Решение № 84 от 24.02.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Кюстендил, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500006 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 265028/18.10.2022 г. от главен юрисконсулт *** в качеството й на процесуален представител на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул.

„***“ № 1, насочена против Решение № 260150 от 28.09.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 610/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт районният съд осъжда Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР да заплати на А. К. П. сумите, както следва: 441,17 лв., представляващи общия сбор от дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден за календарната 2017 г. /за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. вкл./, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от 441,17 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2020г., до окончателното изплащане, както и 109,63 лв. , представляващи общия сбор от обезщетенията за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.05.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда; 442,08 лв., представляваща общия сбор на дължима за неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по време на дежурства за календарната 2018 г. /за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл./, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от 442,08 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2020г., до окончателното изплащане, както и 66,66 лв., представляващи общия сбор от обезщетенията за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.05.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда; 365,82 лв. , представляваща общия сбор на дължима за неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за календарната 2019 г. /за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. вкл./, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от 365,82 лв., считано от датата на подаване на 1 исковата молба в съда – 25.03.2020г., до окончателното изплащане, както и 23,57 лв., представляващи общия сбор от обезщетенията за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.05.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда; както и сумата от 500,00 лв., представляваща деловодни разноски. Осъжда на основание чл. 78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд-Кюстендил сумата от 100,00 лв., представляващи държавна такса върху уважения размер на исковете, както и 183,00 лв., заплатено от Бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

Подчертава, че спрямо статута на ищеца, който е държавен служител – полицейски орган в Гранична полиция към МВР, е приложима специалната правна уредба на ЗМВР и издадени въз основа на него подзаконови нормативи актове, в частност Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., респ. спорният въпрос дали на ищеца следва да се заплати извънреден труд чрез преизчисляване като положеният от него нощен труд се умножи с коефициент, следвало да се разреши съобразно тези нормативни актове, респ. е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ.

Възразява като неправилен срещу извода на районния съд, че спрямо процесното правоотношение е приложима субсидиарно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ, доколкото специалния подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., не урежда хипотези на превръщане на отработени нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време чрез умножаване на първите със съответен коефициент.

Изтъква, че нормата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ не е приложима за заплащане на възнаграждения на държавни служители по ЗМВР, като самата наредба в цялост се прилагала за уреждане на трудови правоотношения, каквото не е процесното. Подчертава, че предвидената в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР специална закрила по КТ за държавните служители, полагащи труд от 22,00 до 6,00 часа, е за права, които не са свързани със заплащане на нощния труд.

Възразява срещу доводите на районния съд, който за да приеме, че НСОРЗ е приложима към казуса, се е позовал на наличието на празнота в правото. Акцентира, че в случая не е налице такава празнота в правната уредба, а е налице уредба в специален закон, с която не е признато право на държавните служители по ЗМВР да получат преизчисление на отработени нощни часове труд с умножаването им с коефициент по чл. 9 от НСОРЗ, каквото право същата наредба давала на работещите по трудови правоотношения, уредени в КТ. Твърди, че лишаването на държавните служители от правото на тази транформация се компенсирало с други предвидени в ЗМВР права и привилегии. В подкрепа на становището си се позовава на Решение от 24.02.2022 г. на ЕС по дело С-262/20.

Подчертава, че дори да са приложими разпоредбите на чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 от НСОРЗ, в случая липсвали предпоставките за прилагането им към процесното правоотношение на ищеца, тъй като нощната продължителност на неговото работно време не била по-малка от тази на дневното (в чл. 179, ал. 1 ЗМВР било предвидено нощните смени на служителите да са от 22 ч. до 6 ч., в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се определят дневно и нощно работно време с еднаква 8 часова продължителност) и неговият труд не се отчитал въз основа на заработено по трудови норми, за да се определи размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и чл.

250 от КТ. За сравнение изтъква, че правната уредба по КТ допускала продължителност на нощния труд 7 часа, което и обусловило приемане на уредбата в НСОРЗ, за да бъде приравнен той като продължителност на дневния труд от 8 часа. Сочи съдебна практика, обективирана в съдебни решения по сходни казуси, която не била взета предвид и коментирана от решаващия състав.

Приема за неправилни изводите на КнРС, че непълнотата в нормативната уредба била 2 преодоляна с приемането на чл. 187, ал. 4 /ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. в сила от 11.07.2020 г./, която възпроизвеждала текста на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ за процесния исков период, като районният съд приел, че до влизане в сила на тази разпоредба, приложима е нормата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Твърди, че от 10.07.2020 г. не е въведено преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент 1,143 и счита, че този извод противоречи на разпоредбите на чл.

179, ал. 1 ЗМВР, чл. 187, ал. 4 ЗМВР и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

Алтернативно и придържайки се към изложеното в депозирания писмен отговор на исковата молба и писмената защита, твърди, че исковата претенция търсена като допълнително възнаграждение за положен извънреден труд не следва да се възприема безусловно като извънреден труд. Подчертава, че съдът следвало да съобрази отработената норма от ищеца за всеки отчетен период и след това да прецени дали преобразуваните нощни часове формират извънреден труд или тези часове допълват неотработената норма.

Смята, че районният съд незаконосъобразно се позовал изцяло на направеното изменение на иска в с.з., при което преобразуваните нощни часове били изцяло претендирани като извънреден труд. Твърди, че КнРС следвало да съобрази, че преобразуваният нощен труд не се явява извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, както и разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 от ЗДСл. Допълва, че ищецът работи на сменен режим и работното му време се отчита сумирано, а преизчислените нощни часове са част от работното му време.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и разноски съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Алтернативно при неоснователност на въззивната жалба, се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна А. К. П. чрез пълномощника му адв. А. Т., с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна и се излага становище, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и при постановяването му не са нарушени материалноправните и процесуални правила.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските за въззивното производство.

Кюстендилският окръжен съд, след като разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както се приема в практиката на Върховния касационен съд (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Кюстендилския районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на 3 процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение по отношение на фактическата обстановка и съществото на спора, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на КРС.

В случая във връзка с наведените в жалбата оплаквания съдът във въззивното решение дължи произнасяне по спорния въпрос – дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Основното възражение в жалбата на въззивника /ответник пред КРС/ е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не НСОР3, тъй като се касае за специална уредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.