Решение № 3879 от 04.10.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12887/2023
- Вид
- Решение № 3879
- Подписан
- 04.10.2024
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- Мария Димитрова Личева - Гургова
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 500 ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3879 гр. Пловдив, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330112887 по описа за 2023 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, във връзка с чл. 500 ал.1, т.1 от КЗ, предявен от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С. Караджа“ № 2, с който е поискано да бъде установено по отношение на Д. П. И. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №*, че му дължи сумата от 10 567,31 лева представляваща застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със сумата от 3 220,10 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 08.10.2019 г. до 08.10.2022 г./датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на производството – 11.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907 твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „ГО“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети от застрахован при него автомобил „***“ с рег. № *** на лек автомобил „***“ с рег. № ***. За инцидента бил съставен протокол за ПТП, съгласно който ответникът като водач на автомобил Нисан напуснал мястото на инцидента, без да уведоми контролните органи. Твърди, че посещението на органите на МВР на мястото на инцидента е било задължително, поради разногласия относно обстоятелствата по ПТП. Сумата била платена от ЗД „***“ по застраховка „Каско на МПС“, като ищецът възстановил същата. С писмо получено на*** г. ищецът поискал от ответника плащане на задължението, но такова не постъпило. За сумите било подадено заявление по чл. 410 ГПК и издадена заповед за 1 изпълнение, срещу която постъпило възражение.
Ответникът Д. П. И., оспорва иска. Твърди, че вечерта на *** срещу *** г. се намирал в района на площад „***“. Почувствал се зле, като предполага, че е имал хипогликемична криза. Не успял да намери такси и след като се почувствал по-добре се качил на автомобила си. Около*** на *** г. се движел по ул. ***, като поради заледен и непочистен сняг загубил управление върху автомобила и настъпил удар между неговото МПС и автомобил собственост на Г. К. С.. Притеснявал се да не загуби съзнание поради хипогликемичната криза и заявил, че ще се свърже с Г. С. в следващ момент. Продължил по пътя си към с. ***, като на бензиностанция*** приел малко захар и заспал в автомобила си. Г. С. подал жалба в МВР и след няколко дни ответникът получил обаждане от служител на МВР. Той му предоставил номера на Г. С., ответникът се свързал с него и възстановил причинените щети.
След това с него се свързал служител на МВР, който му казал, че има записи от камери уличаващи го като причинител на процесното ПТП. Ответникът помислил, че става въпрос за удара с автомобила на Г. С. и подписал съставения протокол за ПТП. Впоследствие разбрал, че автомобилът на Г. С. не е *** и осъзнал грешката си. Оспорва верността на протокола за ПТП. Оспорва се и твърдението, че ответникът не е изпълнил задължението си да остане на място на инцидента.
На първо място оспорва участието си в процесното ПТП, а след това твърди, че ответникът е възприел удар с метална кофа за боклук. Оспорва подписът в протокола за "участник 1" да е положен от ответника, както и посещението на органите на МВР да е било задължително.
Изтъква, че ищецът не е положил достатъчно усилия за събиране на нужната информация, предвид това, че издаденото срещу ответника наказателно постановление било отменено.
Оспорва и плащането на ремонта от ЗД „**“ АД, както и дата на плащането от ищеца.
Твърди, че погасяването е станало чрез прихващане през месец юли 2017 г., поради което вземането било погасено по давност.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, *** гр. с. е, че в полза на заявителя „ЗАД Армеец“ АД, срещу длъжника Д. П. И. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба.
Тъй като в законоустановения срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
За уважаване на предявения иск следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил л.а. „***“ с рег. № ***; 2. настъпване на покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, което е настъпило между посочените МПС-та; 3. претърпени от пострадалото лице имуществени 2 вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя - ищец в полза на застрахователя по застраховката имуществено застраховане на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6. пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; 7. ответникът да е управлявал МПС като виновно се е отклонил от проверка след настъпилото ПТП за алкохол, наркотици и други упойващи вещества. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК, е установяване на посочените обстоятелства.
По делото са представени Комбинирана застрахователна полица №*** г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ на МПС, от която се установява, че „ЗАД Армеец“ АД е сключило застраховки на л.а. „***“ с рег. №***, собственост на „***“ ЕАД, със срок на действие от 20.07.2016 г. до 19.07.2017 г.
На 1*** г. в гр. ***, на ул.“***“ пред № * е настъпило ПТП, с л.а. „***“ с рег. № ***. По делото ищецът твърди, че процесното ПТП е осъществено с л.а. „**“ с рег. №***, а ответникът твърди такова с л.а. „***“ собственост на Г. К. С.. Твърди се от ответника влошено здравословно състояние в резултат на хипогликемично криза и влошена метеорологична обстановка от снеговалеж. Ответникът напуснал местопроизшествието, като казал, че ще се върне. За тези обстоятелства са събрани гласни доказателства от Д. С. Д. и собственикът на пострадалия автомобил Г. С.. Св. С. заявява, че със семейството му видели от терасата л.а. „***“, който ударил автомобила, който управлявала съпругата му „***“.
Ищецът, който управлявал л.а. „***“, казал че ще се върне, но не го направил същата вечер.
Потърсил го след два дни когато му предложил да покрие щетите от ПТП, а той да изтегли жалбата си от полицията. Ответникът платил стойността на ремонтите по автомобила, а съпругата му изтеглила жалбата си.
Разпитан е в качеството на св С. С. Я., съставил Протокол за ПТП №*** г. – оспорен от ответника. Същият в показанията си дадени непосредствено пред съда заявява, че протокола е изготвен без да посети ПТП, тъй като единия от участниците в него е напуснал местопроизшествието. При него постъпила докладна записка от автопатрул на ПП, който установил катастрофирал автомобил на бензиностанция на бул. „***“. До автомобила се намирал водачът от катастрофиралия автомобил, но не давал данни къде е катастрофирал с автомобила. Твърдял, че му е станало лошо. На следващия или по-следващия ден във * РУ на МВР постъпило заявление от собственик на паркирал автомобил на ул.“***“, ударен от неизвестен извършител. Призовал водача на ударения л.а. „***“, който бил на *** Същият заявил, че катастрофирал някъде, но не знаел къде. Извършил оглед на двата автомобила, като установил сходство между причинените щети и издал протокол за ПТП. Съставил акт на виновния участник в ПТП.
С оглед на събраните гласни доказателства, следва да се посочи, че в случаите когато длъжностното лице не е очевидец на настъпване на събитието, в частта относно механизма на събитието съставеният от него протокол няма характер на официален документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, която да бъде 3 оборена по реда ГПК.
Този извод е аргументиран в Решение № 15 / 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., ТК, І т.о. на ВКС, в което са разграничени двете хипотези, при които се съставя протокол за ПТП – при задължително посещение на мястото на произшествието и без посещение (чл. 6 от Наредбата), въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него заявление. В първия случай удостоверените факти, които са пряко възприети от съставителя на протокола, са местоположението на МПС, участниците, нанесените щети (но само видимите), пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Във втория случай официалното удостоверяване се отнася само до направените пред съставителя изявления от участника, но не и до тяхната вярност (изявленията на участника, ако е страна по делото, може да се разглеждат на плоскостта на съдържащите се в тях неизгодни за издателя им факти).
Ето защо и с оглед на установеното, съдът намира, че не може да бъде прието за доказано по безспорен начин, че процесното ПТП настъпило на *** г. в гр. ***, на ул.“***“ №**, е осъществено между л.а. „***“ с рег. № *** и л.а. „***“ с рег. №***, в този смисъл не е налице втората материалноправна предпоставка - настъпване на покрит застрахователен риск.
Заключението на приетата съдебна - автотехническа експертиза на вещото лице С. М., не е категорично. Вещото лице е заявило, че при механизма на произшествието, за който има данни по делото – удар в задната лява част на автомобила от друг автомобил, от техническа гледна точка, е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен. На същото са предявени снимки от двата пострадали, като същото заявява, че и двата автомобила са тъмни на цвят и няма как да се установи дали и каква боя има по всеки от тях.
Не се установи и наличен запис на камера на мястото на твърдяното от ищеца ПТП/Писмо на ОП Паркиране и репатриране при Община Пловдив – л.165 от делото/, от който да бъде безспорно установено кои са двата леки автомобила участници в процесното ПТП.
Претърпени са от пострадалото лице имуществени вреди и същите са установени от заключението по съдебно-автотехническата експертиза, но не се установи още една материалноправна предпоставка, която да обуслови уважаването на предявения иск - пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие.
Действително ПТП е имало и се установява такова на същата дата, но между л.а. „***“ с рег.
№*** и л.а. „***“ собственост на Г. К. С.. Същото е прието за безспорно доказано и в Решение № *** г. по АНД *** г. на ПРС, **I нак. състав, образувано по жалба срещу издаденото и в последствие отменено от съда Наказателно постановление №*** г.
Не се доказа още една от предпоставките посочени по-горе, а именно ответникът да е управлявал МПС, като виновно се е отклонил от проверка след настъпилото ПТП за алкохол, наркотици и други упойващи вещества.
4
Бяха събрани гласни доказателства за това, че ответникът Д. И. е бил с влошено здравословно състояние. За същото свидетелства в показанията си и С. Я., който в показанията си дадени пред съда заявява, че в докладната записка на автопатрула на Пътна полиция, било посочено, че водача на катастрофиралия автомобил, който засекли на бензиностанцията на ***, казал че му е станало лошо. Същото заявил и след като бил повикан във ** РУ на МВР.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че не се доказа при условията на пълно и главно доказване правото на регрес, на което ищецът се позовава съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Разпечатката съдържа 35 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4e726ad5-164d-476c-a1f1-d771f5315378