Акт № 12969 от 11.11.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12969

Пловдив, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVIII Състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 20267180701860 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП

Образувано е по жалба, подадена от Д. Г. Х., с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез адв.В., с която е оспорена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1030-000829 от 09.06.2026год., издадена от началник група в сектор Пътна полиция към ОДМВР-[област], с която на основание чл.171 т. 2а б. “а“ ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на заповедта, като се възразява, че към момента на извършване на нарушението, ППП е управлявано от съпруга на жалбоподателката, с който тя живее разделено и е във влошени семейни отношения. Твърди се, че в деня на констатиране на нарушението, съпругът на жалбоподателката без нейно знание и съгласие е взел ключовете от автомобила и е излязъл с него, като се сочи, че тя не е информирана и по никакъв начин не е уведомена, че съпругът й е лишен от право да управлява МПС.

В о.з. жалбоподателката се представлява от адв. В., който в писмено становище излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед по изложени в жалбата съображения и моли за отмяната й. Претендира разноски.

Ответникът - началник група в сектор Пътна полиция към ОДМВР-[област], чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт М. в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна, а оспорената ЗПАМ е правилна и законосъобразна. Иска да се отхвърли жалбата и да се потвърди издадената заповед. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура [област] не встъпва в процеса.

Съдът, като се запозна със становищата на страните по делото и прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1030-000829 от 09.06.2026 година, издадена от началник група в сектор Пътна полиция към ОДМВР-[област], е подадена в срок и от надлежна страна, има ща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че при извършване на полицейска проверка на 08.06.2026г. при проверка в [населено място]. [улица], кръстовището с [улица], около 10:35ч., е установено, че МПС - лек автомобил АУДИ КУ 7 с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Г. Х., е управлявано от лицето И. Ю. И., което е лишено от това право по административен ред със ЗППАМ №26-1030-000331, връчена на 30.03.2026г. и влязла в сила на 18.05.2026г. Съставен е АУАН GA № 4655983/08.06.2026г., с който са отнети СРМПС част II и 2бр. рег. табели [рег. номер] на МПС. Въз основа на така съставения АУАН GA № 4655983/08.06.2026г., е издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП на жалбоподателя Д. Г. Х., чието МПС е управлявано от неправоспособен водач, е наложена процесната ПАМ.

По делото не е спорно обстоятелството, че МПС - " АУДИ КУ 7 с рег. № [рег. номер] е собственост на Д. Г. Х.. Представена е пълната административна преписка по издаденият акт, като към нея са приложени оправомощителни заповеди по отношение на правомощията на лицата, съставили АУАН и ЗПАМ. Приобщени са и писмени доказателства – справка МПС, справка нарушител, докладна записка.

При така установеното от фактическа страна, като прецени събраните писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 б. а, т. 6 и т. 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед №317з-6513/18.05.2026 г. на директора на ОД на МВР [област] е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган.

ЗППАМ е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната пред поставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а б. а ЗДвП в хипотезата на налагане на ПАМ на собственик на МПС, управлявано от неправоспособен водач.

По отношение на съответствието на жалбата с материалноправните разпоредби, съдът съобрази, че нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, се прилага в случаите на необходимост за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както, когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства, какъвто е настоящия случай. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо жалбоподателя, който не е управлявал процесното МПС, правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП. Посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от лице, при наличие на обстоятелствата, посочени правната норма.

В случая обаче от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че собственикът на лекия автомобил- жалбоподателката Д. Г. Х. по никакъв начин, с никакви действия или бездействия, не е предизвикала противоправния резултат - управлението на притежавания от нея автомобил от водач, без валидно СУМПС. Жалбоподателката нито е знаела, нито е могла да знае или да предположи, нито е допускала или би могла да допусне, че И. Ю. И. не притежава свидетелство за управление на МПС или е неправоспособен водач. Следователно управлението на автомобила от неправоспособен водач, не се свързва с каквото и да е било неправомерно поведение на собственика на МПС, а е изцяло резултат от действията на водача на автомобила, който без знанието и без съгласието на собственика е управлявал автомобила. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия /бездействия/ на жалбоподател, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат - управление на МПС от водач, непритежаващ СУМПС, поради което с наложената на Д. Х. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, се нарушава принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК. Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Жалбоподателя нито е бил уведомен за образуваното производство за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, нито преди издаването на заповедта са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, нито са обсъдени събраните по преписката доказателства, еднозначно сочещи, че собственикът на МПС нито е допускал, нито е знаел, още по-малко е разрешавал притежавания от него автомобил да бъде ползван и управляван от водача И. Ю. И.. Допуснатите процесуални нарушения са довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия административен орган извод за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП по отношение на Д. Г. Х..

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна, поради което оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл. 6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 205, 11 евро, от които 5, 11 евро – внесена държавна такса и 200 евро адвокатско възнаграждение, което съдът намира че не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, Административен съд - [област], XXVIII състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1030-000829 от 09.06.2026 година, издадена от началник група в сектор Пътна полиция към ОДМВР-[област], с която на основание чл.171 т. 2а б. „а“ ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – [област] да заплати на Д. Г. Х., с постоянен адрес в [населено място] сумата в размер на 205,11 евро ( двеста и пет евро и единадесет евроцента), представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�