Решение № 3143 от 28.09.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3143 гр. Пловдив, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330106165 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД против С. К. П. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 276/15.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 412/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, както следва: сумата от 1 077, 73 лв. – главница по договор за паричен заем № ***** от 29.07.2019 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с Приложение № 1 от 01.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г.; сумата от 113, 83 лв. – договорна лихва за периода от 06.08.2019 г. до 04.02.2020 г. и сумата от 82, 13 лв. - обезщетение за забава за периода от 05.02.2020 г. до 22.12.2020 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.01.2021 г., до окончателното й изплащане.

1

С Определение № 3239/25.05.2021 г., постановено по делото, производството е прекратено на основание чл. 232, ал. 1 ГПК по отношение на предявения иск за присъждане на неустойка в размер на сумата от 709, 02 лв. и на предявения иск за присъждане на разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер от 7 лв.

Ищецът твърди, че между ответника - длъжник и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***** от 29.07.2019 г., по силата на който дружеството предоставило на заемателя парична сума в размер на 1 100 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне последната, ведно с договорна лихва или сумата от общо 1 222, 29 лв. на 27 погасителни вноски, всяка в размер от 45, 27 лв. Твърди, че ответникът е заплатил сумата от 96 лв., като останала незаплатена главница в размер на 1 077, 73 лв. Сочи, че за процесния период е начислена договорна лихва от 113, 83 лв. Поради неизпълнение на задълженията на длъжника в срок била начислена и лихва за забава. Твърди, че вземанията по договора са прехвърлени в полза на ишеца “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на Приложение № 1 от 01.06.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. Сочи, че прилага уведомление до длъжника за прехвърляне на вземането, което моли да бъде връчено, ведно с исковата молба и приложенията, като твърди, че съгласно практиката на Върховния касационен съд длъжникът следва да се счита редовно уведомен за осъщественото прехвърляне на вземането в полза на ищеца. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. К.

П. не е депозирал отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание ответникът признава задължението, като излага твърдения, че е погасил част от сумата и прави искане за разсрочване на задължението.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 2

ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 276/15.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 412/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, както следва: сумата от 1 077, 73 лв. – главница по договор за паричен заем № ***** от 29.07.2019 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с Приложение № 1 от 01.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г.; сумата от 113, 83 лв. – договорна лихва за периода от 06.08.2019 г. до 04.02.2020 г. и сумата от 82, 13 лв. - обезщетение за забава за периода от 05.02.2020 г. до 22.12.2020 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.01.2021 г., до окончателното й изплащане.

Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за паричен заем № *****/29.07.2019 г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и С. К. П. се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 1 100 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне сумата от 1 222, 29 лв. на 27 равни седмични погасителни вноски от по 45, 27 лв., с падеж на първата вноска на 06.08.2019 г. и на последната вноска – 04.02.2020 г. Установен е фиксиран годишен лихвен процент на заема от 40 % и годишен процент на разходите на заема от 48, 45 %.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изсикуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за заем по смисъла на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, както и договори за потребителски кредит по смисъла на ЗЗП, които вземания се 3 индивидуализират в Приложение № 1, подписано от двете страни.

По делото е представено Приложение № 1 от 01.06.2020 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Изи Асет Мениджмънт” АД против С. К. П..

Съдът намира, че с така представеното приложение прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три имена и единен граждански номер, правното основание, от което произтича вземането на цедента – договор за заем и неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора. Следователно е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, поради което следва да се приеме, че с договора за цесия вземането на цедента е валидно прехвърлено в полза на цесионера – ищеца, който е материалноправно легитимиран да предяви процесните искови претенции.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл.

99, ал. 3 ЗЗД.

Длъжникът не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането по делото не са представени доказателства за връчване на приложеното към исковата молба уведомление на длъжника.

Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД и длъжника – ответник договор за паричен заем. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит 4 представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Ответникът не оспорва възникване на задължението по договора за кредит. Следователно за ответника е възникнало задължение за заплащане на претендираните суми, като поради изпадането му в забава последният дължи заплащане и на обезщетение за забава.

С молба от 13.09.2022 г. ищецът е посочил, че след предявяване на исковата молба – на 08.11.2021 г. ответникът е погасил сумата от 800 лв., като прави искане за съобразяване на плащането по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД като се погасят задълженията в поредност – разноски, лихви и главница.

Предвид така установеното предявените искове следва да бъдат уважени, като се съобрази осъщественото заплащане след определяне на размера на дължимите по делото разноски.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 412/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав– арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75, 47 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 25, 47 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение от 350 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 125, 47 лв.

Макар исковата претенция, с оглед осъщественото заплащане, да е частично основателна, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в пълен размер. Това е така, тъй като ответникът е дал повод за 5 завеждане на делото, а частичното погасяване на задължението е осъществено в хода на процеса.