Решение № 12 от 08.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. София, 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000502850 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №900419/14.07.2021 г., подадена от „Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез юрк. Р. Ч., срещу Решение по гр.д.№18/2019 г. на ОС – Благоевград, В ЧАСТТА МУ, с която е осъден жалбоподателят на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца Ф.С. И., чрез законния му представител – неговата майка С. Б. И., сумата над 2 800 лв. до присъдения размер от 20 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 06.08.2018 г. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Сочи се нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК, чрез необсъждане на събраните доказателства в тяхната съвкупност, неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на завишен размер на справедливото обезщетение в размер на 26 000 лв., както и нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, чрез занижаване на приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, чрез движение по пътното платно без минимално внимание при приближаването на превозното средство. Поддържа се справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 4000 лв., което следва да бъде редуцирано с 30%, съобразно приноса на пострадалия, като е приема иска за основателен до размера от 2 800 лв. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част над този размер, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен над размера от 2 800 лв. до уважения размер от 20 800 лв., с всички законови последици от това. Заявява се претенция за присъждане на съдебните разноски, включително на юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, 1 чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е депозиран Отговор на въззивната жалба, подаден от Ф.С. И., чрез неговата майка и законен представител С. Б. И., чрез процесуален представител адв. Г.Й.. Застъпва се становище за неоснователност на въззивната жалба – необосновани са оплакванията за нарушение на чл.52 от ЗЗД, определеният размер на обезщетението от 26 000 лв. е справедлив, с оглед действително претърпените от ищеца вреди, установени от приетата по делото СМЕ. Настоява се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Заявява се искане за присъждане на разноските за настоящата инстанция.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства, и не са направени доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след депозирана извънсъдебна застрахователна претенция пред „Застрахователна компания Лев Инс“АД по реда на чл.380, ал.1 от КЗ вх.№13051/25.09.2018 г., поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 06.08.2018 г. около 22:00 ч., на път III-198, до „Ханче Сондата“, община Петрич, е настъпило ПТП, при което л.а. „Рено Сценик“ с рег.№ ***, управляван от водача К. К., е блъснал малолетния ищец Ф.С. И., тогава на 10 години, в резултат от което ищецът получил травматични увреждания. Не се спори по факта на настъпване на ПТП, и наличието на виновно поведение на водача на автомобила, наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на увреждането, обвързваща ответното застрахователно дружество, факта на настъпили травматични увреждания на ищеца в пряка причинна връзка с процесното ПТП, наличието на основание за изплащане на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП до размера от 2800 лв., както и наличието на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат до размер на 1/5 /20%/, изразяващ се в предприемане на неправилно пресичане на пътното платно на място, което не е обозначено за движение на пешеходци. По тези въпроси въззивният съд е обвързан от формираната между страните сила на пресъдено нещо на влязлата в сила, като необжалвана, осъдителна част от първоинстинционния съдебен акт, с която е осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП на 06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 25.09.2018 г./датата на предявяване на писмената претенция пред застрахователя/ до окончателното плащане. Пред въззивната инстанция спорът между страните е съсредоточен върху размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди над 4000 лв. до 26 000 лв., както и за размера на 2 приноса на пострадалия за настъпване на увреждането над 20% до размера от 30%.

Във връзка с установяване на обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП на 06.08.2018 г., по делото е приета като писмено доказателство Епикриза от ИЗ №9292/2018 г. /на л.8/ за хоспитализация на ищеца в периода от 07.08.2018 г. до 09.08.2018 г. в Хирургично отделение на МБАЛ „Югозападна болница“ООД – гр. Сандански, и е приета Съдебно-медицинска експертиза №72/2019 г. от 09.10.2019 г. /на л.50-56 от делото на ОС-Благоевград/.

От експертизата се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял мозъчно сътресение без загуба на съзнание, натъртване на двете колена, и охлузване на левия лакет. Бил е хоспитализиран за два дни, през които е проведено медикаментозно лечение. Мозъчното сътресение без загуба на съзнание е причинило на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Това травматично увреждане съставлява травма без морфологичен субстрат, изразява се във временно нарушение на мозъчни функции, не застрашава живота на пострадалия.

Същото е отзвучало напълно, без да има последствия за здравето на ищеца занапред.

Повърхностните охлузвания и натъртване на коленете не са причинили затруднение на движенията на ставите, но са причинили болки и страдания, като напълно са оздравели за период от 1-2 седмици, без остатъчни белези и без последствия за здравето на ищеца занапред. При изслушването на експертизата в открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че мозъчното сътресение е преминало за три-четири седмици, като възстановителният период е по-кратък от 30 дни.

Съдът кредитира така приетото заключение на СМЕ, като го намира за компетентно изготвено, обосновано и логично, и кореспондиращо на представената по делото епикриза.

Във връзка с механизма на получаване на травматичните увреждания на ищеца, по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. М. /живеещ на съпружески начала с майката на ищеца/. Същият твърди, че след удара ищецът бил отхвърлен от колата на разстояние от 10 метра, бил в безсъзнание, приличал на мъртъв, свидетелят го закарал в болницата, и там лекарите го върнали в съзнание. Когато го питали „коя е майка ти“, ищецът не знаел, и не разпознавал никого, поради което веднага ги закарали в болницата в гр. Сандански. По пътя към болницата в колата на свидетеля нямало медицинско лице.

Съдът преценява показанията на този свидетел при условията на чл.172 от ГПК, като отчита близката му връзка с майката на ищеца /неин фактически съпруг/, която в качеството си на законен представител на пострадалия малолетен ищец, е предявила иска от негово име, което обуславя заинтересованост на свидетеля от изхода на делото в полза на ищеца. Като съпоставя показанията на свидетеля със събраните по делото писмени доказателства, съдът констатира, че показанията на свидетеля за удар с голяма кинетична енергия, отхвърлил тялото на детето на 10 метра от автомобила, не кореспондира с отразеното обстоятелство в Констативния протокол за ПТП /на л.6-7/, че по участващото МПС няма видими щети и пластични деформации. Същевременно, от представената по делото епикриза от хоспитализацията на ищеца се установява, че детето е било прието в болницата в гр. Сандански 2-3 часа след настъпване на увреждането, не е повръщало, нямало гадене и световъртеж, при постъпването се оплаквало само от болки в двете колена и левия лакет, било контактно и адекватно при прегледа. Не са налице събрани медицински доказателства ищецът да е бил изпадал в безсъзнателно състояние. Тъй като в тази част показанията на свидетеля не се подкрепят от други събрани по делото доказателства, съдът не ги кредитира в частта 3 им, в която се твърди детето да е изпадало в безсъзнателно състояние.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 06.08.2018 г. ищецът Ф.С. И. е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение без загуба на съзнание, натъртване на двете колена, и охлузване на левия лакет. Мозъчното сътресение без загуба на съзнание е причинило на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Повърхностните охлузвания и натъртване на коленете не са причинили затруднение на движенията на ставите. За лечение на получените травматични увреждания ищецът е бил хоспитализиран за наблюдение за два дни в Хирургично отделение, през които е лекуван консервативно с медикаменти. Във връзка с получените травматични увреждания ищецът е претърпял болки и страдания по врече на възстановителния период, който за мозъчното сътресение е продължил около един месец, а за охлузванията и натъртванията – около 1-2 седмици. Настъпило е пълно възстановяване, без последствия върху здравето на ищеца занапред, и без остатъчни белези от получените травматични увреди. Предвид настъпването на увреждането през летния период, по време на лятната ваканция, и приключването на възстановителния период преди началото на учебната година, съдът намира за установено, че получените травматични увреждания не са смутили възможността на ищеца да се обучава. Съдът взема предвид обстоятелството, че към момента на настъпване на увреждането ищецът е бил на 10 години, която възраст от една страна е способствала за бързото му и пълно възстановяване, но също така обуславя преживяване на по-силен емоционален стрес и страх. Също така съдът отчита, че през възстановителния период на мозъчното сътресение ищецът е бил ограничен да води обичайния си начин на живот – да се движи интензивно, да гледа телевизия и да ползва телефон, които ограничения, предвид детската му възраст, са били значително по-трудно поносими за него.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 1 0 000 лв., който размер е съобразен с критериите за справедливост, формулирани с ППВС №4/1968 г., съответства на тежестта на получените увреждания, краткия възстановителен период, протекъл без усложнения, настъпилото пълно възстановяване. Посоченият размер на обезщетението съответства на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и на съдебната практика по сходни случаи.