Разпореждане № 3320 от 02.11.2026, Районен съд - Лом

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3320 гр. гр. Лом, 02.11.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Частно гражданско дело № 20261620103307 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133 против П. Б. П., ЕГН **********, с посочен настоящ адрес: ************, за сумите: 1/ Главница 409.03 EUR, ведно със законната лихва от 30.10.2026 г.; 2/ Мораторна лихва 210.25 EUR за периода 19.10.2021 г. - 01.10.2026 г., в размер на законната лихва върху главницата; 3/ Неустойка 672.08 EUR по договора.

Посочено е в заявлението, че вземането произтича неизпълнено парично задължение по Договор за потребителски кредит № ********, сключен на 18.09.2021 г. /“Договор за потребителски кредит“/ между („Заемодател“ или „Стик Кредит“ АД с ЕИК 202557159), от една страна, и П.

П., ЕГН: **********, („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 409.03 евро /главница/.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 12.07.2023г. /кредиторът / „Стик Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания.

По заявената претенция, предвид въведените твърдения и ангажираните писмени доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде само за вземането за главница и да се отхвърли по отношение на останалите претендирани суми, като съображенията за това са следните:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да 1 отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да следи за неравноправни клаузи в договора, за неизпълнение на който се иска издаване на заповед за изпълнение.

По отношение процесния договор за заем са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и на Закона за защита на потребителите.

Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/ , съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Като неравноправна съгласно чл. 143, т. 19 ЗЗП се приема клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.

Според чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В случая претендираното вземане произтича от Договор за потребителски кредит № ********, сключен на 18.09.2021 г., със заемодател „Стик Кредит“ АД, небанкова финансова институция, и физическото лице П.

Б. П., по силата на който е предоставен заем в размер на 800 лева (409.03 евро) при договорен годишен лихвен процент 0,00 % и срок за погасяване 30 дни, с една вноска. ГПР е посочен на 0,00% и общо дължима сума по договора 800 лева. Общо Дължима сума по кредита (лихва + неустойка) за удължаване с още един лихвен период: 240 лева. В приложения погасителен план е посочен ГПР 42,58%. Срок на кредитната линия: 12 месеца. Дата на вноска по първи транш: 18.10.2021 год.

Така, само от тази информация потребителят е бил поставен в заблуждение относно действителните параметри на договора за кредит – заблуждаваща търговска практика, представляваща нарушение на добрите нрави.

Заблуждаващото и неясно посочване на ГПР е в нарушение разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като води до последиците на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК – недействителност на договора за кредит, при което потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита.

2

Отделно от това, съгл. чл. 19 от Договора, Заемателят се задължава в срок от три дни, считано от подписването на договора, да предостави едно от следните обезпечения: поръчител, отговарящ на изискванията в ОУ или банкова гаранция, като при неизпълнение съгл. чл. 29 и чл. 30 от Договора и чл. 45 от ОУ, потребителят дължи неустойка в размер на 0,9% от заетата сума на ден за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и още 1% на ден за всяко каквото и да е друго неизпълнение по договора. Съгл. чл. 19, ал. 2 от Договора, Третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от КРЕДИТОРА. Одобрението се извършва единствено по преценка на КРЕДИТОРА.

Изискванията, на които трябва да отговаря поръчителят са посочени в чл. 20 от ОУ: Поръчител може да е дееспособно физическо лице навършило 21 (двадесет и една) години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на Заявлението за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на Заявлението за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на Заявлението за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един ПОТРЕБИТЕЛ. КРЕДИТОРЪТ има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи: – минимален осигурителен брутен доход – 1500 лв.; – валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; – липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; – да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; – да не е настоящ ПОТРЕБИТЕЛ на КРЕДИТОРА; – да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад считано от датата на предоставянето й пред КРЕДИТОРА.

Третото лице – поръчител подлежи на предварителна проверка и одобрения от страна на КРЕДИТОРА с оглед спазване на изискванията на настоящия член и неговата възможност да изплати обезпеченото вземане.

Одобрението се извършва по преценка на КРЕДИТОРА, като в същото време съгл. чл. 21 от ОУ, Третото лице - поръчител, одобрено по реда на чл.21, в 3дневен /тридневен/ срок от сключване на Договора за кредит следва да посети някой от офисите на КРЕДИТОРА и да сключи договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на КРЕДИТОРА.

Съгл. чл. 22 от ОУ, Банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на КРЕДИТОРА от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република 3

България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на КРЕДИТОРА всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на КРЕДИТОРА за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е наймалко 30 дни след падежа на последната вноска. ПОТРЕБИТЕЛЯТ следва да предостави на КРЕДИТОРА в 3-дневен /тридневен/ срок от сключване на Договора за кредит, банкова гаранция отговаряща на изискванията на чл. 22, като с представяне на банковата гаранция, задължението на ПОТРЕБИТЕЛЯ за осигуряване на обезпечение се счита за изпълнено.

В случая клаузата, която предвижда неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради което искането за тези суми се отхвърли. Предвидено е не направо заплащането на неустойка, ако кредитополучателят не изпълни свое текущо задължение на падежа, а заплащане на неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение предоставянето на обезпечение в срок от 3 дни от усвояване на заемната сума.

В обичайните случаи, когато кредиторът наистина цели обезпечаване изпълнението на същинските задължения по договора, а не допълнително обогатяване, прикрито под една или друга форма на неустойка, и то за неизпълнение на акцесорно задължение, разходи за извънсъдебно събиране на вземанията и други подобни, то се изисква преди сключването на самия договор за кредит и е условие за сключването му, а не три дни след усвояване на заемната сума.

Неустоечната клауза е предвидена, за да получи кредиторът не само предвидената договорна лихва и евентуално, лихва за забава, ако такава бъде допусната от кредитополучателя, а допълнително възнаграждение, извън посочената договорна лихва. Това възнаграждение е прикрито като такова за вреда от неполучено обезпечение, но не е ясно защо самият кредитор не я е осуетил или намалил, поисквайки например да му се даде подобно обезпечение още преди сключването на договора, като въобще да не го сключи, ако обезпечението не се осигури. Тоест кредиторът изисква обезпечение едва в един по-късен момент, когато договорът е вече сключен, без да е била направена при сключването му ясна преценка за финансовата възможност на длъжника да изпълнява договора. В противоречие с добрите нрави се изопачава присъщата функция на обезпечението – да служи на кредитора и да бъде налично преди сключването на договора за кредит, именно като предпоставка за неговото сключване.

В обобщение и неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите и функции, като цели само и единствено неоснователно обогатяване за кредитодателя.

Предвид изложеното съдът намери, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата, а именно по чл. 411, ал. 2, т.2, пр.1 ГПК- искането е в противоречие със закона, и по чл.

4

411, ал.2, т.3 - искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

При тези мотиви съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133 против П. Б. П., ЕГН **********, с посочен настоящ адрес:

************, за сумите, претендирани на основание Договор за потребителски кредит № ********, сключен на 18.09.2021 г., сключен със „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159:

1/ Мораторна лихва 210.25 EUR за периода 19.10.2021 г. - 01.10.2026 г., в размер на законната лихва върху главницата;

2/ Неустойка 672.08 EUR по договора

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната главница и разноските по заповедното производство съобразно уважената част от заявлението.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част, като довнесе следващата се държавна такса.