Акт от 16.12.2020, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 848

16.12.2020 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар: Гергана

Мазгалова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 378 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ф.С.Ю. ***, с посочен адрес за съобщения – гр. Х., ул. „П.“ №***, ет.**, офис ** – адв. Сп. П., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №26/06/1/0/02464/3/01/04/01 от 24.03.2020г., издаден от Директор на Областна Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД – ДФЗ) – Хасково, с който се отказва пълното изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор №26/06/1/0/02464 от 27.05.2016г. и се прекратява същия на основание чл.24, ал.2, т.4 от него във връзка с чл.9, ал.1, т.2 и т.4, чл.13, ал.1, чл.15, ал.1 от Договор №26/06/1/0/02464 от 27.05.2016г., във връзка с чл.38, ал.1, т.2 и т.4, във вр. чл.38, ал.7, т.2 от Наредба №14 от 28.05.2015г., както и се определя на Ф.С.Ю. с ЕГН: **********, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 24 447,50 лв., съгласно таблица 1.

В жалбата се твърди, че оспорения АУПДВ бил необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Навеждат се съображения, че липсвало посочване на правното основание за постановяването му. Цитираните чл.27, ал.3 и 7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК не съдържали разпоредби за отказ от извършване на окончателно разплащане по договора, а само вменявали задължения на ДФ „Земеделие“ да издава такива актове в случай на неизпълнение на договорни задължения от страна на ползвателя по договора помежду им. Липсвало прекратяване на сключения договор №26/06/1/0/02464 от 27.05.2016г., или пък някакво друго действие от страна на ДФ „З“, в което да е обективиран отказа на същия да изпълни договорните си задължения по него. В този смисъл той бил преждевременен, затова и необоснован, тъй като договорите, сключени по реда на ЗЗД и специалния закон не можело да се изменят, променят и развалят както с административен акт, така и мълчаливо, а само и единствено с изрично писмено волеизявление.

Конкретните доводи за необосноваността на мълчаливия отказ за окончателното разплащане по договора, а оттам и на атакувания АУПДВ, извлечени от неговото съдържание, били следните: На първо място, налице било пълно незачитане на методиката за оценката на стопанството на оспорващата в края на отчетния период. В тази връзка се твърди, че видно от клаузите на цитирания двустранен договор, задължението на оспорващата било да увеличи стандартния производствен обем на стопанството си (СПО), а не неговата стойност. Това нейно задължение било обективирано в Приложение 1 към него, където било уточнено, че това увеличение ще бъде формирано от увеличената стойност на засятата от жалбоподателката продукция и отглежданите животни. Никъде, както в договора и приложенията към него, не се цитирала стойност на земята, върху която ще се засаждат културите и ще се отглеждат животните, предмет на договора, следователно стойността на земята не била включена при оценката на първоначалния СПО. Това било правилно на две основания: - стойността на земята не може да се увеличи в резултат на отглеждане на животни върху нея, а само след като се засади с трайни култури; - без извършени върху нея подобрения, стойността на земята се увеличава само спекулативно. След като не била включена в първоначалната оценка на СПО, то тя нямала място и в крайната такава. Друго съществено нарушение на методиката било, че на практика не била извършена оценка на „СПО“ на стопанството на оспорващата в края на отчетния (договорния) период, каквото било задължението на ДФ „З“. Видно било от приетото на стр. 3 от АУПДВ, ставало ясно, че ДФ „З“ извършил оценка на „СПО“ на стопанството на жалбоподателката към началото на договора, а не в края му.

Приемайки, че имота, върху който била засята договорената култура, бил недопустим за подпомагане, специалистите от ДФ „Земеделие“ се върнали в началото на договора, за да търсят някакво предполагаемо недобросъвестно поведение, още при подписването му, което да обоснове отказа им. Затова и се позовали на новелата на чл.38 ал.7 т.2 от Наредба №14/2015г. Излагат се съображения, че невключването на тази земя на съпруга на оспорващата в активите на стопанството ѝ, при сключването на договора било ирелевантно към оценката му в края на периода и то не можело да бъде годно правно основание за отказ от страна на ДФ „Земеделие“ по реда на чл.9 от договора. На второ място, липсвали фактическите основания за отказ от окончателното разплащане и изискване на изплатеното първо плащане, посочени в чл.9 ал.1 т.1-18 от договора. На трето място, ДФ „Земеделие“ не спазил конкретни разпоредби на договора, задължаващи го да иска допълнителни сведения и разяснения от страна на оспорващата при установяване на пропуски, или други нередовности и др. – чл.11, ал.1 и 2. На четвърто място, ДФ „Земеделие“ не сочел каквито и да са нарушения на договорните задължения на оспорващата през целия период на действие на договора. Оспорващата изразява несъгласие с извода на органа, че не увеличила СПО на стопанството си. Навежда и доводи, че както в ЗПЗП, така и в Наредбата липсвали разпоредби, задължаващи бенефициентите по тази подмярка да запазват стопанството си във вида, в който то съществувало към момента на сключване на договора. В това се състоял и смисъла на финансирането по този ред – да се промени стоковата номенклатура на стопанството, за да може то да бъде по-конкуретно способно и по-ефективно икономически, за да отговаря на пазарните изисквания. В жалбата също се сочи, че никъде в АУПДВ нямало твърдение, че оспорващата не достигнала договорените количествени резултати – 6 дка домати и 130 пчелни семейства. След като това било факт, то според жалбоподателката би следвало и да се е стигнало до увеличение на СПО на стопанството ѝ, тъй като това били параметри, заложени за изпълнение от ДФ „Земеделие“. Липсата на твърдения в тази насока била индиция за правотата на жалбоподателката, тъй като в противен случай следвало да се приеме, че ДФ „Земеделие“ е заложил такъв договорен резултат, с който няма практическа възможност да се стигне до договорената стойност на увеличението на СПО. Сочи се, че видно от сключения анекс към договора и резултатите от извършените проверки, с ДФ „Земеделие“, чрез поделението му в гр. Хасково поддържали договорните отношения в съответствие с клаузите на договора, което било една индиция за незаконосъобразността на атакувания АУПДВ. Моли се за отмяна на оспорения АУПДВ и да бъде разпоредено на ДФ „Земеделие“ да продължи действията си по преценка на искането на оспорващата за окончателното разплащане по договора. Претендира се присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.

Ответникът, Директор на

Областна дирекция на ДФ

„Земеделие“ –

Хасково, чрез процесуален представител моли да бъде отхвърлена така подадената жалба и да бъде потвърден издадения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.05.2016г. между Държавен фонд „Земеделие“ и Ф.С.Ю. е сключен Договор №26/06/1/0/02464/27.05.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка

6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Неразделна част от договора са заявление за подпомагане с ИД 26/06/1/0/02464, ведно с бизнес плана и всички приложени и допълнително представени от ползвателя документи на етапа на кандидатстването му по подмярка 6.1; допълнителни споразумения към договора; Приложение 1 - Списък на критериите за подбор, по които ползвателят е получил приоритет; Приложение 2 – Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи; Приложение 3 –

Таблица за специфични цели и резултати. На ползвателя е вменено задължение да изпълни изцяло представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключването му, до 30.07.2018 г., както и всички останали нормативно и договорно установени задължения, произтичащи от предоставеното подпомагане /чл. 6, ал. 1 и ал. 3/

Представен е и Анекс 1 от 06.08.2018г. към Договор №26/06/1/0/02464 от 27.05.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка

6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, подписан между Държавен фонд „Земеделие“ и Ф.С.Ю., за изменение на цитирания договор. Отразено е, че анексът се счита за неразделна част от договора от датата на неговото подписване.

От представените по делото доказателства се установява, че на 30.07.2019г. от Ф.С.Ю. до ДФ „Земеделие“ е подадена втора заявка за плащане, Приложение 9 по Мярка 6, Подмярка 6.1: Стартова помощ за млади земеделски стопани, като финансовата помощ, която се заявява за плащане, е в размер на 24 447.50 лева.

С писмо изх.

№01-260-6500/936 от 04.11.2019г. на ОД на ДФ „Земеделие“ – Хасково, Ф.С.Ю. е уведомена, на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.34 ал.3 от АПК, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че производството се открива във връзка със следните констатации, направени по подадената от Ф.С. Ю. заявка за плащане №26/06/1/0/02464/3/01 от 30.07.2019г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г.: 1. При извършване на административни проверки по реда на чл.36 от Наредба №14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ (Наредбата) по подадената заявка за второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл.9, ал.1, т.2 и т.4, чл.13, ал.1, чл.15, ал.1 от Договор №26/06/1/0/02464 от 27.05.2016г. (Договора), респективно чл.38, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.38, ал.7, т.2 от Наредбата. По т.1 в писмото се съдържат подробни констатации, като в заключение е посочено, че поради изложеното, имот №039007 попада в хипотезата на чл.38 ал.7 т.2 от Наредбата и е недопустим за включване при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството, респективно общата допустима площ на стопанството възлиза на 0,00 дка и икономическият размер на стопанството, изчислен към датата за изпълнение на бизнес плана, възлиза на СПО от 8 308,49 евро (равняващ се на 130 бр. пч. семейства), т.е. налице е намаление спрямо първоначалния СПО на стопанството от 190,61 евро, не се достигна договореното за изпълнение СПО от 13 094,80 евро, съответно не е изпълнена договорената цел – увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство измерен в СПО с минимум 4 000 евро. В писмото е посочено също, че във връзка с гореизложените мотиви на основание чл.9 ал.1 т.2 и т.4, чл.13, ал.1, чл.15, ал.1 от Договора, респективно чл.38, ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл.38, ал.7, т.2 от Наредбата, Ф.С.Ю. няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 от Наредбата и дължи връщане на полученото първо плащане по чл.10, т.1 по Договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в Договора. Отбелязано е, че същото е регламентирано и в чл.17 ал.1 от Договора. Посочено е също, че вследствие е определен размер на задължение 24 447,50 лева. Общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, е 24 447,50 лева, представляващи пълния размер на полученото първо плащане. С писмото е даден 14-дневен срок за възстановяване доброволно на сумите, посочени по-горе.