Решение № 330 от 25.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. С., 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря С.и Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20235500900373 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

В исковата молба се посочва, че ищецът Р. А. А. е баща на починалия вследствие на ПТП С.Р. А., на 38 г.

Изложено е, че на 29.11.2022 г. около 11:24 ч. е настъпило ПТП на главен път І-5, км. 253+700 в землището на с. С., при което се е движил л.а. „Ауди А8“ с peг. № **, управляван от К. Н. К., който нарушил правилата за движение по пътищата, като реализирал удар с движещото се МПС л.а. „Сеат Алхамбра“ с peг. № **, управляван от С.Р. А.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на водача на л.а. „Сеат Алхамбра“ - С. А., както и телесни повреди и смърт на повече от едно лица.

Сочи се, че по случая е образувано ДП № 295/2022 г. по описа на ОД на МВР гр. Ст.Загора, пр.пр. № 5398/2022 по описа на ОП-С., което към настоящия момент не е приключено. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от К. К. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Посочва се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на К. К. и настъпилите общественоопасни последици смъртта на С. А..

1

Сочи се, че за увреждащия л.а. „Ауди А8“ с peг. № **, с водач К. Н. К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със З. АД, обективирана в полица № BG/33/122000927131 със срок на валидност от 29.03.2022 г. до 29.03.2023 г. Заявено е, че по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред З. АД с писмо, получено от застрахователя на дата 20.06.2023 г., към която са приложени всички документи, с които разполага. По случая е заведена щета, по която застрахователят в законоустановения срок не е заплатил обезщетение. Според ищеца, в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на З.

АД, гр. С. за причинените му неимуществени и имуществени вреди.

Посочено е, че в резултат на инцидента е загинал С.Р. А., на 38 г. Същият е получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта му. Загиналият е бил мъж в работоспособна възраст, деен, активен и в добро здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив, който се е грижил всеотдайно за своето семейство. Починалият С. е загубил сестра си при ПТП през 2021 г. На 29.11.2022 г. заедно със сестра си Каде и други роднини са пътували, за да присъстват на делото, във връзка със смъртта на сестра му, когато се случва този инцидент, в който загива и той, и другата му сестра К.А..

Посочено е, че Р. А. А. е баща на загиналия. Твърди се, че той изключително тежко приема смъртта на своето дете. Връзката между С. и Р. е била изключително силна, поддържали са много близки и топли отношения, разбирали са се и взаимно са си помагали. Починалият С. е загубил сестра си при ПТП през 2021 г. На 29.11.2022 г. е пътувал, заедно с роднините си и сестра си Каде, за да присъстват на делото във връзка със смъртта на сестра им, когато се случва този инцидент, в който загива и той. През 2021 г. Р. загубва едното си дете А.А., а на 29.11.2022 г., година по-късно, загубва двете 2 си деца - К.А. и С. А..

След загубата на С., ищецът е изпаднал в много тежко психическо състояние - постоянно плаче, посещава всеки ден гроба на сина му, станал е отчужден с приятелите си. Сочи се, че несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на дете е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на родителя, това е възможно най-голямата трагедия, която преобръща живота на преживелия родител, лишава го завинаги от радости, ценности, смисъл и амбиции в живота, прави оставащото съществуване особено трагично, отдадено на постоянна скръб и страдание. Твърди се, че ищецът не може да приеме и преодолее случилото се, мъката му е огромна.

Покосен е един човешки живот, прекършени са всички мечти и надежди на родителя, свързани с детето му, изчезнал е смисълът на живота му. Моралните страдания на ищеца, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще го съпътстват през целия му живот. Травмата от преживяното, болките и страданията от загубата на най-скъпото - детето, ще останат за цял живот и с времето ще се увеличават.

Заявява се, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.

Твърди се, че вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение на водача К. Н. К., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото З. АД. Излагат се доводи, че съгласно чл. 432 от КЗ увредените имат право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищеца е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му неимуществени вреди. Посочва се, че претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

3

Моли, да се постанови решение, с което да се приеме, че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да се осъди ответника З. АД, гр. С., да заплати на Р. А. А. обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 220 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от смъртта на сина му С.Р. А..

Претендира се законната лихва върху сумите от 06.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

Моли, да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, като моли настоящата молба да се счита за списък на разноски.

В съдебно заседание съдът е допуснал изменение на петитума на предявения иск за неимуществени вреди като увеличава размера на същия от 26 000 лв. на 180 000 лв., частичен иск от 220 000лв., за причинените неимуществени вреди на Р. А. А., изразяващи се в търпените болки и страдания, вследствие на ПТП от 29.11.2022г., при което е загинал С.Р. А., ведно със законната лихва върху сумата, така както е претендирана до окончателното издължаване.

В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на искова молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Излага следните съображения:

Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на ПТП, както и твърдението, че произшествието е настъпило вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил Ауди А8 с peг. № ** - К. Н. К..

Намира, че в исковата молба са изложени единствено твърдения за подобно поведение, без дори да се сочи в какво то се изразява, какви действия е извършил водача и какви правила за движение по пътищата е нарушил.

Според ответника, липсват каквито и да е доказателства, които да обосновават наличие на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на водача К. К..

Посочва, че е представен единствено Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който изцяло липсват данни за механизма на ПТП и за наличието на противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил 4

Ауди А8 с peг. № ** - К. К..

Счита, че при липса на противоправно поведение на водача не може да се приложи презумпцията за вина в гражданското право.

Твърди, че липсва краен съдебен акт по наказателно производство, който да има обвързваща настоящия състав сила по отношение на обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Заявява, че доколкото договорната отговорност на Застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност на застрахованото лице, то не е налице и основание за ангажиране на отговорността на З. АД във връзка с предявения главен иск.

Твърди, че произшествието е настъпило вследствие на противоправното и виновно поведение именно на починалия С.Р. А., като водач на л.а. Сеат Алхамбра с рег. № **.

При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия С.Р. А. като водач на лек автомобил Сеат Алхамбра с peг. № **. Сочи се, че същият се е движил в нарушение на правилата за движение по пътищата, извършвайки необезопасена маневра, поради което е допринесъл за настъпване на процесното ПТП и получените тежки и несъвместими с живота увреждания.

В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия С.Р. А., изразяващо се в нарушение на задължението за ползване на обезопасителен колан, с което поведение е допринесъл в изключително висока степен за получаването на по-тежки по вид, степен и характер увреждания. Намира, че в случай, че е бил с поставен предпазен колан, той не би получил тежките и несъвместими с живота травми.

Предвид горното, в случай, че се намери предявеният против З.А.И. иск за основателен, то моли да се намали определения размер на обезщетение с процент, съответстващ на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, а именно 50%.

Оспорва вида, тежестта и размера на твърдените като причинени на ищеца неимуществени вреди. Заявява, че не съществува основание в закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди.

5

Твърди, че не са настъпили претендираните неимуществени вреди, в степента и интензитета твърдян от ищеца.

Излага доводи, че съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД за вреди причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Посочва, че тези вреди трябва да са действителни, реално причинени – да съществуват обективно.

Сочи, че според чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Отбелязва, че при непозволено увреждане вредата не се предполага, а подлежи на доказване от страната, която претендира обезщетението, в конкретния случай от ищеца по делото.

Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен, в противоречие с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Счита, че претендираният размер на обезщетение не съответства на твърдените в исковата молба претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Оспорва като неоснователни акцесорния иск за присъждане на законна лихва за забава върху размера на обезщетението, предвид неоснователността на главния иск.

Оспорва акцесорния иск и с оглед началната дата на периода, за който се претендира законна лихва за забава, а именно - 06.12.2022 г. Заявява, че ищецът не сочи основанието за претендирания период.

Сочи, че задължението на Застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение е регламентирано от специалната разпоредба на чл. 497 ал. 1 от КЗ.

Заявява, че ищецът е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ с Молба от 20.06.2023 г., както е посочено в исковата молба. Твърди се, че към молбата не са представени документи обосноваващи основанието и размера на претенцията.