Определение № 12090 от 25.10.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12090 гр. Варна, 25.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110102463 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцата В. И. Д., ЕГН ********** , с адрес: ***, чрез процесуален представител - адвокат от АК Варна - В. Б., със съдебен адрес : ***, е сезирала Районен съд Варна с искова молба, заведена с регистрационен вх. № 16 987/28.02.2024 г., против ответната страна Етажната собственост на ***, находящ се в ***, чрез „З. М.“ ООД, ЕИК ***, ***, тел. ***.

В исковата си молба ищцата е навела следните правно релевантни фактически твърдения:

Ищцата твърди, че е собственик на апартамент ***, находящ се в ***, живеела в същия.

За домоуправител на Етажната собственост били наели професионален домоуправител „З. М.“ ООД, ЕИК ***, ***.

На 08.01.2024г. се провело Общо събрание на Етажната собственост, на което било взето решение разходите за ремонт на общите части на сградата, Фонд „РиО“ да се разпределят по равно между всички апартаменти и да бъде в размер на 20 лв.

Същото, счита ищцата В.Д., че противоречи на разпоредбите на чл. 48, ал.3 и чл. 50, ал.2, т.1 от ЗУЕС и решението на Общото събрание (обективирано в протокол от 08.01.2024г. връчен на ищцата на 21.02.2024г.) се явявало незаконосъобразно. Законодателят изрично разпоредил разходите за ремонт на общите части да се разпределят съобразно разпределението на собствеността на същите, като по този начин се избягвало едно неоснователно обогатяване на притежателите на по-голям процент общи части, за сметка на тези с по-малък процент такива.

Наред с това, при един внимателен прочит на протокола от 08.01.2024г. , твърди ищцата, че било видно, че в същият има положени подписи само на присъствалите на събранието. От никъде не било видно как и за какво са гласували отделните собственици по разискваните въпроси и оттам как и при какви проценти идеални части били взети съответните решения. Също така в несъответствие с разпоредбите на чл. 50, ал.2, т. 1 от ЗУЕС, за фонд „Ремонт и 1 обновяване“ се събирала проста такса в размер на 20 /двадесет/ лева, вместо процентна такса според притежаваните идеални части и процент от минималната работна заплата. Без съмнение, сочи ищцата, че таксата за Фонд „РиО“ се определя от общото събрание, но винаги при спазване на императивната норма на 50, ал.2, т.1 от ЗУЕС.

При изложените по-горе обстоятелства, ищцата е заявила в искова си молба, че за нея е налице правен интерес от водене на настоящото производство, като е отправила първоначално искане до съда. Желае уважаване на иска ведно с присъждане в полза на ищцата на сторените по делото съдебно - деловодни разноски.В исковата си молба е направила и следните доказателствени искания:Представя и моли по делото да бъдат приети като писмени доказателства заверени за вярност с оригинала копия от следните документи : нотариален акт за собственост ***, том ***, peг. № ***, дело ***г.; 2. Протокол и списък от 08.01.2024г. ОС на ЕС на ***, находящ се в ***.

В изпълнение на дадените от съда указания ищцата е депозирала уточнителна молба (л. 12,13)в която е допълнила твърденията си, прецизирала искането си и формулирала и доказателствени искания. В уточнителната си молба ищцата е заявила, че в срока по чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС, Председателят на управителния съвет (управителят) така и не бил поставил на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него съгл. чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС бил предоставен на ищцата едва след изрично направено искане от нейна страна, което пък било в резултат от изпълнение на обжалваното от нея решение на ОС - т.е. след като при месечното събиране на средства за фонд РиО, на ищцата била поискана конкретната сума съгласно решението на ОС на ЕС . Във връзка с горното ищцата е формулирала доказателствено искане – да й бъдат допуснати двама свидетели в режим на водене за доказване на твърдението, че в срока по чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС съобщение за изготвянето на протокола не е поставено на видно и общодостъпно място на входа на сградата.

Ищцата сочи още, че е на 76г., както и че няма представа дали сградата която е в режим на ЕС е регистрирана по надлежния ред по смисъла на глава Трета от ЗУЕС (чл. 44-45), ако да кога и от кого, и спазена ли е разпоредбата на чл.46 „б“.Изрично е отправена молба съдът да вземе предвид факта, че горните норми са отменени с ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 31.12.2024 г.

Твърди се в уточняващата молба и незаконосъобразност на решението с оглед неправилно попълнени и приети идеални части от общите части на сградата, които не съответствали на документите за собственост на собствениците. Поради горното,счита ищцата, че следвало да се приеме, че квотите на гласуване били изчислени неправилно .

На следващо място ищцата сочи, че по нейн спомен разбрала за събранието от обявление на видно място от поставено от „З. М.“ ООД, а дали бил спазен редът на свикване на ОС нямала представа, това вероятно щяло да бъде уточнено в настоящия съдебен процес. Във връзка с горното моли съдът да задължи ответната страна да представи цялата налична документация свързана със решението на ОС. При тези допълнителни пояснения ищцата е прецизирала и искането си до съда:

2

Моли да бъде постановено съдебно решение по силата на което да бъде признато за установено, че Решението на ОС на Етажната собственост ***, находящ се в ***, от 08.01.2024г., относно събирането такса за фонд „Ремонт и обновяване“, е нищожно като противоречащо на закона, че същото не е породило действие, а в условията на евентуалност да бъде отменено решението на общото събрание на Етажната собственост ***, находящ се в * * * , относно събирането такса за фонд „Ремонт и обновяване“, като незаконосъобразно.

Ищцата счита също, че с обжалваното Решение ОС на ЕС надхвърлило своята компетентност като е ОС на ЕС приело решение противоречащо на закона.

При всички случаи обжалваното решение се прилагало от ЕС, таксата се събирала, така както била приета в Решението, съответно ежемесечно ищцата сочи, че била ощетявана и заплащала за фонд РиО и за общи части (в съотношение), които същата не притежава. Изрично е уточнено, че ищцата е собственик на ап. 14 (както е описано в исковата молба), а не на ап. 22, както е упоменато в Разпореждане №8982/01.03.2024 г. по гр.д. №20243110102463.

ПридобИ.ето на правото на собственост пояснява ищцата, че е в следствие възмездна сделка, обективирана в приложения към исковата молба Нотариален акт за собственост ***, том ***, peг. ***, дело ***г. От същият било видно, че ищцата е придобила ап. ***, с площ от 40,71 кв. м., ведно с избено помещение *** с площ от 3,12 кв. м и и 1,5687% ид.ч. от общите части на сградата, въпреки че в протокола който обжалва била записана като собственик на 3.38 % ид.ч. от общите части . Ищцата сочи и че е единствен титуляр на правото на собственост (при придобИ.ето на имота ищцата не е била в брак).

В срока по чл.131 ГПК ответната ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес:

***, ***. чрез управителя „З. М.“ ООД, с ЕИК: ***, с адрес на управление:

***, чрез адв. И. П. А. – ВАК, със съдебен адрес: ***, тел. ********** е депозирала по делото писмен отговор на исковата молба.

На първо място ответната страна намира предявения иск за процесуално недопустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС , сочи ответната страна в отговора на искова молба, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като съгласно ал. 2 на същия член, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.

Срокът за обжалване, се сочи в отговора по чл.131 ГПК, че следва да се брои от датата, на която управителят осигурил възможност на етажните собственици да се осведомят за приетите решения чрез поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата на съобщение за изготвяне на протокола.

ОС на ЕС било проведено на 08.01.2024 г.

Протоколът от събранието бил изготвен в законоустановения срок и съобщение за това било поставено на 14.01.2024 г.

Ищцата присъствала на ОСЕС , взела участие в събранието, на което бил разискван един единствен въпрос, съобразно поканата.

3

На 16.01.2024 г. ищцата изпълнила решението, прието на процесното събрание и чиято отмяна иска.

В случая, всички приложими законови разпоредби относно свикването и уведомяването по проведеното ОСЕС сочи ответната страна, че били спазени, а етажните собственици се считали уведомени за изготвянето на протокола от ОС, считано от поставянето на съобщение за това.

От всичко гореизложено, според ответната страна следвал изводът, че в процесния случай срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за предявяване на исковата молба започнал да тече от датата на поставяне съобщението за изготвянето на протокола от общото събрание - 14.01.2024 г.

Срокът изтекъл в 18:00 ч. на 12.02.2024 г. /понеделник/, като исковата молба била депозирана във Варненски районен съд след над 2 седмици от изтичане на този срок, а именно на 28.02.2024 г. - видно от отбелязването на регистратура.

В допълнение, с оглед личното участие в процесното събрание на ищцата, както и с оглед предприети от нея действия в изпълнение на приетото решение – ответникът твърди че ставало ясно, не се навеждали съмнения за знанието на ищцата по смисъла на ЗУЕС, а отправеното от нея искане за получаване на препис от протокола по-скоро било с цел да упражни правата си по чл. 40 ЗУЕС.

Пропуснатият срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС обобщава ответната страна, че обуславя недопустимост на исковата претенция.

На второ място ответната страна намира предявения иск и за неоснователен.

Становището на ответника по наведените оплаквания за допуснати нарушения на ЗУЕС е следното:

Не оспорва качеството на етажен собственик на ищцата - В. И. Д..

Процесното събрание било проведено при спазване разпоредбите на ЗУЕС за свикването и провеждането му. Дневния ред за процесното ОСЕС бил обявен надлежно и в срок, процедурата по чл. 13 от ЗУЕС била спазена.

Новоизбраният на предходно ОСЕС управител на ЕС при започване на работата си не бил получил от етажните собственици Книгата с данни по смисъла на чл. 7 ЗУЕС. По тази причина за провеждането му бил ползвал същите от вписванията за отделните обекти в Кадастъра. С тези данни бил изчислен кворума и били отразени гласуванията.

Разминаванията по нотариален акт и по Кадастър за обекта на ищцата, сочи ответната страна, че подлежат на отстраняване по друг законов ред, включително административен. В това число, евентуални възражения на ищцата за допусната грешка, счита ответника, че следвало да бъдат заявени по реда на чл. 17, ал. 9 ЗУЕС. Доколкото това не било сторено нито от ищцата, нито от друг етажен собственик, след изтичане срока за оспорването му, протоколът се стабилизирал и придобил обвързваща етажните собственици, третите лица и съда сила относно всички отразени в него обстоятелства.

Твърди се още от ответната страна , че сам по себе си този факт (ползване на кадастрални записи за нуждите на ЕС) не променял обема на правото на собственост на ищцата и не бил пречка да се извърши необходимото геодезическо заснемане и да се проведе нужната процедура за отстраняване на грешки и непълноти в Кадастъра, а впоследствие новоустановените данни да 4 бъдат прилагани за бъдещи ОСЕС.

Относно нищожността и незаконосъобразността на оспорваното решение, ответната страна твърди следното :

На първо място, прогласяване нищожността на решенията на ЕС била ограничена в срока, предвиден с чл. 40 ЗУЕС. По тази причина, с оглед доводите на ответника за недопустимост на производството, заявеното възражение за нищожност на процесното решение също се явявало преклудирано.

На следващо място, ответната страна сочи, че не е нищожно решението, което е взето в рамките на компетентността на ОС - чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС.