Решение № 931 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100504761 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3029/24.02.2025г., постановено по гр. д. № 61278/24г. по описа на Софийски районен съд, 46 с-в, е отхвърлени предявените от „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да заплати сумата от 2059,18 лева, представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по щета № 470323242400311 /по имуществена застраховка „Каско Стандарт“/, ведно с 25,00 лева ликвидационния разноски, която ответникът дължи в качеството си на застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния водач причинил ПТП на 21.02.2024г. при управление т.а. „Ман“ с рег. № ******** АР в гр. София, сумата от 72,51 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на дължимата главница за периода 15.07.2024г. - 15.10.2024г.,- ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба/16.10.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението. „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” е осъдено да плати разноски на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД в общ размер на 350лв.

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, с релевирани конкретни оплаквания, че съдът неправилно приел, че причина за процесното ПТП е по изключителна вина на водача, който е управлявал застрахования при ищеца по имуществена застраховка автобус. За горното съдът неправилно кредитирал показанията на св. М., доколкото в двустранно изготвения протокол за ПТП св.М. поел вината за процесното ПТП, така и видно от графа 12 от протокола – т.а. се ударил в задната част на автобуса, а за последния било отбелязано, че се намирал в паркирано или спряло състояние, т.е. така обективираният механизъм, който се потвърждавал и от показанията на св.Р., противоречал на показанията на св.М., който 1 заявявал друг механизъм. Отделно от това, св.М. /като водач на авариен т.а. при оказване на пътна помощ на авариралия автобус/ бил професионално отговорен за действията, които следва да се извършат и съответно носил отговорност за евентуалните вреди от неизпълнение или лошо изпълнение. От показанията му ставало ясно, че при описаната авария спирачките на автобуса не работели, т.е. автобусът не бил в състояние да спре чрез задействане на спирачната уредба, което обосновавало и закачане на двете МПС с теглич, което се оказало погрешно решение в конкретната ситуация. При авариен автобус, пристигналият на място т.а. с неговия водач бил лицето, носещо отговорност за извършване на правилните от техническа гледна точка маневри, че да може да бъде придвижен автобусът до мястото за ремонт. Следователно и в хипотезата на извършени маневри от водача на автобуса, отговорността била за водача на т.а., защото той следва да дава указания и да съблюдава изпълнението им, а не да позволи на другия водач да предприема свободно действия. След като автобусът бил аварирал и с неработеща спирачна система, не можело да се очаква, че това ППС следва да извърши активна маневра по закачане на теглича, а последният следвало да бъде закачен от водача на т.а., в т.ч. чрез предприемане на маневри, необходими и за времето, което е нужно да се извършат. С оглед изложеното се твърди, че механизмът на ПТП, описан от св.Р., при който св. М. правил маневри, при която закачил авариралия автобус, определя начина, по който е настъпило процесното ПТП, описано и в двустранния КП. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Счита, че правилно СРС е кредитирал показанията на св.М., доколкото последният подробно, последователно и логично описал обстоятелствата и механизма, при който било реализирано процесното ПТП – като водач на авариен камион се е отзовал на мястото на събитието /аварирал автобус/, спрял пред автобуса, след което слязъл от аварийния камион и се опитал да го закачи на теглича, но не успял поради голямото разстояние между ППС-тата, след което водачът на автобуса се качил и потеглил към камиона, но спирачките не се задействали, поради което настъпило ПТП, т.е. водачът на автобуса нарушил чл.179, ал.2 ЗДвП, предприемайки необмислена маневра за движение напред. В този смисъл било и заключението по САТЕ. Претендира разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове – по чл. 411 КЗ за сумата 2059,18лв., представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по щета № 470323242400311 /по имуществена застраховка „Каско Стандарт“/, ведно с 25,00 лева ликвидационния разноски, претендирана спрямо ответника в качеството му на застраховател „Гражданска отговорност” на водача на т.а. „Ман“ с рег. № ******** АР, причинил ПТП от 21.02.2024г., ведно със законната лихва от 16.10.2024 г. до изплащане на задължението, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 72,51 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на дължимата главница за периода 15.07.2024г. - 15.10.2024г.

2

Ищецът твърди, че на 21.02.2024г. около 20,20ч. водачът на т.а. Ман при спирка на градския транспорт пред бл.350 в ж.к. Люлин, при неподсигурена маневра на заден ход реализирал ПТП с авариралия /застрахован при ищеца/ автобус Мерцедес Конекто, за което бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП. По заявление на представител на собственика при ищеца била образувана щета № 470323242400311, по която било изплатено обезщетение от 2034.18лв. на 26.04.2024г., претендирано с регресна покана /с вкл. 25 лв. ликвидационни разноски/, но с писмо от 15.07.2024г. било отказано плащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва вината на водача на т.а. Ман за настъпилото ПТП с твърдения, че същата следва да се вмени на водача на автобуса. Оспорва се механизма на ПТП, вкл. вината на застрахования водач, причинната връзка между вредите и процесното ПТП, съответно иска за обезщетение за забава.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, то е ПРАВИЛНО и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки: 1.

Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество ищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец; 3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.

В случая между страните не е било спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на автобуса Мерцедес, плащането на застрахователно обезщетение от ищеца във връзка с 3 процесното ПТП в размер на 2034,18 лв.; Наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно МПС „Ман“.

Спорът е концентриран по механизма на ПТП.

Относимите към спорните въпроси доказателства и доказателствени средства, събрани пред СРС са следните:

Приет е Двустранен констативен протокол за ПТП от 21.02.2024г. /л.10/, в който в графа „Превозно средство А“ е посочен МАН, с водач св.М., с отбелязана зона на първоначален удар /графа 12/ зад бомба /задна лява част на МПС/, забележка към графа 14 с отбелязване „Виновен за ПТП“. В графа „Превозно средство Б“ е посочен автобус Мерцедес Конекто, с водач св.Р., с отбелязана зона на първоначалния удар - челно стъкло, ъглово ляво стъкло, подбита греда, забележка към графа 14 с отбелязване „Няма вина за ПТП“. В графа 12 /обстоятелства/ за Превозно средство А има отбелязване – т.8 /удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента/, а за Превозно средство Б има отбелязване – т.1 /паркирано/в спряло състояние/. Прието е заявление /л.11/, в което при описание на събитието е посочено, че влекач Ман при маневра на заден ход реализира ПТП с автобус аварирал за в-х.

Изслушано е заключение по допусната САТЕ, вещото лице по която въз основа на ДКП приема за механизъм на ПТП описаното в ДКП, а именно на 21.02.2024г. около 20:20ч. на автобусна спирка пред бл.350, на бул. „Царица Йоанна“ водачът на т.а. Ман предприема маневра за движение на заден ход вследствие на което реализира ПТП с аварирал на спирката автобус Мерцедес Конекто /в спряло положение/, при което щетите по автобуса са в пряка причинно-следствена връзка с описаното ПТП, а стойността за възстановяване на уврежданията по средни пазарни цени към датата на ПТП е 2465.10лв. При защита на заключението /след изслушване показанията на св.М./ вещото лице коригира заключението по отношение на механизма с уточнение, че е съгласно изслушаните показания, които противоречат на описаното в ДКП и скицата към него, като механизма е посочен като: на 21.02.2024г. около 20:20ч. на автобусна спирка пред бл.350, на бул. „Царица Йоанна“ водачът на автобус Мерцедес Конекто предприема маневра за движение напред с цел закачане на теглича, вследствие на което настъпва съприкосновение със спрелия пред него т.а. Ман.

Събрани са показанията на участниците в процесното ПТП.

Св. М. дава показания, в които подробно описва механизъм, при който по инициатива на св.Р. /като водач на автобуса/ потегля към спрелия т.а. Ман /авариен камион/, при което е причинено процесното ПТП /“…тогава ми каза „дай да видиш как ще стане, дръж теглича“. Аз след това хванах теглича, за да го насоча към камиона. А той включи на скорост и теглича направо се завря под камиона. Обърнах се и видях, че идва автобуса.