Определение № 3988 от 13.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3988 гр. София, 09.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002103614 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 40 818/28.04.2023 година, подадена от С.

Й. Ц., срещу решение № 1515/24.03.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-ви въззивен брачен състав, постановено по гр. д. № 13 546/2021 година.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 20 063 656/10.03.2021 година на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 89-ти състав, постановено по гр. д.

№ 40 485/2019 година в частта му, с която упражняването на родителските права върху детето В.Б. М. е предоставено за упражняване на майката С. Й. Ц. и е определено местоживеенето на детето при нея. Наред с това първоинстанционното решение е отменено в частта му, с която е определен режим на лични отношения между детето В.Б. М. и баща му Б. Л. М., като е определен нов такъв, подробно описан във въззивното решение.

В касационната си жалба С. Й. Ц. излага доводи за това, че обжалваното решение, в частта му относно режима на лични отношения между бащата и детето, е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска отмяната му в тази 1 част и постановяването на ново, с което да бъде определен друг, по-стеснен по обхват режим на лични отношения между детето В.Б. М. и баща й Б. Л. М.. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по подадената касационна жалба Б. Л. М. е подал отговор с вх. № 60 051/23.06.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1515/24.03.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, Іви въззивен брачен състав, постановено по гр. д. № 13 546/2021 година по подадената от С. Й. Ц. касационна жалба и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на решението в оспорваната му част.

С. Й. Ц. е била уведомена за обжалваното решение на 29.03.2023 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 40 818/28.04.2023 година Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Производството е образувано и по повод на насрещна касационна жалба с вх. № 60 049/23.06.2023 година, подадена по пощата на 22.06.2023 година, от Б. Л. М., срещу решение № 1515/24.03.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-ви въззивен брачен състав, постановено по гр. д. № 13 546/2021 година.

В насрещната си касационна жалба Д. Х. Д. излага доводи за това, че обжалваното решение в частта му, с която упражняването на родителските права върху детето В.Б. М. е предоставена на майката С. Й. Ц., като местоживеенето на детето е определено при нея, е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, като местоживеенето на детето бъде определено при него, а на майката бъде определен подходящ 2 режим на лични отношения и същата бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето В.Б. М.. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответницата по подадената насрещна касационна жалба С. Й. Ц. е подала отговор с вх. № 69 683/24.07.2023 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1515/24.03.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-ви въззивен брачен състав, постановено по гр. д. № 13 546/2021 година по подадената от Б. Л. М. насрещна касационна жалба и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на решението в оспорваната му част.

Б. Л. М. е била уведомен за подадената от Ц. касационна жалба на 22.05.2023 година, като подадената от него срещу същото насрещна касационна жалба е с вх. № 60 049/23.06.2023 година, като е подадена по пощата на 22.06.2023 година. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 287, ал. 2 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да обоснове решението си съставът на Софийски градски съд е изложил мотиви за това, че пред въззивната инстанция са изслушани родителите и детето В.Б. М., прието било заключението на вещо лице по изготвената съдебно психологична експертиза, приобщени били социални доклади по местоживеене на родителите и детето. Изслушан, на основание чл.

59, ал. 6 СК, бащата Б. Л. М. бил посочил, че бил с две висши образования и средно специално, първото висше образование било туризъм, мениджър хотелиер, а второто висше образование било медицина, като понастоящем специализирал образна диагностика във 2-ра Градска болница на 8-часов 3 работен ден, работното му време било от 8.00 часа сутринта до 15. 00 часа или от 12.00 часа до 19. 00 часа, като понякога давал разположение като лекар в извънработно време при редуване с останалите си колеги. Освен това сочел, че бил певец и пее когато го поканят. Посочил бил, че съжителствал с друга жена, малко повече от година, като можел да разчита на нейните родители, които често идвали в гр. София, а щяло да им се наложи да идват по‑често, защото се очаквало раждането на втората му дъщеря. Посочил бил, че може да разчита на баща си, който живеел в К. Н. но правел планове да се прибира в Република България. Посочил бил, детето има нужда от двама родители, независимо дали те се били разделили, по стечение на обстоятелствата В.Б. М. можела би ще има четирима родители, защото С. Й. Ц. също имала мъж до себе си. Посочил бил, че неговата приятелка много добре приема детето– отнася се с внимание и с грижа към него. Посочил бил, че не иска в никакъв случай да отнеме правата на С. Й. Ц. и да я лиши от възможността тя да дава най-доброто от себе си за В.Б. М., но не било редно и той да бъде лишен от тази възможност, да се грижи по най-добрия възможен начин за детето.

Посещавали процедура по медиация, но нямало полза. Предложил бил като вариант за споразумение да се прилагало съвместно родителство. Посочил бил че жилището на майката на детето било много малко, имало кухня, баня и стая като хол, която играе функция на детска, учебна и спалня за майката и за бабата, а детето ставало все по-голямо и ще има нужда от лично пространство.

Посочил бил, че в неговия апартамент, въпреки че станали повече хора, имало място за абсолютно всички, защото В.Б. М. разполагала със собствена спалня, и със собствена учебна стая и собствена баня с тоалетна, като самият апартамент бил близо 200.00 м2 имал няколко спални и няколко бани с тоалетни, имал пиано, както и при С. Й. Ц. имало, където детето да може да свири. Изложил бил, че за музикалното образование на детето, можел да помага повече, отколкото майката би могла. Изслушана, на основание чл. 59, ал. 6 от СК, майката С. Й. Ц. била посочила, че сега завършвала трета магистратура, която била история на философията, а преди това учила актьорско майсторство за театър и кино, също така поп и джаз пеене в Музикалната академия. Преподавала музика в частно училище, на 8-часов работен ден от 8.00 часа сутринта до около 16. 30 часа, имала и допълнителна школа, където водела актьорско майсторство и В.Б. М. била част от групата 4 там. Посочила била, че има човек до себе си в момента, като можело да се каже че живеят заедно, но по-скоро на две места, и в нейния дом, и в неговия дом. Можела да разчита на него и на майка си при отглеждането на В.Б. М., като била посочила, че майка й по принцип живее в гр. Р., но когато се налагало идвала в гр. С. и й помагала, което на практика се налагало от първите шест години, защото не била получавала помощ от бащата на детето и от раждането на детето майка й била идвала в гр. С.. Посочила била, че категорично смята, че детето трябвало да прекарва повече време с нея, защото имали много силна изградена връзка през годините, като в началото докато живеели заедно с Б. Л. М., той нямал възможност или време да отделя достатъчно внимание на детето, но се налагало детето да бъде с нея на работа в телевизията, където работела, в университетите където учела и т. н.

Посочила била, че когато била при новия си партньор в неговото жилище, детето винаги било с нея, недалеч в района на центъра, където било нейното жилище. Опитвали да разговарят с помощта на медиатори и психолози, но не се оказало ефективно. Посочила била, че когато детето имало нужда да прекарва време с баща си, винаги щяло да получи подкрепа от нейна страна, както и сега никога не била създавала пречки за това, напротив ако имало нужда да са заедно, винаги би отстъпила това време. Посочила била обаче, че трябва съдът да определи режима на виждане, защото имали разногласия.

Заявила била, че била съгласна с решението, което било до момента, дадено от първоинстанционния съд. Преди време предлагала по-широк режим под форма на споразумение, но тогава другата страна не била съгласна и така продължили битката в съда. Посочила била, че средата която осигурявала на детето била по‑стабилна и винаги било така, за да стигнела да се обърне за помощ към съд и психолози, действително имала основателни причини, въпреки че не й се искало да стига това положение, се било наложило, поради нездравословната среда, която имал в обсега си бащата. Изслушано, на основание чл. 15 от ЗЗДет, детето В.Б. М. било посочило, че е на 10 години, живеела малко повече при майка си, малко по-малко при баща си, като познавала добре и двете места така, че можела дори сама и без автобус, пеша да се придвижи от едното до другото място, но засега не го била правила.

Посочило била, че има една сестричка, която била дете на баща й и в момента живеела в гр. Б., а тя и баща й в гр. С.. Посочила била, че се виждала със сестричката си и нейната майка-Ю., която се държала добре с нея. Посочило 5 била, че майка й също си имала приятел-Е., който имал добро отношение към нея и тя също имала добро отношение към него. Понякога с баща си се виждала през една седмица, а понякога през две седмици, като при него оставала по два дни, от петък в седем часа до неделя в седем часа, като това време, което прекарвала с баща си, не било достатъчно. Детето било посочило, че обича и двамата си родители, свири на пиано, като има пиано в дома на всеки от родителите си, не може да каже как би си разпределила времето между двамата си родители, за да се чувства най-добре, като й е хубаво и при двамата, не може да каже и няма представа дали би искала по равно време да прекарва с всеки от тях. Знаела, че те не се разбират, но това било тяхна работа, не са се били карали към момента, защото не говорели по други теми, освен за това кога ще я вземат и върнат, говорят само за нея. Не можела да каже и не искала да каже колко често и с кой от двамата си родители искала да прекарва по-дълго време, но обичала и държала и на двамата си родители.