Решение № 19909 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19909 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110112251 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 238 ГПК.

Предявен е от П срещу К по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 4001,64 евро, представляваща остатък от дължимата цена за продадена и транспортирана асфалтова смет АС 12.5 изн. А 50/70, съгласно фактура № 3000000865/12.09.2025 г., ведно със законната лихва за период от 19.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума на 20.02.2026 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 795/2026 г. по описа на Районен съд – Русе, XIV Граждански състав.

В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по силата на неформален договор за покупко-продажба и доставка на 87,7 тона асфалтова смет АС 12.5 изн. А 50/70, на общо договорена стойност от 18206,52 лева с ДДС. Ищецът поддържа, че е изпълнил надлежно задълженията си по договора, за което издал, съобразно договорения между страните начин на плащане, два броя фактури: фактура № 3000000849/29.08.2025 г. за авансово плащане на стойност 10380 лева с ДДС, която била заплатена от ответника в деня на издаването й, както и фактура № 3000000865/12.09.2025 г. за окончателно плащане на стойност 7826,52 лева, плащане по която не било осъществено. Поради изложеното счита, че в негова полза е възникнало парично притезание за неизплатената част от договорената цена. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

1

СРС, 74-ти състав е сезиран с положителни установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.

В проведеното на 19.10.2026 г. публично съдебно заседание упълномощеният процесуален представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в нейно отсъствие, а от събраните по делото писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни – арг. от чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

При този изход на правния спор с право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е доказал сторени разноски в размер на 68,03 евро за държавна такса в исковото производство, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника. Следва да бъдат присъдени разноските по 795/2026 г. по описа на Районен съд – Русе, XIV Граждански състав, в размер на 68,03 евро за държавна такса и 300 евро за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, срещу К, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, че К дължи на П сумата от 4001,64 евро, представляваща остатък от дължимата цена за продадена и транспортирана асфалтова смет АС 12.5 изн. А 50/70, съгласно фактура № 3000000865/12.09.2025 г., ведно със законната лихва за период от 19.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума на 20.02.2026 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 795/2026 г. по описа на Районен съд – Русе, XIV Граждански състав.

ОСЪЖДА срещу К, ЕИК: **, да заплати на П, ЕИК: **, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, сумата от 368,03 евро, представляваща сторени в исковото разноски, и сумата от 368,03 евро, представляваща сторени в заповедното производство разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2