Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 295 от 26.08.2024, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 1865/2024
Вид
Решение № 295
Подписан
26.08.2024
В сила
04.12.2024
Състав
Магдалена Момчилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Стара Загора, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20245530201865 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба н а „ОМНИКАР АУТО“ ООД, ЕИК 115013855, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № 1100117484 издаден от АПИ, с който на " ОМНИКАР АУТО“ ООД, ЕИК 115013855, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.

3 във вр. чл. 187а ал. 1 и 3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 300. 00 лева, както и заплащане на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата.

С жалбата се моли за отмяна на обжалвания електронен фиш поради незаконосъобразност.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Жалбата изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт пред материално и териториално компетентен съд. Същата съдържа изискуемите от закона реквизити и е процесуално допустима.

Съдът след като разгледа събраните по делото писмени доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Нарушението за което е санкциониран жалбоподателя е извършено на 04.07.2020 година в 11:06 часа, при действието на чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, съгласно който за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на изминало разстояние. Административно-наказателната отговорност е ангажирана на основание чл.

179, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 187а, ал. 1 и 3, съгласно която разпоредба водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с "глоба" в размер от 300 лева, когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател, имуществената санкция по чл. 187а, ал. 2 се налага на него, но 1 ако вписаният ползвател е физическо лице, се прилага чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. От фактическа страна обвинението е мотивирано с управление лек автомобил "Дачия Сандеро" с регистрационен № *****, с обща техническа допустима максимална маса 1600, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 6В, в община Стара Загора по път I-5 км 239+292, с посока Намаляващ километър., включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото пътно превозно средство да е заплатена винетна такса.

От доказателствата по делото се установява, че "ОМНИКАР АУТО“ ООД, ЕИК 115013855 е ползвател на лекия автомобил, като същия е имал валидна електронна винетка до 00:00 часа на 04.07.2020г., т.е. след този момент, както и към момента на установяване на нарушението 04.07.2020г., 11:06ч. движението е осъществено без закупена винетка и платена пътна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, след правилно деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му. Нормата на чл. 10а, ал.

4 от ЗП регламентира, че при заплащане на винетната такса се издава електронна винетка, която представлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, удостоверяващ заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 и съдържащ регистрационния номер на пътното превозно средство, неговата категория, датата на заплащане на таксата и срока на валидност.

Следователно несъмнено към 04.07.2020 година, жалбоподателя не е имал валидно заплатена винетна такса за автомобила си и поради това е бил в нарушение.

Административнонаказателната отговорност на „ОМНИКАР АУТО“ ООД е ангажирана за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвиждаща водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, да се наказва с глоба в размер на 300. 00 лв. Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане – ал. 2. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

С оглед тази нормативна регламентация настоящият съдебен състав счита, че не са налице наведените в жалбата оплаквания. Според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2013 г., електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по 2 форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, т. е. изискванията за съдържание, регламентирани в ЗАНН, са неприложими. Следователно задължителни са само посочените в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП реквизити, а в процесния електронен фиш те безспорно се съдържат. Нарушението е достатъчно ясно описано - за процесното ППС, при регистрирането му на 04.07.2020 г., в 11:06 часа с елемент от електронната система за събиране на пътни такси /устройство № 20812 на посочен пътен участък с конкретни параметри /по път I – 5 км. 239+292 с посока намаляващ километър/ не е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС. Само от липсата на думите "движение" или "управление" в обстоятелствената част на електронния фиш не може да се направи извод за формалната му неизрядност доколкото са спазени всички законови изисквания за съдържание и от използваната формулировка не възниква съмнение за какво деяние се търси отговорност от собственика на ППС. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба, като се предвижда и че глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице е предвидено като санкция да се налага имуществена санкция. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.

187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му.

Електронен фиш № 1100117484 е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия по чл. 10, ал. 10 от ЗП Агенция Пътна инфраструктура е установила, като е и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП, нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане на съответното наказание в размер, определен за съответното нарушение - чл.

189ж, ал. 1 ЗДвП. В настоящия случай, след като не е налице подадена ТД за пътния участък от страна на собственика, то за съответното ППС следва да се приеме, че не е била заплатена дължимата пътна такса. Заплащането на винетка е положителен факт от обективната действителност, като тежестта на доказване е за лицето което го твърди. В хода на съдебното производство не са представени доказателства, от които да се направи категоричен обоснован извод, че на посочената в електронния фиш дата, процесното МПС е било със заплатена винетна такса по реда на Закона за пътищата. При това положение, обоснован и съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено административно нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 от ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно в санкционния акт и по начин, по който наказаното лице може да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита. Налице е осъществен състава на административното нарушение и същото е безспорно доказано. Правният анализ на законовия текст на чл. 187а от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин разпорежда на административния орган при установяване на нарушение от вида посочен в диспозицията на правната норма, да бъде наложена императивно определената санкция. В тази хипотеза, законодателят не е предоставил на санкциониращия орган възможност да избира измежду различни видове и размери на законово предвидени санкции, а е определил конкретно наказание – имуществена 3 санкция в размер на 300. 00 лева.

По отношение на направеното възражение за изтекла давност за връчването, респективно за налагането на наказанието, съдът намира същите за неоснователни. На първо място не е налице законово регламентиран срок за връчването на електронния фиш, а от друга страна връчването на такъв електронен фиш представлява процесуално действие и по отношение на него не може да се прилага института на погасителната давност. Давността в правото е период от време, с изтичането на който законът свързва настъпването на определени правни последици. Давностния срок е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона период от време, след изтичане на който се погасява съответното право за налагане на наказанието.

В съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респективно електронен фиш се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в Наказателниня кодекс, съгласно чл. 11 от ЗАНН. В глава IX от НК "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание" и по-конкретно в чл. 79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. А съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. И въпреки, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на чл. 81, ал. 3 от НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години. Това означава, че абсолютната давност, с изтичането на която административнонаказателното преследване се изключва е четири години и половина от датата на извършването на нарушението. Безспорно е, че за изтичането на давността съдът е длъжен да следи служебно, без да е налице сезиране от страна в съдебното производство. В този смисъл с изтичането на четири години и половина от извършване на нарушението съдът е длъжен да прекрати образуваното производство и да отмени наказателното постановление /електронен фиш/ без да разглежда въпроса за неговата материална законосъобразност. В конкретниня случай имайки в предвид датата на извършване на нарушението – 04.07.2020 г., е очевидно, че към датата на приключването на съдебното следствие – 21.08.2024 г. не е изтекла абсолютната давност за налагането на административното наказание за движението на МПС по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса.