Решение № 169 от 06.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300502873 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управлениев ***** чрез юрк.Г. Г. срещу решение №3116/05.07.2023 г. по гр.д. № 17585/2022г. по описа на РС-Пловдив,17 гр.с., с което е обявен за недействителен сключения между страните договор за потребителски кредит №1107862 от 5.1.2022 г., осъден е ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД да заплати на К. Д. Ж. с ЕГН:********** сумата 50 лв. разноски по делото и сумата 480 лв. – адвокатско възнаграждение на адв. М. М. на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.

Решението се обжалва с оплакване за неправилност и незаконосъобразност, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да с е отхвърлят предявените искове. Изложени са доводи, че неправилно съдът е приел, че договорът е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като договора отговарял на изискванията на чл.11,ал.1,т.1-9,т.10,11,12 от ЗПК, посочен е ГПР, който е в нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК, посочен е начин на формирането му. Неправилно и немотивирано е защо таксата гаранция да бъде включена в ГПР. Счита, че дължимата по договора за гаранция такса е възнаграждение за поръчителя и няма забрана договорът да бъде възмезден.

Сключването на договора за гаранция с „Фератум банк“ е допулнителна услуга, която не е зъдължително условие за получаването на кретита от „Фератум България“, поради което не подлежи на включване в ГПР. Излагат се съображения и по отношение на присъдените 1 разноски по чл. 38 ЗА. Не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв.М.М. като пълномощник на К. Д. Ж., с който се иска потвърждаване на решението на РС като правилно и законосъобразно.

Изложени са доводи, че правилно съдът е обявил договорът за нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 22 ЗПК, не е ясно какво се включва в общите разходи на потребителя, не е ясно защо има разлика в ГПР и в ГЛП, след като в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителство. Договорът за поръчителство в размера на ГПР показва, че ГПР не съответства на действително посочения в договора. Претендира за разноски.

Пловдивският окръжен съд, 14-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Предявени са ОСИ с пр.осн.чл.26 ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП за прогласяване за недействителен договор за потребителски кредит №1107862 от 05.1.2022 г. , евентуално на чл. 5 от договора като е неравноправна съгл. чл. 143 от ЗЗП и в нарушения на чл. 10, 10а и 19 от ЗПК.

От представения договор за потр.кредит от 05.1.2022 г. е видно че между страните с сключен договор за заем, при следните условия: на К. Д. Ж. е представена в заем сумата 500 лв., платима на 6 вноски с първа падежна дата- 04.02.2022г.,възнаградителна лихва в размерна 119,90 лв. при лихвен процент -11,99%, ГПР -49,05%, както и че договорът е обезпечен с поръчетелство на Фератум банк. На л.11 от д. е представен договор за гаранция, сключен между Фератум банк ООД и К. Д. Ж., където в чл.1.6. е записано, че таксата за предоставяне на поръчителството е в размер на 280,05лв.

ПРС е приел, че към ДПК липсва погасителен план- нарушение на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК; не е отразен сбора на главница и възнаградителна лихва, не е посочен дата и падеж на вноските, няма точен размер на цялата вноска, не е посочен в договора срока на връщане на договора, при което е неясна и датата на падеж на последната вноска, поради което е приел, че договора е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК.

ПОС констатира, че действително липсва погасителния план към договора за кредит, както е приел и РС. Такъв примерен погасителен план е представен в приетата по делото преддоговорна информация /л.25 от д.РС/, но този план не е инкорпориран в подписания между страните договор за кредит, няма дата и не носи подпис на страните. В ИМ ищцата е направила оплакване, че не й била предоставена преддоговорната инфорамация, цитирана по-горе, а всички разменени съобщения не отговаряли на изискванията на ЗЕДЕУУ.

Кредитодателят, върху който лежи доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че 2 е предоставил тази преддоговорна информация на ищцата. Липсата на погасителен план прави договора недействителен.

По отношение на договора за поръчителство, сключен с Фератум банк: въззивникът не оспорва, че възнаграждението за поръчителството не е включено в ГПР.

От това следва, че ГПР е некоректно посочен в ДПК в размер на 49,05%, както и общата сума, дължима от потребителя - нарушение на чл.11,ал.1т.10 ЗПК, както и че действителният размер на ГПК надвишава максимално допустимият по чл.19,ал.4 ЗПК, който е 5 пъти размера на законна лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС, т.е. не може да надвишава 50%. Съгл.чл.19,ал.5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни, а съгл.чл.22 ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1,т.10 - ДПК е недействителен.

Горното налага извода, че процесният договор е недействителен съгласно чл.26 от ЗЗД –поради нарушение на закона – чл.19,ал.4 във вр. с ал.5 от ЗПК и чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК.

По отношение на разноските: РС е присъдил 480 лв. с ДДС - АВ на адв.М.М. по реда на на чл.38а ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ като материално затруднено лице. С определение №10789/25.09.2023 г., необжалвано и влязло в сила е оставена без уважение молбата на „Фератум България“ЕООД по чл.248 ГПК за измение на решението в частта за разноските.

С оглед неуважаване на ВЖ, въззиваемият има право на резноски. Пълномощникът на въззиваемата й е оказал безплатна правна помощ като материално затруднено лице, поради което следва да бъде въззивникът да му заплати по реда на чл.38 ЗАдв., съгласно ЦИ-619,20 лв. и чл.7,ал.1 от НМРАВ= 400 лв.. Пълномощникът на ищцата е регистриран по ЗДДС поради което съгл.чл.38,ал.2 ЗАдв. във вр. с §2а отДР на НМРАВ върху присъдените АВ се начислява 20% ДДС. Или на адв.М.М. следва да се присъдят 480 лв. /400лв.+ 80лв./ ПОС намира оплакването за недоказаност на основанието за оказване на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице за неоснователно, тъй като доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство лежи върху въззивникът, който не е е ангажирал доказателства за материалните възможности на К.Ж..

По изложените мотиви първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3116/05.07.2023 г. по гр.д. № 17585/2022г. по описа на РС-Пловдив,17 гр.с.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, да заплати на адв.М.М., адв.хонорар по делото в размер от 480 лева, на 3 основание чл. 38 от ЗАдвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4