Решение № 211 от 18.10.2023, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Враца, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20231400500300 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. К. А., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв. Д. К. от САК, срещу Решение №356/29.12.2022г., постановено от Районен съд-Козлодуй по гр.д.

№1433/2021г. В жалбата се инвокират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и материална незаконосъобразност на същото и допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуалния закон.

Защитата на въззивника настоява, че при постановяване на решението районният съд не е извършил пълен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства и не е установил правилно фактическата обстановка, като в тази насока се коментират представени писмени доказателства и обстоятелства във връзка с друго водено дело по предявен иск от В. П. С. – праводател на ищеца и формираната по това дело сила на пресъдено нещо по собственическите права на Е. А. и се развиват съображения във връзка с правните последици на поредицата разпоредителни сделки.

1

В жалбата се поддържа, че районният съд не е взел предвид оспорванията по предявения срещу ответницата иск, направени с отговора на исковата молба, и представените с него писмени доказателства, поради което правните му изводи са неправилни. Развиват се правни съображения, че продажбата на чужд имот не е нищожна, но не произвежда вещно действие, като отново се сочат представени по делото писмени доказателства.

Неправилен според въззивика е и изводът на районния съд, че е ищецът е придобил собствеността върху процесните имоти по давност, като се навеждат доводи във връзка с упражняваното от праводателя му владение. В жалбата се прави оплакване, че при приложението на материалния закон първоинстанционният съд неправилно е възприел изцяло твърдението на ищеца, че е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти чрез непрекъснато владение в продължение на пет години и е придобил същите на оригинерно основание – изтекла в негова полза кратка придобивна давност, като не е взел предвид, че теклата в полза на праводателя на ищеца В. П. С. придобивна давност е прекъсната с предявяването през 2014г. на ревандикационен иск, а след влизане на решението в сила е започнала да тече нова 10-годишна, а не 5-годишна давност. Сочи се, че районният съд не е взел предвид това, че давността в полза на ищеца е прекъсната през 2020г., когато по молба на ответницата е образувано изп.д.№132/2020г. по описа на ДСИС при РС-Козлодуй и е извършен въвод във владение срещу праводателя на ищеца Д. М. Г., като отново се развиват правни съображения във връзка със силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№804/2015г. на Окръжен съдВраца, която не е зачетена от районния съд.

В жалбата се развиват и правни съображения във връзка с приложението на чл.523, ал.1 ГПК и предвидената в него възможност въводът във владение да бъде извършен и срещу трето лице, при което според въззивника действието на съдебното решение се разпростира и по отношение на последното, като се цитира практика на ВКС и се излагат подробни доводи.

Според въззивника обжалваното решение е неправилно и в частта, с която на основание чл.13, ал.1 от Правилника за вписванията е разпоредено да бъде заличено вписването, извършено под дв.вх.рег. №1282/26.06.203г. на Служба по вписванията-Козлодуй, като се сочи приетото в ТР №3/2012г. по тълк.д.№3/2012г. на ОСГТК на ВКС.

2

В жалбата се прави оплакване за неправилност на първоинстанционното решение и в частта за разноските, тъй като районният съд не е взел предвид направеното възражение за прекомерност на същите.

Искането на вззивника е обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.

Чрез пълномощника си адв.В. Ч. от АК-Враца въззиваемият Д. М. Г., ЕГН **********, с адрес *** е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В отговора се развиват обстойни съображения за това, че обжалваното решение не страда от твърдените в жалбата пороци и е правилно, като се сочат обстоятелства във връзка с воденото гр.д.№814/2014г. по описа на РСКозлодуй, коментират се събраните в настоящото производство писмени доказателства и се настоява, че е правилен изводът на районния съд, че силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен предявения от Е. А. срещу В. С. иск за собственост, не обвързва настоящия ищец Д. Г.. Отговорът съдържа подробен анализ на събраните по делото доказателства, както и правна аргументация на защитната теза на въззиваемия за правилност и обоснованост на обжалваното решение.

Въззиваемият изразява несъгласие и с оплакването на въззивника за неправилност на решението в частта, с която е разпоредено да бъде заличено посоченото по-горе вписване, както и това за неправилност на първоинстанционния акт в частта за разноските.

Въззиваемият претендира разноски за настоящата инстанция.

В отговора не се заявяват доказателствени искания.

С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и допустима и отговаря на изискванията за съдържание, поради което я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание, в което пълномощникът на въззивника адв. К. я поддържа. Пълномощникът на въззиваемия оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За произнасянето си по основателността на въззивната жалба настоящият състав взе предвид следното:

3

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Д. М. Г. срещу Е. К. А. иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на два недвижими имота в с.***, обл.Враца, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на селото с площ 19 996 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** с площ 19 996 кв.м., и двата имота с трайно предназначение на територията: земеделска, трайно ползване: нива, намиращи се в м."Совата", на основание договор за покупко-продажба от 11.09.2017г., сключен с В. П. С. като продавач, обективиран в нот. акт №34, том ІІІ, рег.№5582, д.№268/2017г. на нотариус Е. К., рег.№551 с район на действие Районен съд-Козлодуй, както и на основание давностно владение, упражнявано в периода след 28.09.2020г. чрез присъединяване на владението на праводателя на ищеца – В. П. С..

Заявено е и искане да бъде постановено заличаване на извършено с дв.вх.рег.

№1282 от 26.06.2020г., Акт №103, том 3 от 2020г. на Служба по вписваниятаКозлодуй вписване на съдебно решение за признаване на ответницата за собственик на 1/8 идеална част от описаните имоти.

В исковата молба е посочена неправилна правна квалификация на предявения иск по чл.537, ал.2 ГПК. Като взе предвид релевираните в исковата молба факти, на които ищецът основава установителния иск за собственост, окръжният съд приема, че същият е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен на 11.09.2017г. договор с подавача В. П. С. с посочения по-горе нотариален акт ищецът е закупил процесните земеделски имоти и на съшия ден е получил владението върху тях. Сочи се, че при изповядването на сделката продавачът се е легитимирал като собственик с нотариален акт за покупко-продажба №71, том VІІІ, рег.№7611, д.№547/2010г. на нотариус рег.№371, обективиращ договор за покупко-продажба, сключен с П. И. С., и е установил владение върху двата имота, а от своя страна П. С. е придобил правото на собственост и владението върху тях по силата на договор за покупко-продажба от 19.02.2010г., сключен с Г. А. А. /нот. акт №3, том ІІ, рег.№1198, д.№54 от 2010г. на нотариус №373 по отношение на имот №022014 и договор за покупко-продажба от 30.04.2010г., сключен с Ц. Д. И., обективиран в нот. акт №153, том ІІІ, рег.№196 от 2010г. на нотариус №373 за имот №022015/, като продавачите по последните два договора са се легитимирали като 4 собственици с договор за доброволна делба на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите рег.№1165/07.07.2007г. на нотариус 373, който е вписан в СВ-Козлодуй с вх.рег.№245 от същата дата.

Ищецът твърди, че в началото на 2021г. бил уведомен от праводателя си В. С., че срещу него е образувано изпълнително дело от ДСИ при РСКозлодуй с взискател ответницата Е. А. за въвод във владение на процесните имоти, а при справка в СВ разбрал, че под дв.вх.рег.№1282/26.06.2020г. по искане на същата е вписано Решение №49/17.02.2016г. по в.гр.д.№805/2015г. на Окръжен съд-Враца, с което е отменено решение на Районен съдКозлодуй, и вместо него е постановено друго, с което е признато на основание чл.108 ЗС по отношение на В. П. С., че Е. К. А. е собственик на 1/8 идеална част от процесните имоти, като ответникът е осъден да предаде на ищцата владението на процесните имоти. При справката си ищецът узнал, че вписаното съдебно решение е влязло в сила на 24.01.2017г., когато с определение на ВКС по гр.д.№3115/2016г. въззивното решение на ВрОС не е допуснато до касационно обжалване. Ищецът сочи, че исковата молба, въз основа на която е образувано исковото производство по чл.108 ЗС, е вписана в СВ-Козлодуй на 05.08.2014г., от което следва, че решението по иска за собственост е вписано в СВ след изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила, и по аргумент от чл.115, ал.2 и 4 ЗС вписването на исковата молба е изгубило своето действие, а решението поражда действие спрямо трети лица от деня, в който е вписано, следователно ищецът не е обвързан от силата на пресъдено нещо и решението не му е противопоставимо, доколкото вписването е извършено след сключването на договора за покупко-продажба на имотите с В. С..

Твърдението на ищеца е, че е изключителен собственик на процесните имоти въз основа на сключената придобивна сделка, дори да се окаже, че неговият праводател не е бил собственик, тъй като в негова полза е изтекла и придобивната давност, доколкото не е губил владението върху имотите след получаването му от В. С., като присъединява и владението на последния, упражнявано от 28.10.2010г., както и на неговите предходни праводатели.

Ищецът твърди също, че срещу него не е осъществяван въвод във владение и не е губил владението върху имотите в нито един момент, като след придобиването на собствеността и при настъпилото заместване в арендното 5 правоотношение с ЕТ"***" последният е уведомен писмено за прехвърлянето на собствеността, както и че занапред следва да заплаща уговорената рента на новия собственик, което по недвусмислен начин показва намерението му да свои двата имота. Според ищеца в случая следва да се приложи кратката петгодишна придобивна давност, тъй като той се явява добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ЗС, какъвто се явява и неговият праводател до 31.07.2014г., когато срещу него е предявен ревандикационният иск от Е. А.. В тази връзка се сочат сключвани от В. С. наемни и арендни договора, които според ищеца сочат, че имотите са владени като собствени от праводателя му, който не е знаел за претенциите на настоящата ответница.

Правния интерес от предявяването на установителен иск за собственост ищецът обосновава с това, че вписаното съдебно решение, с което ответницата е призната са собственик на 1/8 идеална част от процесните имоти, му пречи да упражнява правото си на собственост върху процесните имоти в пълен обем.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба.

В отговора на първо място се поддържа, че искът е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му.

С акта си по чл.140 ГПК районният съд е преценил, че предявеният иск е допустим и настоящият въззивен състав възприема като правилен този извод.