Решение № 352 от 21.04.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1365/2023
- Вид
- Решение № 352
- Подписан
- 21.04.2023
- В сила
- 10.05.2023
- Състав
- МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.7 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.73, ал.1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.30 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 53 ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл.73, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 3 · Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 352 от 21.04.2023 г. по НAХД № 1365/2023 г. по описа на РС - Б., V състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура – Б. постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия С. К. Г. с ЕГН ********** за това, че на 22.03.2023г., в гр.Б., ж.к.„М.Р.“, до бл. ..., без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1, чл.30 и чл.7 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал.1 от ЗКНВП държал в себе си високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВГТ, вр. чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I от същата, а именно: метамфетамин, с нетно тегло 1,991 грама, със съдържание на активно наркотично вещество „метамфетамин“ - 61,80%, на стойност 49,78лв., съгласно Постановление на МС № 23/29.01.1998г., като случаят е маловаженпрестъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-Б. поддържа внесеното постановление и счита, че от събраните доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, така както е изложена в постановлението. Счита, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и да му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Пледира да бъдат възложени разноските по делото в тежест на обвиняемия.
Защитникът адв. К. пледира уважаване на предложението на БРП като моли съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в размер на 1000 лева.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият С. К. Г. е роден на ... в гр.Б.. Същият е неосъждан и употребявал наркотични вещества. На неустановена дата, в периода от началото на месец март до 22.03.2023г., обвиняемият се снабдил с „метамфетамин“ - познат с жаргонното наименование „пико“.
На 22.03.2023г. полицейските служители от 04 РУ на МВР-Б., свидетелите Ж., И. и П., участвали в специализирана полицейска операция и извършвали обход в района на гр.Б., ж.к.“М. Р.“, в района до бл. .... Забелязали обвиняемия С. Г. като им направило впечатление, че същият се държал неестествено. Приближили се към него с цел извършване на проверка, тъй като обвиняемият бил служебно известен на служителите на 04 РУ Б., във връзка с използвана от него на 23.02.2023г., чужда лична карта и оставяне в залог в Заложна къща, от името и за сметка на друго лице, на движима вещ - мобилен телефон. По случая имало образувана преписка ЗМ 98/2023г. на 04 РУ Б., приключила в РП-Б. с отказ да се образува досъдебно производство. Полицейските служителите го спрели и му се легитимирали, след което му поискали документи за самоличност. Обвиняемият не представил лична карта, като на полицаите им направило впечатление, че в ръката си Г. стискал неестествено пластмасовата кутийка, с намиращо се в нея кристапообразно вещество. Поради тази причина, свидетелят И. пристъпил към личен обиск на обвиняемия, по реда на чл.80 от ЗМВР, в присъствието на свидетел – свидетелят Ж.. При обиска били иззети лични вещи на обвиняемия, сред които и пластмасовата кутийка, съдържаща бяло кристалообразно вещество. В протокола, обвиняемият вписал, че нямал възражения и посочил, че съдържанието на кутийката е „метамфетамин“ за лична употреба.
1
В последствие, на същата дата, свидетелят И. предал на водещия разследването пластмасовата кутийка, съдържаща кристалообразното вещество. На съдържанието на кутийката е била извършена химическа експертиза, чието заключение е, че държаното от обвиняемия вещество представлявало МЕТАМФЕТАМИН, с нетно тегло 1,991 грама, със съдържание на активно наркотично вещество „метамфетамин“ - 61,80%. Съгласно Постановление на МС № 23/29.01.1998г., стойността на държаното от обвиняемия наркотично вещество възлизала на 49,78 лева.
Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от протоколите за разпит свидетелите в ДП, заключението по извършената химическа експертиза; Протокол за личен обиск на лице, Протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум към него; справка за съдимост.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж. и И., тъй като същите са последователни, логични и взаимно допълващи се, както вътрешно, така и едни спрямо други, а и се подкрепят от писмените и веществените доказателства.
Съдът кредитира експертното заключение на химическата експертиза, като обосновано, компетентно и неоспорено от страните по делото.
Съдът кредитира писмените доказателства, тъй като не беше оборена тяхната доказателствена стойност.
От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Обвиняемият С. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 22.03.2023г., в гр.Б., ж.к.
„М.Р.“, до бл. ..., без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1, чл.30 и чл.7 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал.1 от ЗКНВП държал в себе си високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВГТ, вр. чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Спикът I от същата, а именно: метамфетамин, с нетно тегло 1,991 грама, със съдържание на активно наркотично вещество „метамфетамин“ - 61,80%, на стойност 49,78лв., съгасно Постановление на МС № 23/29.01.1998г., като случаят е маловажен.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в ‘‘държане‘‘ на наркотичното вещество. Това изпълнително деяние се осъществява чрез упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението. С действията си обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние като е държал в ръката си високорисково наркотично вещество - метамфетамин. Държането представлява фактическо действие и за съставомерността на същото от обективна и субективна страна е достатъчно деецът просто да упражнява фактическа власт върху наркотичното вещество, като е достатъчно единствено деецът да съзнава, че държи именно наркотично вещество, а в настоящия случай безспорно се установи, че обвиняемият е съзнавал последното обстоятелство. От показанията на разпитаните свидетели безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверка на обвиняемия в ръка му е установено наркотично вещества. Това води до закономерния извод, че наркотичното вещество се е намирало във владение на обвиняемия и той е упражнявал фактическата власт над него, което е напълно достатъчно да обоснове 2 извод, че с поведението си е "държал" наркотичното вещество, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние. Също така следва да се отбележи, че безпротиворечиво е възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.), както е в случая.
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщените по делото ФХЕ - веществото, което е било държано от обвиняемия метамфетамин с нетно тегло 1,991 грама, със съдържание на активно наркотично вещество „метамфетамин“ - 61,80%, представлява психоактивно вещество. Същото е поставено под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ - чл.3,т.1 в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с постановление №6 от 11.01.2018г. за изменение и допълнение на Министерски съвет, обнародвано в ДВ, бр.6 от 16.01.2018г.
Веществото няма легално производство и употреба и подлежат на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Това вещество е включено в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотично, поради което и се явява високорисково наркотично вещества по смисъла на ЗКНВП.
Обвиняемият Г. не е имал разрешително за държането на въпросните вещества, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това поведението му се квалифицира като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 т.1 НК.
На последно място, съдът счита, че деянието осъществено от Г. носи всички признаци на „маловажен случай”. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК).
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.). В настоящия случай общото количеството наркотично вещество е малко и на сравнително ниска стойност, много под минималната работна заплата в страната. Количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая, като не следва да се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови 3 наркотични вещества за лична употреба, което по принцип сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Обвиняемият е млад човек, не е осъждан за друго престъпление от общ характер.
Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Поради изложените съображения, престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.