Решение № 1762 от 19.12.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 6804/2023
- Вид
- Решение № 1762
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 19.12.2024
- Състав
- Елена Иванова Балджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1762 гр. Русе, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520106804 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени отрицателен установителен иск от А. М. А. от гр. Русе против Н. Х. М. и С. И. М. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК..
Претенцията на ищцата се основава на твърдения, че владее като собственик дворно място с площ от 3650 кв. м. /три хиляди шестстотин и петдесет квадратни метра/, находящо се в с. Щ., общ. И., обл. Р., ул. „К.“ № .., представляващо ПИ № 501.1616 /петстотин и едно; точка; хиляда шестстотин и шестнадесет/ по кадастралния план на с. Щ., ЕКАТТЕ 84049, при граници и съседи: ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ
***; ПИ ***; ПИ *** с Нотариален акт № 198, том I, рег. № 4661, н.д. № 178/ 19.06.2012 г. на Нотариус – Стефан Варамезов – рег. № 632, вп. Сл. Вп. вх. рег. № 7280/ 19.06.2012 г., акт 9, том 21, дело № 4078/ 2012 г. по описа на Сл. Вп. при РРС.
Твърди, че е ползвала непрекъснато и необезпокоявано, имота заедно със семейството си преди снабдяването им с нотариален акт през 2012 г., но се легитимирала като едноличен собственик от 19.06.2012 г. Твърди, че до настоящия момент никой не е предявявал претенции по отношение на имота и никой не е оспорвал или прекъсвал владението на собствеността й.
На 23.05.2022 г. ищцата сключила предварителен договор за продажба на имота 1 с И. И. А., който искал да закупи имота за производството на ел. енергия – фотоволтаична централа. В посоченият предварителен договор, ищцата А. М. А. поела задължение към купувача да представи в срок до 10.12.2022 г. оригинали на нотариален акт, скица и данъчна оценка, за да се снабди с ПУП за фотоволтаичната централа. Предвид поетите задължения по договора овластила купувача да извърши и ограждение на имота. Във връзка със снабдяване на ПУП и проект „Архитектура“ за ел. централа от страна на купувача установили, че ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на процесният имот. Счита, че ответниците не са придобили имота по давност поради липса на предпоствките за това и с оглед на изложената фактическа обстановка за нея се пораждал правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, по отношение на Н. Х. М. и С. И. М., че не са собственици на Дворно място, с площ от 3650 кв. м. намиращо се в с. Щ., общ. И., обл. Р., ул. К. № .., ПИ 501.1616 по кадастралния план на с. Щ., ЕКАТТЕ 84049, както и да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 109/ 10.03.2023 г., издаден от РС – Русе, том I, рег. № 2148, дело 82, вп.АВп. с Акт № 32/ 14.03.2023 г., том 7, рег. № 4674, дело № 1290, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна депозира писмен отговор, оспорва предявените искове и излага доводи за тяхната неоснователност. Не оспорват обстоятелството, че с нотариален акт № от вх. Регистър 2674/14.03.2023 г., № от дв.вх.рег. 2594/14.3.23 г., акт том 7, акт № 31 , № от описната книга 1290 от 14.03.2023 г. са признати за собственици по давностно владение на процесният недвижим имот.
Оспорват изцяло изложените в исковата молба обстоятелства, че ищцата е ползвала и владяла заедно със семейството си процесният недвижим имот както преди да се е снабдила с нотариален акт за давностно владение, и след това, както и към настоящия момент. Оспорват изцяло изложените в исковата молба обстоятелства, че ищцата е владяла процесният недвижим имот необезпокоявано и че тя се е грижила за него, както и че ищцата необезпокоявано е владяла процесният имот и е манифестирала собствеността си пред трети лица.
На 28.10.1988 г., с нотариален акт № 2503/28.10.1988г. на нотариус Цвятко Миланов към РС Русе процесният недвижим имот е дарен на първия ответник от майка му и брат му. От този момент те владеели имота и се грижели за него непрекъснато. Преди това имота е придобит от майката на първия ответник чрез делба през 1975 г. Още от 1975 г. този имот се ползва от семейството на Н., а от 1988 г. само от тяхното семейство. През 1989 г. предприели действия за получаване на разрешение за строеж на вила в процесният имот, като през 1989 г. Н. Х. М. като собственик на 2 имота получил разрешение за строеж. Предприели действия по извършване на строежа съгласно одобреният и м архитектурен и конструктивен проекти. С оглед на обстоятелството, че Н. можел да бъде на строежа само в почивните дни започнали да изчезват материалите, които били закупили. Така след няколко години се отказали, защото без значение че процесният имот бил ограден, от там изчезвали материалите, които купували. От тогава до настоящия момент те се грижили за имота, като го посещавали почти всяка седмица. Засаждали зеленчуци, засадили и дървета. Като собственици на имота, полагали за него грижата на добър стопанин, което може да бъде удостоверено от следните факти: до снабдяването им с процесният нотариален акт Н. /като собственик/ заплащал редовно дължимите за него данъци и такси, посещавали имота, който по своята същност представлява празно дворно място, като обработвали земята и сеели реколта.
От както е придобит имота от майката на Н. Х. М. до настоящия момент ищцата никога не е идвала в имота, и според тях дори не го знае къде се намира.
Обстоятелство което им е известно от самата нея, тьй като същата е тяхна роднина.
През лятото на 2021 г. един от съседите на имота поискал да го закупи. Решили, че вече са на възраст и ще им става все по трудно да се грижат за имота и да го продадат поради тази причина. След като Н. Х. М. отишъл в община И. да подаде заявление за издаване на скица на имота си, получил отказ да му бъде издадена такава, тъй като по действащият кадастрален план в разписният лист било записано друго лице, което се легитимира като собственик на имота. Установили, че това лице е ищцата А. А., която е братовчедка на Н.. Той веднага се свързал с нея, надявайки се да се разреши проблема извънсъдебно. Ищцата му обяснила, че тя самата била против издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот, но се случило така в стечение на обстоятелствата и че не оспорвала факта, че имотът е на Н.. Обяснили й, че имат купувач за имота. Тя обещала да им съдейства за разрешаването на проблема максимално бързо, за да може Н. да се разпореди с имота си. След множество проведени телефонни разговори и с А. А. и със сина й, усилията им, писмено да бъде признат за собственик на имота Н. Х. М., останали без резултат. Сина на ответницата се опитал да го убеди да ги свърже с купувача и ищцата да му продаде имота, въпреки факта, че тя напълно съзнава, че не е негов собственик и след сключване на сделката да му преведе парите от имота. Твърдят, че някои от разговорите със сина на ищцата били проведени и пред други хора, които са свидетели на разговорите. През средата на м. юни 2022, по-малко от година от узнаването им за издаденият в полза на ищцата констативен нотариален акт, синът на същата с насмешка им заявил, че тъй като били изтекли десет години от издаването на акта, вече нямало какво да направят и трябвало да приемат, че имота на Н. Х. М., който бил дарен от майка му и брат му сега е техен, независимо, че дори не знаят къде се намира.
Твърдението на ищцата, че същата е владяла необезпокоявано техния имот е 3 неоснователно и не отговаряло на истината. Както вече посочили ищцата през 2021 г. когато Н. Х. М. разговарял с нея по телефона след като разбрал от община И., че имота е нейна собственост, лично му заявила, че дори няма представа къде се намира имота.
Видно било, че от тогава датират и плащанията на данъците за имота от ищцата. До този момент /когато разбрала, че Н. Х. М. знае за нейния нотариален акт/ същата не е заплащала данъци, а такива е плащaл само Н. Х. М.. От 1975 г., когато имота е придобит от майката на Н., и после 1988 г. когато последния станал собственик само семейството е владяло имота и се е грижило за имота. От 1988 г. до настоящия момент този имот се владеел необезпокоявано от ответниците, плащани са данъци на имота от Н. Х. М., през годините той като собственик е подавал декларации до община И. за освобождаване от заплащане на част от такса битови отпадъци. Всички съседи на имота, познавали единствено тях. В края на миналата година Н. Х. М. имал здравословни проблеми, бил в болница и поради тази причина повече от месец не би л и ходили на имота. Съседи на процесният имот се обадили, да питат кога са продали имота и защо не са им казали. Тази информация много го притеснила. Когато се пооправил Н. отишъл до село да види имота и установил, че наистина на процесният имот има поставена нова ограда, като съседите са му казали, че е дошъл някой, който е заявил, че е новия собственик на имота. Подаи жалба до полицията и все още се водело разследване по случая.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са предявени о т страна с надлежна процесуална, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
За да може да бъде придобит един недвижим имот по давност следва да е налице непрекъснато владение в продължение на 10 годишен период от време. В чл.
68 от ЗС се съдържа определение на владението. То е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично и чрез другиго, като своя.
Обективният признак на владението - упражняването на фактическа власт върху вещта изисква тази власт да се изразява в установено трайно и пълно владение върху вещта.
Субективният признак на владението - изисква да се държи вещта, като своя постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване съдържанието на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Придобивната давност е юридическо събитие, като юридически факт и представлява средство за доказване на правото на собственост.
Изтеклата придобивна давност е способ за придобиване правото на собственост върху 4 недвижим имот.
От разпитаните по делото свидетели, които изложиха факти и обстоятелства придобити непосредствено, чрез лични наблюдения, се установиха и двата елемента на сложния фактически състав на npидобивната давност. С нотариален акт № 2503/28.10.1988 на нотариус Цвятко Миланов към РС -Русе процесният недвижим имот е дарен на ответника Н. Х . М. от майка му и брат му. От този момент той и съгругата му С. М. владеят имота и се грижат за него като през годините са отглеждали различни селскостопански култури - царевица, люцерна и т.н. Преди това имота е придобит от майката на Н. М. чрез делба през 1975 г. Още от 1975 г. този имот се ползва от семейството на Н. М., а от 1988 г. само от семейството на ответниците.
През 1989 г. ответниците са предприели действия за получаване на разрешение за строеж на вила в процесният имот, и са получили разрешение за строеж. Поради изчезването на закупените материали от имота, те са се отказали от строеж, но през годините са продължили да владеят и да ползват имота за засаждане на селскостопански култури.
Това положение продължава и до настоящия момент. От показанията на св. Дас се установи, че същата живее в съседство до процесният имот за който знае, че е собственост на ответниците и единствено е виждала в процесният имот семейството им, като последните са се грижили за него. Никога не е виждала други лица да влизат в имота, както и да предявават права върху имота. Същото се установи и от разпита на св. И. и св. М.. Св. М., племенница на Н. Х . М.и същата установи, че през годините ответниците са ползвали и нейният имот, който е съседен на процесният имот и между двата имота няма ограда, както и че до сега ходят заедно да заплащат дължимите местни данъции и такси за процесният имот и имота на свидетелката, както и да подават декларации за намаляване на размера на такса битови отпадъци.