Решение № 5926 от 24.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5926 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100500227 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №227/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура “ гр.София срещу решение №19518 от 29.10.2025 г по гр.дело №62066/2024 г на СРС , 73 състав ; в частта , с което по искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ е отменено уволнението на Б. К. П. ЕГН ********** от с.Калотина , Община Драгоман със заповед № ЧР-ТП-148/14.10.2024 г на гл.секретар на Агенция „Пътна инфраструктура “ ;

Б. К. П. е възстановен на длъжността „инспектор“ в Агенция „Пътна инфраструктура “ ;

Агенция „Пътна инфраструктура “ е осъдена да заплати на Б. К. П. сумата от 12 015 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 15.10.2024 – 19.5.2025 г. ведно със законната лихва от 21.10.2024 г., до изплащане на сумата, Агенция „Пътна инфраструктура “ е осъдена да заплати на адвокат В. Т. А. ЕГН ********** от АК-Кюстендил на основание чл.38 ал.2 ЗАдв сумата от 2558,35 лв., възнаграждение за оказаната безплатната правна помощ на ищеца по настоящото дело Б. К. П., съразмерно на уважените части от исковете.

Агенция „Пътна инфраструктура “ е осъдена да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СРС сумата от 640,60 лв. – държавна такса, съразмерно на уважените части от исковете.

Въззивникът ВСС доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Не са 1 съобразени мотивите и аргументацията на заповедта за уволнение за наличието на основанието „липса на качества“ . Според Тълкувателно решение №4/17 от 01.02.2021 г на ОСГК на ВКС за индивидуализация на волеизявлението за липса на качества е достатъчно в съответната заповед да се изброят кои знания , умения и навици липсват или да се състои трайното неефективно изпълнение на работата /начинът , по който работникът се справя с възложената работа/ . В случая заповедта за уволнение е надлежно мотивирана , а СРС не съобразил наличните доказателства .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Ищецът е имал много награди и похвали за работата си . Ответникът не е представил трудовото досие на ищеца и е налице хипотеза на чл.161 ГПК . Според протокол за проведен конкурс ищецът има качества , а е незаконно уволнен .

Въззивната жалба е допустима. В последното о.с.з СРС е обявил , че ще се произнесе с решение на „31.10“ , но не е посочил годината т.е. липсва точна дата и не е спазен чл.315 ал.2 ГПК . Следва да се счита , че въззивната жалба от 17.11.2025 г е подадена в срок , още повече , че решението е било връчено на въззивника на 03.11.2025 г , а в решението е посочен двуседмичен срок за обжалване от връчването.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , безспорно страните са сключили трудов договор от 01.08.2019 г., по силата на който ищецът се е задължил и е работил в ответното ведомство на длъжност „инспектор“.

На 14.10.2024 г. на ищеца е връчена процесната заповед №ЧР-ТП-148/14.10.2024 г. с която на осн. чл.328, ал.1, т.5 КТ е уволнен , считано от 15.10.2024 г. Мотивите на заповедта са, че служителят е показал липса на качества за ефективно изпълнение на възложените му задължения. Налице е отклонение от онова, което служителят следва да постига в работата си и това, което постига в действителност, като това отклонение е в резултат на липса на знания и умения. След като служителят не е в състояние да даде качествено и ефективно изпълнение на задълженията си може да бъде прекратено трудовото му правоотношение. На служителя липсват професионални качества, самоинициативност, за да участва с изискваната прецизност при изпълнение на текущи задачи.

Според СРС тези мотиви са твърде абстрактно, обтекаемо и тавтологично формулирани без 2 яснота и конкретика какви са претендираните ответника качества, на които ищецът не отговаря. Това е самостоятелно основание за отмяна на уволнението - уволнителната заповед е немотивирана и препятства правото на защита на ищеца. Не е ясно на какво се основава работодателя, за да приеме, че за него е възникнало потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Отделно липсват доказателства в подкрепа на мотивите на заповедта за липса на качества на ищеца да заема длъжността.

Според СРС представените от ответника документ – доклад е оспорен и не обвързва ответника . Той не е участвал при съставянето му , а е изготвен от служители на ответното ведомство . Изложените в тях обстоятелства следва да се установяват чрез други доказателствен средства. Дори да се приеме, че могат да бъдат преценявани по същество, изложените в тях обстоятелства не съдържат доводи в подкрепа на възприетото от работодателя основание за уволнението на ищеца.

Според СРС в доклад от 14.10.2024 г. са дадени същите абстрактни оценки за качествата на ищеца, които са залегнали в уволнителната заповед от същата дата. С Протокол от 10.9.2024 г. от проведен конкурс за длъжността „главен инспектор“ от петима кандидати двама не са се явили, при теста, който е единствения обективен критерий. Ищецът е изкарал равен брой точки със спечелилия конкурса, а при проведено интервю спечелилият кандидат е оценен повисоко. Тоест, този протокол не показва на ищеца да му липсват качества, а че не е спечелил конкурс за по-висока позиция от заеманата, и то при равен резултат по единствения обективен критерий за оценка със спечелилия кандидат. По делото липсват други доказателства за твърденията на ответника за липса на качества у ищеца не са представени по делото.

Според СРС съдебната практика на ВКС приема , че тежестта за доказването на липсата на качества е на ответника-работодател. /Така решение № 165 от 6.07.2011 г. по гр. д. № 1611/2009 г. на ВКС, IV г. о. Решение № 195 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2011 г., III г. о./ Доказването на отрицателните факти "липса на качества" се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на едно от тях.

Според СРС при наличните доказателства исковете по чл.344 ал.1 т.1,2 КТ за основателни , а искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ е частично основателен .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд .

Следва да се споделят водещите мотиви на първоинстанционния съд , че процесната заповед за уволнение не е надлежно мотивирана . В същата твърде общо и без никаква конкретика са 3 посочени най-различни липсващи качества на ищеца , който той бил „показал“ .

Законосъобразно първоинстанционният съд е констатирал , че в доклад от 14.10.2024 г /на който има позоваване в заповедта за уволнение/ са дадени същите абстрактни оценки за качествата на ищеца , като не става ясно как би следвало да работи ищеца , какви резултати да постига , какви са качествата , които му липсват , каква инициативност да показва , има ли пропуски в работата и пр.

От друга страна , дори да се приеме , че са спазени указанията в т.3 от Тълкувателно решение №4/17 от 01.02.2021 г на ОСГК на ВКС и все пак са изброени кои знания , умения и навици липсват на ищеца с оглед чл.328, ал.1, т.5 КТ , то ответникът не е провел пълно и главно доказване , че уволнението е законно . Ответникът не е представил обективни и убедителни доказателства за наличие на основанието за уволнение – липса на качества у ищеца. Не са ангажирани свидетелски показания за установяване на липсата на качества на ищеца , особено сравнени с други служители , които изпълняват същата или сходна работа . Не са доказани и сравнени със съответна експертиза резултатите от работата на ищеца с тези на негови колеги , не е ясно дали ищецът е имал пропуски в работата , какви са били те и т.н.

Както се посочи въпросният доклад от 14.10.2024 г е частен свидетелстващ документ , който е оспорен от ищеца , а и по никакъв начин не доказва при условията на пълно доказване визираните в него обстоятелства. Реално за липса на качества на ищеца по делото липсват каквито и да е относими доказателства .

Налага се изводът , че уволнението е незаконно , исковете правилно са уважени и решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника се адвокатското възнаграждение на адвоката , който е защитавал безплатно въззиваемата страна пред СГС .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №19518 от 29.10.2025 г по гр.дело №62066/2024 г на СРС , 73 състав ; в частта , с което по искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ е отменено уволнението на Б. К. П. ЕГН ********** от с.Калотина , Община Драгоман със заповед № ЧР-ТП-148/14.10.2024 г на гл.секретар на Агенция „Пътна инфраструктура “ ;

Б. К. П. е възстановен на длъжността „инспектор“ в Агенция „Пътна инфраструктура “ ;

Агенция „Пътна инфраструктура “ е осъдена да заплати на Б. К. П. сумата от 12 015 лв /или 6143,17 евро/ , представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 15.10.2024 – 19.5.2025 г. ведно със законната лихва от 21.10.2024 г., до изплащане на сумата ;

Агенция „Пътна инфраструктура “ е осъдена да заплати на адвокат В. Т. А. ЕГН ********** от АК-Кюстендил на основание чл.38 ал.2 ЗАдв сумата от 2558,35 лв / или 1308,06 евро/, възнаграждение за оказаната безплатната правна помощ на Б. К. П., 4 съразмерно на уважените части от исковете ;

Агенция „Пътна инфраструктура “ е осъдена да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СРС сумата от 640,60 лв /или 327,53 евро/ . – държавна такса, съразмерно на уважените части от исковете.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“да заплати на адвокат В. Т. А. ЕГН ********** от АК-Кюстендил на основание чл.38 ал.2 ЗАдв сумата от 1000 евро възнаграждение за оказаната безплатната правна помощ пред СГС .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 28.09.2026 г .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5