на РС-Варна;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на З. Д. Ф. в срок най-късно в съдебното заседание да представи препис от пълномощното с рег. № 1011/2022 год. по рег. на нотариус ИвеЛ. Обретенова с район на действие района на РСВарна, въз основа на което е била упълномощена от дъщеря си – ответницата М. Х. Ф. – да я представлява, което пълномощно е описано в пълномощното на л. 98 от първоинстанционното дело, с което ответниците З. и М. Ф.и са упълномощили адв. Г. Я. от АК-Варна да ги представлява по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 03.04.2023 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3