Решение № 1210 от 25.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1210 гр. София, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100512108 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение с без дата, постановено по гр.дело №74282/2019 год. по описа на СРС, ГО, 49 с-в, е признато за установено по предявения от И.Б.И.. срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 835.16 лв., представляваща служебно начислена стойност на електрическа енергия по констативен протокол по партида с клиентски №530001165162 за периода от 02.08.2019 год. до 02.11.2019 год., за което е издадена фактура №0003248369 от 08.11.2018 год. /като начислена без правно основание/ и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 550 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че процесната сума е начислена без правно основание, тъй като ответникът не притежавал лицензия за търговия с електрическа енергия. Процесната корекция била извършена по реда на действащите ПИКЕЕ – чл. 49 – 58. В чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ било предвидено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата сума.

Т.е. новите ПИКЕЕ предвиждали фактурата за преизчислението на неизмерената, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа. За територията на Западна България такъв бил ответникът. Нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ давал законова делегация на КЕВР да приеме ПИКЕЕ. Като регулатор в областта на енергетиката в компетентността на КЕВР било да 1 прецени правата на ответното дружество съгласно лицензията и да приеме, че последното може да издава фактурите в случаите по чл. 56 ПИКЕЕ. Тъй като начислената сума имала за цел да компенсира мрежовия оператор за понесените от него вреди, КЕВР била преценила, че отношенията следва да се уреждат директно между оператора и съответния клиент без посредничеството на доставчика на електрическа енергия. В тази връзка преизчисляването на количествата електрическа енергия по ПИКЕЕ се извършвало по цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор, както било предвидено в чл. 56, ал. З ПИКЕЕ. От тази норма също следвал извод, че снабдителят „ЧЕЗ Е.Б.“ АД нямал отношение към събирането на начислените суми /липсвала компонентата цена за снабдяване с електрическа енергия, която била дължима на снабдителя/. Следвало да се има предвид, че технологичните разходи на електроразпределителното дружество се формирали от два компонента: по-малката част от тях представлявали технически загуби на електроенергията при преноса и разпределението й вследствие на осъществяването при тези дейности физични процеси, а по-голямата част от технологичните разходи се формирали от неправомерни действия от неизправни клиенти, водещи до неизмерване на цялата потребена в мрежата електрическа енергия – т.е. формирали се от неизмерената, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, регламентирани от ПИКЕЕ. В мрежата на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД електроенергията постъпвала в най-голямата си част от електропреносната мрежа, която била собственост и се управлявала от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /преносното дружество, получаващо енергията от АЕЦ и др. производители/, в по-малка част постъпвала от производителите на електроенергия, присъединени към електроразпределителната мрежа и в съвсем малка част от другите две електроразпределителни дружества. Цялата постъпваща в разпределителната мрежа на ответника електрическа енергия се измервала на входа на мрежата чрез електромери при постъпването й. Постъпилата електрическа енергия в нашата разпределителна мрежа се разпределяла и пренасяла по разпределителната мрежа до крайните клиенти и това пренесено количество до крайните клиенти се измервало от техните електромери – т.е. на изхода на разпределителната мрежа. В действителност разликата между измереното влязло в разпределителната мрежа и измереното излязло от разпределителната мрежа количество електроенергия многократно надвишавала присъщите за дейността загуби и се формирала от неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване – т.нар. „нетехнически загуби“. Т.е. в разпределителната мрежа постъпвало определено количество електроенергия, тя се пренасяла и разпределяла до потребителите, но поради неправомерно въздействие върху електромерите им или върху другите разпределителни съоръжения от някои потребители, част от тази енергия практически не се отчитала при заплащането й, като на изхода на системата се отчитало по-малко количество електрическа енергия от действително потребената. Реално тази енергия била потребена, но не била измерена от уредите, тъй като те били манипулирани. За разликата между отчетеното количество електроенергия на входа на мрежата и отчетеното количество електрическа енергия на изхода на мрежата 2 разпределителното дружество, съгласно действащата нормативна уредба било длъжно да закупува електроенергия за компенсиране на технологичния разход, тъй като електроенергийната система следвало да бъде балансирана във всеки един момент и всеки участник в нея имал своите задължения във връзка с това – чл. 100 ЗЕ и чл. 4, ал. З от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. Следователно видно било, че разходите, които се правели във връзка с неизмерването, неточното или непълно измерване се поемали само и единствено от разпределителното дружество, затова именно ответното дружество издавало фактурите за неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване. Снабдителното дружество „ЧЕЗ Е.Б.“ АД нямало отношение към закупуването на електрическа енергия за компенсиране на технологичните разходи, съответно затова при издаване на новия нормативен акт КЕВР била преценила, че не снабдителното дружество следва да издава фактурите. В ПТЕЕ били разписани подробни правила, регламентиращи въпросите, свързани с технологичния разход.

КЕВР била компетентният орган /съгласно чл. 36, ал. З ЗЕ/, който определял прогнозната пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход, на която цена ответникът, съгласно чл. 56, ал. З ПИКЕЕ фактурирал неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване. По този начин с издаване на фактурата по реда на ПИКЕЕ и след заплащането й от потребителя, разпределителното дружество частично получавало компенсация за направените от него разходи във връзка със задължението му да закупува електрическа енергия за покриване на технологичния разход, формиран от неизмерването на електроенергията в резултат на нерегламентирани въздействия върху измервателната система. Компенсирането било частично, тъй като ставало по разписана в нормативния акт методика, а не отчитало реалното потребление на съответния потребител /което било и невъзможно/. Неправилни били и изводите на първоинстанционния съд относно значението на реда за уведомяване за дължимостта на процесната сума. Нормата на чл. 98а ЗЕ уреждала съдържанието на общите условия на крайния снабдител – продавач на електрическа енергия, а не уреждала задължения на разпределителното дружество. Независимо от нова ответникът бил предприел необходимите действия за съответна промяна на общите условия. В тази връзка следвало да бъде съобразено и Решение № 124 от 18.06.2019 год. на ВКС гр.дело № 2991/2018 год., ІІІ г. о., ГК. На следващо място сочи, че неправилни били изводите на СРС, че по делото трябва да бъде доказано виновно поведение на потребителя, за да бъде извършена корекцията на сметката му. ЗЕ бил предвидил възможността за обективната отговорност на потребителя – чл. 86, ал. 1, т. 6. По този въпрос било постановено Решение № 118 от 18.09.2017 год. на ВКС по т.дело № 961/2016 год. Отговорността по ПИКЕЕ била специална отговорност – в отклонение от общите правила на договорната отговорност, като за да се ангажира същата не било нужно да се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на конкретно недобросъвестно поведение от потребителя в определен момент. Тази отговорност била основана само на обективния факт на констатирано неточно измерване 3 или неизмерване. Необходимостта от уреждане на възможностите за корекционни сметки се налагало с оглед защита на всички потребители и справедливо разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението – без да се обогатяват отделни потребители, които са ползвали фактически енергия без да я заплащат и без останалите потребители да понасят повишението на цената на услугата, наложено от загуби на предприятиятадоставчици поради липса на обективна възможност за точен отчет. В ЗЕ бил търсен и баланс между потребителите и лицензиантите, като така както се допускали и се правели корекции в полза на клиентите, при съответните предпоставки следвало да има възможност за корекция и в полза на лицензианта. Но дори и да се приемело, че в случаи, подобни на процесния, следва да се доказва вина на потребителя, то трябвало да бъде съобразено приетото в Решение № 38 от 15.05.2014 год. на ВКС по т.дело № 5/2013 год., І т.о., ТК. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата И.Б.И.. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Поддържа, че през исковия период били действали нормите на чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ, 2019 год. Между страните бил налице правен спор, възникнал по повод издадената от ответника на ищеца фактура на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ. В този смисъл следвало да бъде доказано сключването на договор за доставка на електрическа енергия между страните.

Правилно СРС бил приел, че такъв договор е бил сключен между ищеца и „ЧЕЗ Е.Б.“, но в случая сумата се изисквала от друг правен субект – ответника. Между страните имало договор при общи условия, но той не бил с предмет продажбата на електрическа енергия, като по него ответникът не бил длъжен да продава електрическа енергия на ищеца и съответно нямал право да получава цената на консумираната от ищеца енергия. ЗЕ забранявал едно енергийно дружество да съвместява две разнородни дейности в енергетиката, каквито са дейността на мрежови оператор и дейността по продажба на електрическа енергия. Тази забрана била пренебрегната от ответника, който бил издал на свое име фактура за консумирана електрическа енергия, като нормата на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ не давала право на мрежовия оператор да получи сумата по фактурата. В случай, че се приемело противното, то посочената разпоредба била нищожна, тъй като противоречала на ЗЕ и въведения с него механизъм за заплащане на потреблението на електрическа енергия от крайните клиенти, валиден и за ищеца. Следвало да бъде съобразена нормата на чл. 120 ЗЕ, както и че в закона липсвала легална дефиниция на понятието „нетехнически загуби“, като всички твърдения на ответника в тази насока били общи. По делото не било доказано чия собственост е процесната електроразпределителната мрежа. Не било безспорно, че имотът бил присъединен към електроразпределителна мрежа на ответника. Завеждането на имот на ищеца под конкретен клиентски номери било осъществено при неизвестни условия.

Ищецът бил оспорил съществуването на такава договорна връзка. Фактът, че обектът бил присъединен към електроразпределителната мрежа, бил правно неотносим, а от значение било чия собственост била тази електроразпределителна мрежа. Именно собствеността на съответната мрежа определяла и дължимостта на съответните мрежови услуги, а не самият факт на сключен договор за мрежови услуги, тъй като договорът бил консенсуален и 4 формален. По делото липсвали каквито и да е доказателства относно цени, ценообразуване, размери в лева, както и съответно елементи по пера – мрежови услуги, стойност за снабдяване и т.н. Липсвали и доказателства каква е цената за процесното тримесечие, по която общественият доставчик бил продал на електроразпределителното предприятие електрическа енергия за покриване на технологични загуби. Не било доказано дали изобщо ответникът бил претърпял някакви технологични загуби във връзка с този имот. Доколкото било безспорно, че за периода до 02.11.2019 год. била доставяна редовно електрическа енергия, то за исковия период ответникът нямал никакви технологични загуби. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ не била изменяна в твърдяната от ответника насока – промяна на механизма за заплащане на консумираната електрическа енергия от крайните клиенти.