Определение № 19383 от 09.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19383 гр. София, 09.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110117247 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на Д. П. Б. срещу Прокуратурата на Република България.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Възражението на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователно, защото наличието на влязла в сила оправдателна присъда касае само и единствено основателността на предявените искове.

Неоснователно е и възражението в отговора, че е предявена отделна претенция за вреди от забавено правосъдие, която е недопустима. Предявен е един иск за обезщетение за неимуществени вреди, включващо и обезщетение за нарушаване на правото по § 6, ал. 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а не за предявен съединен с него иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.

С отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Основателно е искането на страните за изискване на наказателното дело, тъй като се цели установяване на правно релевантни факти.

Ищецът е поискал допускане на двама свидетели, но на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да му бъде допуснат един свидетел, защото не се твърди, че двамата свидетели ще установяват различни обстоятелства.

По искането за експертиза съдът ще се произнесе в случай на надлежното му формулиране съгласно чл. 156, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.06.2024 г. от 10:15 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

1

ПРИЕМА представените към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА от СРС – НО, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи за послужване следните дела: НОХД № 13765/2008 г. по описа на 5 състав, ведно с ВНОХД № 1921/2011 г. по описа на СГС, НО, 7 въззивен състав; НОХД № 12048/2012 г. по описа на 106 състав; НОХД № 2049/2013 г. по описа на 23 състав, ведно с ДП № ЗМ 2021/2008 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. 42452/2008 г. по описа на СРП.

ДОПУСКА на ищеца ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на втори свидетел за същите обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца да осигури явяването на свидетеля в насроченото съдебно заседание, а в случай на необходимост от промяна на режима на свидетеля от довеждане в призоваване незабавно да уведоми съда с посочване на три имена, адрес за призоваване и по възможност телефонен номер, както и да представи документ за внесен по депозитната сметка на СРС депозит за свидетеля в размер на 50 лв., така че неявяването на свидетеля да не става причина за отлагане на делото.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ о т Д. П. Б. срещу Прокуратурата на Република България за следните суми: 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП № ЗМ 2021/2008 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 42452/2008 г. по описа на СРП, за което впоследствие е оправдан с Присъда № 378996/28.03.2018 г. по НОХД № 2049/2013 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, ведно със законната лихва от 27.03.2019 г. до окончателното плащане; 750 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП № ЗМ 2021/2008 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 42452/2008 г. по описа на СРП, за което впоследствие е оправдан с Присъда № 378996/28.03.2018 г. по НОХД № 2049/2013 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, ведно със законната лихва от 27.03.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 08.09.2008 г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, разпитан е като обвиняем и е задържан за 72 часа от СРП, а от 11.09.2008 г. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Излага, че е участвал в разпознаване на 08.09.2008 г. и в СПЕ на 09.09.2008 г. Сочи, че на 13.11.2008 г. е извършено прецизираното му привличане в качеството на обвиняем, разпитан е като такъв и му е предявено разследването. Заявява, че на 04.12.2008 г. е внесен обвинителен акт и въз основа на него е образувано НОХД № 13765/2008 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, по което на 17.12.2008 г. мярката му за неотклонение е изменена в „домашен арест“ и по което са проведени шест открити заседания с негово участие, като в последното наказателното производство е прекратено поради сключване на споразумение от друг подсъдим, а мярката за неотклонение на Б. е изменена в „парична гаранция“, след което председателят на съдебния състав се е отвел от разглеждането на делото и то е разпределено на друг съдия.

Твърди, че след това са проведени с участието на ищеца още три открити заседания, след което наказателното производство е прекратено отново срещу друг подсъдим, което отново е наложило отвод на председателя на съдебния състав, а след новото преразпределяне на делото са проведени с участието на Б. още осем открити заседания. Излага, че с Присъда от 30.11.2011 г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, но с Решение № 798/25.06.2012 г. по ВНОХД № 1921/2011 г. на СГС, 7 въззивен състав, оправдателната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, в резултат на което е образувано НОХД № 12048/2012 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, съдебното производство по което е прекратено и обвинителният акт е върнат на 2

СРП. Посочва, че на 31.01.2013 г. е внесен нов обвинителен акт, но с Разпореждане от 12.03.2013 г. съдът отново е прекратил делото, но разпореждането е отменено от въззивния съд и делото е върнато за продължаване на производството, след което в откритото заседание на 18.11.2013 г. съдията се е отвел. Твърди, че след отвода е образувано НОХД № 2049/2013 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, по което с негово участие са проведени девет открити заседания и е постановена Присъда № 378996/28.03.2018 г., с която той е признат за невиновен и оправдан, а с Разпореждане от 05.03.2019 г. протестът на СРП срещу присъдата е върнат, поради което тя е влязла в сила на 27.03.2019 г. Излага, че е претърпял неимуществени вреди от морален, психически и здравословен характер в резултат от воденото срещу него през продължителен период наказателно производство по обвинение за тежко престъпление, а именно: силен стрес, тежка психическа травма, чувство за безсилие, безперспективност и онеправданост; ограничения в отношенията със семейство, близки и приятели, довело до социално отчуждение и отдръпване от него на роднините и приятелите му; необходимост да се съобразява с ограничения, произтичащи от воденото наказателно производство; необходимост да отделя много време за участие в процесуални действия и организиране на защитата си; необходимост да се оправдава пред роднини и приятели; невъзможност да започне нормална работа, поради което живеел в нищета и мизерия, разчитал на близките си да има жилище и прехрана за него и семейството му и задлъжнял; постоянен страх от полицията заради това, че е от контингента на криминално проявените лица; влошаване на здравословното му състояние – започнал да страда от силно главоболие, задух, нарушения на съня, високо кръвно налягане. Счита, че върху неимуществените вреди се отразява и продължителността на наказателното производство, която в случая надхвърля разумните срокове. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди и от приложените по отношение на него мерки за неотклонение. Сочи, че задържането под стража е променило съществено обичайния му начин на живот и е ограничило реализирането на ангажиментите му в личен и семеен аспект – през този период е бил лишен от възможността да упражнява родителските си права, да изпълнява моралните си задължения и да издържа семейството си, а освен това задържането предизвикало у него душевни страдания заради социалната изолация, променило коренно психиката му и спомените му се отразяват и понастоящем.

Твърди, че ограниченията от домашния арест го довели до стресово състояние, чувствал се затворен в клетка, изживявал страх и несигурност, а с налагането на парична гаранция съответната парична сума била задържана вместо да се ползва за посрещане на нуждите на семейството от прехрана. Излага, че от незаконното обвинение е претърпял и имуществени вреди – разноски за адвокатски възнаграждения в общ размер на 750 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратура на Република България е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Навежда възражение за липса на доказателства за влизане в сила на оправдателната присъда.

Оспорва настъпването на част от твърдените неимуществени вреди – лишаване от възможност да упражнява родителски права, промени в личен план, притеснения и душевни страдания, промяна на психиката на ищеца по време на задържането, трайни вреди върху физическото и психическото му здраве и други подобни, които надхвърлят презумптивните вреди, като оспорва и причинно-следствената им връзка с воденото наказателно производство. Оспорва наличието на причинно-следствената връзка между твърдените пречки за намиране на работа и повдигнатото на Б. обвинение. Изтъква, че Прокуратурата не е разгласявала информация за воденото срещу него наказателно производство, както и че евентуалното несъобразяване на трети лица – работодатели с презумпцията за невиновност не може да й се вмени във вина. Излага, че досъдебната фаза е продължила само около 3 месеца, а за продължителността на наказателното производство са допринесли процесуалното поведение на другите подсъдими и неколкократното определяне на нов докладчик по делото, като счита, че Прокуратурата не следва да носи отговорност за продължителността на съдебната фаза. Оспорва размера на претендираното обезщетение за 3 неимуществени вреди като прекомерен. Счита, че са налице обстоятелства, сочещи на ниска степен на увреждане на ищеца: липсата на доказателства за интензивната му ангажираност в извършваните процесуални действия; видът, характерът и интензитетът на упражнената процесуална принуда; липсата на данни за медийно разгласяване; личността на ищеца – лице, срещу което са водени и други наказателни производство. Оспорва заплащането от ищеца на адвокатски възнаграждения за наказателното производство и техния размер.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за лихви. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за присъждане на обезщетения в понисък размер.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна сила съдебен акт; 2. настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 3. причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на задълженията, за което не сочи доказателства, както и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за претърпени в причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство имуществени вреди и техния размер.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.