Определение № 126 от 03.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. София, 03.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110122555 по описа за 2023 година

Ищецът Н. М. У. твърди, че на 03.01.2023г. е сключил договор за потребителски кредит № 202301030822410059 с „НетКредит“ ООД.Страните се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 4000 лева при фиксиран лихвен процент определен в размер на 41,04%, а ГПР – 49,71%

В чл. 4, ал. 3 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват в срок до края на следващия работен ден от сключването му договорът за заем да бъде обезпечен с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция за сумата от 5928 лева.

В чл. 6, ал. 1 страните се уговорили, че в случай на неизпълнение на условията посочени в чл. 4 , ал. 3, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 6840 лева, като същата следва да бъде престирана разсрочено заедно с погасителната вноска.

В исковата молба се излагат подробни аргументи както за нищожност на целия договор за кредит, така и на отделните клаузи.

Поддържа, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 41,04% , към който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба, визирана в договора за неустойка представлява накърняване на добрите нрави.

Отделно от горното навежда, че когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.

Навежда се ,че обективен критерий за добросъвестното определяне на възнаградителната лихва може да бъде размера на законната лихва.Твърди, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, която предвижда размер на възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва.Заявява, че прилаганата договорна лихва накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и се намира в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето.

Заявява, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е пряко свързано с претърпени вреди е накърняване на добрите нрави, тъй като излиза от присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.Твърди, че процесната неустойка не кореспондира с 1 последиците от неизпълнението.

Твърди се, че практиката на ответника да отпуска кредити без проучване на кредитната история и кредитоспособността на потребителите противоречи на чл. 16 от ЗЗП, както и на Съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити.Заявява, че неблагоприятните последици за кредитодателя са самопричинени, тъй като същия е поел риск да отпусне реално необезпечен кредит и не е спазил своето задължение за извършване на предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.

Навежда се, че в нарушение на императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, „НетКредит“ ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.

Заявява, че клаузата в договора предвиждаща неустойка е изцяло нищожна на основание чл. 143, ал. 2 , т.5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Ищецът моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата предвидена в чл. 6, ал. 1 от процесния договор сключен между ищеца и „Неткредит“ ООД предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 вр. Чл. 19, ал. 4 ЗПК вр чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК, чиято невалидност моли да бъде прогласена.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „НетКредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.Заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочен електронен адрес за връчване и съответно ищеца да посочи дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и да посочи телефонен номер.

Оспорва твърденията на ищеца свързани с нищожността на чл. 6 от Договора, както и обстоятелството, че неустойката следва да бъде включена при изчисляването на ГПР.

Сочи, че с договорената неустойка кредитополучателят трябва да предостави обезпечение, за да избегне начисляването на същата.Била уговорена за неизпълнение на задължение по договора, с акцент върху обезпечителната й функция.

Заявява, че процесния договор отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като са посочени лихвения процент, както и условията за неговото прилагане.Твърди, че информацията за индекс или референтен лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент е неприложима, тъй като по кредита е приложим фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ДР към ЗПК.

Твърди, че информацията за размера на ГПР – 49,71% е посочена в чл. 11, ал. 4 от договора, а общата дължима сума в размер на 5928 лева е посочена в чл. 11, ал.5 от същия договор и напълно кореспондира с изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Навежда се, че националното ни законодателство и Директива 2008/48/ЕО не поставяли изискване към посочване на компонентите на годишния процент на разходите към съдържанието на договора.

2

Твърди, че на основание чл. 19, ал. 3, т.1 ЗПК неустойката която потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по договора е била изрично изключена от формулата за изчисляване на ГПР.

Освен отговор на исковата молба, ответното дружество е предявило и насрещен иск по чл. 211 ГПК.

Насрещния ищец твърди, че Н. М. У. е извършил плащания за погасяване на кредита на 28.02.2023г. и 31.03.2023г в общ размер на 200 лева, с които е погасена частично само първата вноска, като към настоящия момент са просрочени общо 8 вноски.

„Неткредит“ заявява, че прави волеизявление за обявяване на процесния договор за кредит за предсрочно изискуем., тъй като са налице предпоставките на чл. 8 от договора.

В насрещната искова молба се излага, че е налице правен интерес от предявяването на иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на Н. М. У. да заплати на „НетКредит“ ООД: -1/сумата от 657.19 лева, представляваща падежирала главница, дължима за периода от 01.02.2023г. до 01.07.2023г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху падежиралата главница за периода от депозиране на насрещния иск в съда до окончателното изплащане на вземането, 2/сумата от 3279.61 лева, представляваща предсрочно изискуема главница за периода от 01.08.2023г. до 01.01.2025г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено за периода от връчване на насрещната искова молба на насрещната страна до окончателното изплащане на задължението, 3/сумата от 624.81 лева, представляваща падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.03.2023г. до 01.07.2023г., както и сумата от 360.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В отговора на насрещната искова молба се излагат подробни аргументи за недействителност на целия договор.Съдържат се твърдения за противоречие с добрите нрави, както и твърдения за неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Заявява, че „НетКредит“ надвземала неправомерно възнаградителна лихва в размер на 4000 лева., както и 1800 лева получено възнаграждение за поръчителство, включено във всяка една от погасителните вноски.

В случай, че съдът уважи предявения иск в размер на 4561,61 лева при условията на евентуалност предявява възражение за прихващане между горепосочената главница – 4561,61 лева със сумата от 2820,19 лева, представляваща получена от „НетКредит“ в периода от 03.01.2022г. до 28.09.2023г. без правно основание бъз основа на нищожни договорни клаузи, възнаградителна лихва в размер на 620,19 лева, неустойка в размер на 400,00 лева и възнаграждение за поръчителство, включено във всяка една от погасителните вноски в размер на 1800,00 лева.

ОПРЕДЕЛИ:

3

ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по процесуалните искания на страните след изслушването им в съдебно заседание.

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и от отговора на насрещната искова молба да се изпрати на насрещния ищец.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2024г., от 10:40 часа, за която дата и час да се призоват страните с посочените по горе преписи.

Определението подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4