Решение № 246 от 18.12.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Разлог, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200476 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н.С.К., ЕГН*, с адрес г.С., у.„И.“№23, с/у НП №*/04.10.2024 г., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.218„б“ от НК, вр. с чл.204, б.„а“ от НК, вр. с чл.201 от НК.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП, като се сочи на първо място, че в конкретния случай атакуваният акт е издаден при нарушение на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, тъй като в диспозитива на обжалваното НП е посочено ЕГН, което не съответства на ЕГН на жалбоподателя. На следващо място се сочи, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.13 от ЗАНН, тъй като в обжалвания адм. акт е посочено, че същият подлежи на обжалване в 7-дневен срок.

Навеждат се доводи за абсолютна неяснота и бланкетно описание на изпълнителното деяние, за което е вменена адм. нак.та отговорност на жалбоподателя. Освен това се твърди, че липсват мотиви по отношение маловажността на случая и определянето на размера на наказанието. Поради изложеното се претендира отмяна на НП.

В СЗ пред Рг.РС, жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Ч/з упълномощения си представител - адв. К.С., с нарочно депозирана молба, заявява че поддържа подадената жалба. Моли за отмяна на НП поради изложените в жалбата съображения. Моли за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв..

АНО - Н-к на РУ-Б., към ОДМВР-Б. - редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото док-ства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2024 г. Н.С.К. с ЕГН*, от г.С., е сключил трудов договор с дружеството „Н..“ЕООДБ., като от тази дата започнал работа на длъжност – „продавач разносна търговия“. Същият бил материално отговорно лице и следвало да отчита поверените му в качеството му на длъжностно лице стоки и материални ценности. На 21.03.2024 г. преди обяд в г.Б., К. управлявал т. а., регистриран на името на дружеството „Н..“ЕООД, а до него седял управителя на дружеството А.Д.. Към този момент у К. се намирала сумата от 850.00 лева, представляваща оборот от продадени стоки от името и за сметка на дружеството, управлявано от А.Д.. В резултат на направена забележка от страна на А.Д., м/у двамата 1 възникнал конфликт, в хода на който К. заявил, че преустановява работата за дружеството и взема парите от оборота, които били у него, като по този начин считал, че тези пари са достатъчни, за да покрият задължението на работодателя му към него за заплащане на последната му заплата. Независимо от предприетите от Д. действия за преустановявани на това поведение, К. оставил т. а. и си тръгнал с парите. След около час време бил задържан и възстановил взетата от него сума.

Адм. нак. производство е образувано въз основа на постановление от 08.07.2024 г. на прок. при РП-Б., ТО-Р., с което е отказано да се образува НП, като е прието, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.201 от НК, което е с ниска степен на обществена опасност, поради което следва да се приложи чл.218б от НК. Затова и прок. е постановил препис от постановлението, ведно с материалите по преписката да се изпратят на Н-ка на РУ-Б., за преценка относно налагането на адм. наказание на Н.С.К..

Въз основа на това постановление е издадено обжалваното НП №* от 04.10.2024 г. от Н-ка на РУ-Б., за нарушение на разпоредбата на чл.218„б“ от НК, вр. с чл.204, б.„а“ от НК, вр. с чл.201 от НК. Постановлението е връчено лично на жалбоподателя на 10.01.2025 г., а жалбата с/у него е депозирана на 17.01.2025 г.

Видно от приложената по делото справка от РУ-Б., жалбоподателят Н.К. е без криминални прояви, а според приложената справка за съдимост към датата на деянието е той не е бил осъждан или освобождаван от нак. отговорност.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото писмени док-ства, приобщени към доказат. материал по реда на чл.283 от НПК, като съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата с/у НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, 14-дневен срок от надлежна страна, с/у акт, подлежащ на проверка поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - аргумент от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е издадено в предвидените в ЗАНН давонстни срокове, от компетентно лице, при спазване на материалния закон, но при допуснати съществени процесуални нарушения.

Разпоредбата на чл.36, ал.2, пр.2 ЗАНН, изрично предвижда, че адм. нак. пр-во се образува без АУАН в случаите, когато прок. е отказал да образува НП и преписката е препратена на НО. Именно такъв е и настоящият случай.

Съдът намира за основателни доводите в жалбата, че в диспозитива на НП е посочено ЕГН*, което не съответства на ЕГН на жалбоподателя - *. Видно от приложеното по делото НП №* от 04.10.2024 г. /л.6 от делото/ е, че действително НО е посочил различни ЕГН в мотивите и диспозитива на обжалваното НП. Въпреки, че в мотивите на адм. акт е посочено правилното ЕГН на жалбоподателя, то в диспозитива е посочено погрешно такова. Тази грешка води до сериозно процесуално нарушение, тъй като посоченото в документа ЕГН трябва да бъде абсолютно точно и съответстващо на това на нарушителя, за да не се постави под съмнение идентификацията на лицето, с/у което е наложено наказанието.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, НП трябва да бъде издадено при стриктно спазване на процедурните изисквания, включително правилната идентификация на нарушителя. Въз основа на допуснатата грешка в посочването на ЕГН, НП не отговаря на изискванията за законосъобразност и следва да бъде отменено.

Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, описанието на адм. нарушение е задължителен реквизит 2 на НП, като следва да съдържа не само време и място на деянието, а и точно описание на обстоятелствата, свързани с нарушението, като е задължително да се посочат всички съставомерни признаци на това деяние, включително и от субективна страна. Адм. нак. отговорност не може да бъде обоснована от АНО с непълни, неточни или неясни констатации относно елементите от състава на адм. нарушение. В обстоятелствената част на НП не е посочена установената от прок. или от анализа на всички док-ства фактическа обстановка. С оглед на всичко изложено, съдът намира, че допуснатото нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, е от категорията на съществените процесуални нарушения и е основание за отмяна на НП, тъй като съществено затруднява правото на наказаното лице да разбере за какво е санкционирано.

От друга страна наложеното наказание от АНО глоба от 200.00 лв. е без посочване на алинеята на чл.218б от НК, т.е. санкционната норма, която се сочи от АНО е непълна.

Съдът намира за нужно да посочи, че освен изложените нарушения е налице нарушение и на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.13 ЗАНН. Видно от съдържанието на процестното НП, АНО е отбелязал, че същото може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му, с което е нарушил разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗАНН, която разпоредба е императивна и сочи, че НП се обжалват в 14-дневен срок от връчването им.

Всичко изложено сочи на необходимост от отмяна на НП, което е постановено при допуснати множество съществени процесуални нарушения.

В този смисъл се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адв. възнаграждение за адв. К.С.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 08.10.2025 г., сключен м/у жалбоподателя и адв.

К.С., в който е посочено, че адвокатът оказва безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв.. Съгласно адвокатурата при безплатно предоставяне на защита, разноски се дължат на адвоката, който е осъществявал защитата безплатно. А в чл.38, ал.1 от същия закон, са изброени и предпоставките за осъществяване на безплатна защита. Съгласно константната практика на ВКС, за присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1, 2 или 3 на чл.38, ал.1 ЗА, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В този смисъл са и Определение №521/06.11.2018 г. по ч. г. д. №3956/18 г., ІV ГО; Определение №118/15.03.2021 г. по ч. т. д. №1469/20, І ТО; Определение №97/12.02.2021 г. по ч. т. д.

№2895/19, ІІ ТО и др. Следователно, н-кът на РУ-Б., към ОДМВР-Б. следва да бъде осъден да заплати на адв. К.С., адв. възнаграждение за положения от него труд. Въпреки постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-38/22, съгласно което съдът не е обвързан с размерите, предвидени в Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения, съдът прие, че предвидения в Наредбата минимален размер от 400.00 лева се явява справедлив и достатъчен и е съобразен с положените усилия от процесуалния представител и с липсата на фактическа или правна сложност по делото.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/04.10.2024 г., издадено от Н-ка на РУ-Б., с което на жалбоподателя Н.С.К., ЕГН*, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лева за извършено нарушение по чл.218„б“ от НК, вр. с чл.204, б.„а“ от НК, вр. с чл.201 от НК.

ОСЪЖДА Н-к РУ-Б., към ОДМВР-Б., ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.С., от САК, сумата от 400.00 лева, за адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв..

Решението подлежи на обжалване от страните с КЖ пред БлАС. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

3

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4