Решение № 1092 от 03.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. Варна, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110202151 по описа за 2024 година

Настоящото производство е с основание чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалбата на Н. Н. Б. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез адв.Р. Р., АК-Варна срещу НП № 24-8703000392/29.04.2024 год. на впд началник група в ОД МВР Варна, сектор Специализирани полицейски сили Варна.

С жалбата се иска отмяната на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно, немотивирано и се оспорва извършеното нарушение. Твърди се, че при извършването на два последователни десни завоя , предницата на автомобила е поднесла, което е наложило жалбоподателя да овладее автомобила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.Р.Р., АКВарна, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.Претендира разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, депозирани са писмени бележки от юк А..

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

Съставен е АУАН, бл. № 0511781/13.03.2024 год., затова, че на същата дата 13.03.2024 год. в 21:05 часа в гр. Варна, по ул.“Хан Севар“ до Медицински център „Санита“ в посока Ледена пързалка „Младост“, жалбоподателя управлява собствения си лек автомобил „ Фиат Пунто“ с рег.№ ***, като използва пътя отворен за обществено ползване за други цели, извършва 1 резки маневри, върти МПС в полукръг, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми ( дрифт ) – нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил да има такива.

В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок са постъпили писмени възражения, идентични с изложените срещу НП.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

От разпита на свидетелите – актосъставителя К. И. и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта Н. Н. се установява, че и двамата непосредствено са възприели цялостното поведение на жалбоподателя при управление на автомобила. Св.И. твърди, че първоначално жалбоподателя се движел перпендикулярно на тяхното движение, като го последвали по ул. „Хан Севар“, защото им направило впечатление, че шофира с несъобразена скорост и имало опасност да причини ПТП.Според свидетеля, жалбоподателя преднамерено извадил автомобила извън контрол, като автомобила тръгнал настрани с вратите през паркинга на ледената пързалка „Младост“, при движението си жалбоподателя направил и една цяла дъга,като извел в полукръг автомобила, след което направил последователно и два десни завоя, като през цялото време поднасял автомобила.

Според св.Н. още преди влизането на автомобила, управляван от жалбоподателя в паркинга до ледената пързалка се чуло свистене на гуми, автомобила се приплъзвал,поднесъл и се завъртял на 90 градуса.

Освен непосредствени показания, актосъставителят И. е изготвил и докладна записка по случая, в която описал възприетите действия на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на тези свидетели.

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит и А.Г. и Л.Л..

Св.Г. потвърждава, че жалбоподателя е навлязъл в паркинга от втория вход откъм пързалката, направил първи десен завой, втори десен завой и според него леко му поднесла колата, но я овладял.Твърди, че не е чул рязко подаване на газ и форсиране на двигател, натискане на спирачки и свистене на гуми.

Св.Л. намира, че действията на жалбоподателя не представлявали „дрифт“, а автомобила поднесъл, тъй като валяло и било мокро.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите Г. и Л., като отчита и обстоятелството, че същите биха могли да са заинтересовани от изхода на делото предвид приятелските взаимоотношения с жалбоподателя.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните гласни 2 доказателства – показанията на свидетелите И., Н.,Г. и Л., както и от приложените по делото писмени доказателства – докладна записка,сведения,становище,справка за нарушител водач,Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

НП е издадено от компетентен орган – впд началник група в ОД МВР Варна, сектор СППС Варна,въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Посочената като виновно нарушена разпоредба на чл. 104б т. 2 от ЗДвП и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление въвежда забрана за водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен по тяхното предназначение, за превоз на хора и товари. Безспорно установено е по делото и по този въпрос не се спори между страните, че на 13.03.2024 год. в 21:05 часа жалбоподателя е имал качеството на водач на МПС по смисъла на пар. 25 от ДР на ЗДвП. Същия е управлявал собствения си лек автомобил „ Фиат Пунто“ с рег.№ ***.

На посочената дата Б. се е намирал на път, отворен за обществено ползване по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП. Имал е право да се движи по него, но като спазва установените правила за движение. За съставомерността на административното нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДвП определящо за всеки конкретен случай са вида и характера на предприетите действия, техническите характеристики на моторното превозно средство и наличието на външни обективни фактори на средата.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че жалбоподателят Б., като водач на лек автомобил –„ Фиат Пунто“ с рег.№ *** в процесното време и място е 3 извършил резки маневри - преднамерено извадил автомобила извън контрол, като автомобила тръгнал настрани с вратите през паркинга на ледената пързалка „Младост“, при движението си жалбоподателя направил и една цяла дъга,като извел в полукръг автомобила, след което направил последователно и два десни завоя, като през цялото време поднасял автомобила.

Безспорно този начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари.

Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи или " правила за дрифт", чрез които се постига крайния резултат. Начина на движение на жалбоподателя с управлявания от него автомобил е безспорно установен, въз основа на показанията на служителите на МВР, станали очевидци на рисковото му управление. Ирелевантно е каква точно цел е имал нарушителят, като за изпълване на състава е достатъчно да се установи, че същата не е била по предназначението, предписано от закона.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва пътищата за обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал настъпването на последиците – извеждане на МПС - то извън контрол, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.

В случая неприложим се явява и институтът на маловажния случай с оглед изричната норма на чл. 189з от ЗДвП.

Извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП законосъобразно АНО е наложил наказание "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 12 месеца и "Глоба" в размер на 3000 лв. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай АНО, чрез представляващия го юрисконсулт с депозираните писмени бележки е направил искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив 4 размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-8703-000392/29.04.2024 год. на впд началник група в ОД МВР Варна, сектор Специализирани полицейски сили Варна, с което на Н. Н. Б. с ЕГН ********** от гр.Варна на основание чл.175а, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди / лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА Н. Н. Б. с ЕГН ********** да заплати в полза на ОД МВР Варна сумата от 80 /осемдесет / лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Варна .

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5