Решение № 819 от 24.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Варна, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Диана К. Стоянова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20223100500722 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Ж. ЯН. К. от гр.Варна срещу решение № 262896/02.12.21г., постановено по гр.д.

№14533/20г. на ВРС, в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че Ж. ЯН. К. дължи на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК 202527341, сумата от 652,64лв., представляваща падежирала на 12.11.2019г. главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 31.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 68,14 лв., представляваща възнаградителна лихва за времето от 17.12.2018г. до 12.11.2019г. и сумата от 52,39лв, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху неплатената главница от 652,64 лв. за времето от 13.11.2019г. до 27.08.2020г., по сключен на 16.11.2018г. между Ж.

ЯН. К. и “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД договор за паричен заем №3373406/16.11.2018г., които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 30.01.2017г. и Приложение №1/02.12.2019г., за които суми е издадена заповед №4678/01.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в производството по ч.гр.д.№10697/2020г. по описа на Районен съд – Варна.

В жалбата въззивникът е релевирал оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Излага доводи за недопустимост на решението, считайки, че ВРС неправилно е кредитирал представеният по делото рамков договор за цесия, който предхождал процесния договор за 1 заем, а вземане, което не било възникнало не можело да бъде прехвърлено, както и приложение №1, което било неотносимо към спора. Счита иска за недопустим, тъй като липсвало уведомяване по реда на чл.99 ЗЗД от страна на първоначалния кредитор. Оспорва правилността на съдебният акт по следните съображения: липсвали доказателства договорът да е подписан от лице, представляващо надлежно кредитора ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД; не бил представен Стандартен европейски формуляр; не било обсъдено възражението за липсата на предоставени ОУ; не бил изготвен и предоставен погас.план и липсвали данни какво се включва в месечната погас.вноска; ВРС не изследвал валидността на цесията и съществуването на вземането; не бил доказан факта на получаване на сума от ответника; искът не бил доказан по основание и размер. Твърди, че разпоредбите за възнагр.лихва и неустойка са неравноправни и нищожни на осн. чл.146, ал.1 ЗЗП. Оспорва извода на ВРС за липсата на неравноправност на ГПР и ГЛП с довода, че липсвали данни как е изчислен лихвения процент, като с прибавянето на нови суми за заплащане бил изменен както размера на погас.вноска, така и ГПР и лихвения процент.

Твърди, че уговарянето на възнагр.лихва в размер, надхвърлящ трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави, а необосновано високият размер на ГПР водел до липсата на еквивалентност на престациите, поради което тези клаузи били неравноправни. Счита договорът за недействителен съгласно чл.22 ЗПК, тъй като не се разбирало какво се включва в размера на месечната вноска, липсвал погас.план и договорът бил сключен при определен само от търговеца размер на възнагр.лихва. Намира за недоказано превеждането на сума по договора на ответника. Моли да бъде прекратено производството поради недопустимост на иска, а в евентуалност да бъде отменено решението в обжалваната част.

Въззиваемата страна АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК 202527341, е депозирала в срок отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД срещу Ж. ЯН. К. обективно съединени искове с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца както следва: сумата от 937,63лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 3373406/16.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 142,01лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.12.2018г. до 12.11.2019г.; сумата от 69,05 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13.11.2019г. до 27.08.2020г., които вземания са цедирани от ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ 2

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД по силата на Приложение №1/02.12.2019г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., за които е издадена заповед №4678/01.09.2020год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№10697/20год. на ВРС.

В исковата молба поддържа, че между Ж. ЯН. К. и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е сключен договор за паричен заем №3373406 от 16.11.18г., по силата на който на първия е предоставен кредит в размер на 1200лв, като страните са постигнали съгласие с нея да се рефинансира текущ заем по договор за паричен заем 3203910, а остатъка да бъде изплатен. Сочи, че ответникът се задължил да върне заетата сума в срок до 12.11.2019г. на равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 119,96 лв. За ползването на сумата ответникът дължал и договорна лихва в размера,уговорен в договора. Излага, че е изпълнил поетите с договора задължения, като заемателят е извършил плащания по договора в размер на 745,74лв и е преустановил редовното обслужване на заема на 23.05.2019г. Твърди, че въпреки настъпилия падеж на 12.11.2019г. ответникът не е изпълнил задълженията си, като дължал и обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.11.2019г. до 27.08.2020г. Сочи, че по силата и при условията на сключен на 30.01.2017г. рамков договор за прехвърляне на задължения и Приложение №1 от 02.12.2019г. към него, кредиторът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД прехвърлил на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА

ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД вземанията си от длъжника Ж. ЯН. К..

Сочи, че ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В отговор на исковата молба ответникът Ж. ЯН. К. е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва валидността на извършената цесия с доводи, че рамковия договор предхожда договора за заем, а приложението било неотносимо.Оспорва да е налице уведомяване за цесията, извършено от цедента. Не оспорва да е подписал процесния договор, като оспорва той да е подписан от представляващ ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД. Оспорва да е предоставен стандартен европейски формуляр и ОУ, както и погас.план. Оспорва да е получил сума по договора. Счита, че договорът е недействителен на осн. чл.22 ЗПК , а разпоредбите за възнагр.лихва и неустойка били неравноправни, които не били индивидуално уговорени и противоречащи на добрите нрави, тъй като надвишавали трикратния размер на законната лихва. Не бил установен и механизъм за изчисляване на ГПР, а уговорения противоречал на добрите нрави. Оспорва и претенцията за неустойка по чл.4 от договора.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, 3 поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

С оглед оплакванията във въззивната жалба спорно се явява на първо място обстоятелството налице ли е надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, съответно надлежно активно материалноправно легитимиран ли е ищецът да претендира процесните вземания от длъжника.

В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор ищецът – заявител АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД е посочил и представил рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г., ведно с Приложение 1/02.12.19г. към него, по силата на който продавачът ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД му е прехвърлил вземания към свои длъжници в определен размер, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в съответно Приложение, срещу определено в договора възнаграждение, като видно от приложеното извлечение от Приложение №1 сред тях е и договора, сключен с длъжника Ж.

ЯН. К.. Обстоятелството, че рамковият договор е сключен преди сключването на договора за заем, не обосновава невалидност на цесията, доколкото съгласно клаузите на договора за цесия прехвърляните вземания се индивидуализират в съответно приложение със съотв.дата, като датата на прехвърляне на вземането е датата на сключване на всяко приложение. Или в случая процесното вземане се явява прехвърлено считано от 02.12.19г., която дата следва неговото възникване. Следва да се посочи за пълнота, че в теорията е прието, че прехвърлянето на вземания, които не са изискуеми към момента на договора за цесия, както и на бъдещи вземания не е недействително. Вземането към датата на сключване на договора за цесия трябва да е съществуващо или възникването му да е възможно. Извършената цесия на бъдещо вземане обаче ще породи действие едва след възникването на вземането / така Облигационно право, А.Калайджиев/.

По делото е приложено и нарочно пълномощно от ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, от което е видно, че е налице изрично изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от негово име да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от пълномощник липсва законова пречка. От представените по делото доказателства не се установява факта на надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия преди предявяването на иска.

Доколкото обаче на ответника чрез процесуалния й представител са надлежно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред които 4 договора за цесия от 30.01.2017г., ведно с приложение №1 от 02.12.19г.към него; пълномощно от цедента на цесионера за съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения за това цесионер), обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, свързани с липсата на надлежно уведомяване за извършената цесия. Следва да се приеме, че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като не се твърди той да е извършил плащане на прехвърлените суми, то ищецът - цесионер се явява носител на тези вземания.

Видно от приложения договор за паричен заем №3373406/16.11.2018г., сключен между “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и Живка Я.К., заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 1200лв., а последният се е задължил да я върне за срок от 12 месеца. Ответникът не оспорва, че е подписал договора, а наведеното възражение за липсата на предст.власт на лицето, подписало от името на дружеството договора, съдът намира за неоснователно, доколкото такова възражение може да бъде направено само от представлявания, не и от насрещната страна.