Определение № 5604 от 03.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5604 гр. София, 03.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002105323 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на С. С. С., чрез адв. В. Ш., срещу решение № 506 от 19.09.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 405/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което след отмяна на решение № 228 от 21.02.2022 г. на Районен съд – Велико Търново по гр.д. № 2110/2021 г. е отхвърлен предявеният от С. С. С. иск с правно основание чл. 109 от ЗЗД за осъждане на „ВиК – Йовковци“ ООД да предприеме необходимите действия за възстановяване на водоползването от ищеца в недвижим имот, представляващ дворно място от 2540 кв.м., за което е отреден парцел *** – *** в кв. *** по регулационния план на [населено място].

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.

3, и ал. 2, предл. трето от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. При установено по делото с писмени и гласни доказателства обстоятелства, че водопреносната мрежа/инсталация в едно населено място е изградена предимно с участието на населението с доброволен труд през първата 1 половина на 80-те години на миналия век, когато са включени/присъединени към изградената мрежа чрез изградени водопроводни отклонения имотите в строителните очертания на населеното място, включително процесният имот и в тези имоти /процесния/ не е установено наличието на някои от елементите на водопроводните инсталации и/или строителните книжа за изграждане на водопроводно отклонение, предвидени в изискванията на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи или действалата преди нея Наредба № 9 за ползването на водоснабдителните и канализационни системи, правилен ли е изводът на съда, че този имот не е бил присъединен към изградената водоснабдителна система, защото не е присъединен по предвидения в закона ред?

2. По какви критерии се преценява дали един имот е присъединен към изградената водопроводна инсталация в населеното място по предвидения в закона ред? Тези критерии от кои нормативни актове трябва да бъдат изведени – тези, действали към момента на изграждане на водопроводната система в населеното място или тези нормативни актове, които действат към момента, в който се прави извода дали имотът е бил присъединен?

3. При установено наличие на водопроводно отклонение от изградената водопроводна инсталация в населеното място към един имот, находящ се в строителните очертания на населеното място, длъжен ли е ВиК операторът да водоснабди имота и ако да – какви действия следва да бъдат предприети, от кого и при спазване на кои нормативи?

По тези въпроси се сочи противоречие с решение № 42/10.04.2018 г. по гр.д.

№ 2189/2017 г. на ВКС, II г.о.

4. Длъжен ли е въззивният съд, при допускане на нова експертиза по направено искане във въззивната жалба, да се обоснове защо счита, че е налице необходимост от допускането на такава или е достатъчно това, че е посочил, че са налице основанията по чл. 266, ал. 3 от ГПК, защото експертното заключение, прието от първоинстанционния съд, е било своевременно и достатъчно обосновано оспорено от ответното дружество и поисканата експертиза е относима /с оглед поставените задачи/ и се явява необходима по делото? Длъжен ли е съдът да посочи вида на допусната нова експертиза – повторна, допълнителна?

5. Длъжен ли е въззивният съд, при констатиране от него на коренно различни 2 изводи по един и същи въпрос /В настоящия случай: Бил ли е присъединен имотът на ищеца към изградената водоснабдителна инсталация в селото?/, до които са достигнали вещите лица по първоначалната експертиза, приета от първоинстанционния съд и новата експертиза, изготвена във въззивното производство, и при изрично оспорване на заключението по новата експертиза от страна в производството, при постановяване на решението си, в съответствие с изводите, до които е достигнало вещото лице по повторната експертиза, съдът да изложи конкретни мотиви в него, защо е основал същото в съответствие с изводите на новото оспорено от страна в производството заключение?

6. Представлява ли нарушение, допуснато от съда това, че същият приема заключение на вещото лице по нова експертиза и постановява решение в съответствие със заключението, което не е изготвено по начина, възложен от съда – т. е. не е отговорило на формулираните въпроси след извършване оглед на процесния имот, проверка на документите при страните, както и да извърши необходимите справки при ответното дружество? Дължи ли произнасяне съдът в мотивите на решението по направеното оспорване на приетото заключение по допуснатата от съда нова експертиза, а именно – защо приема експертизата?

От ответника по касационната жалба „ВиК – Йовковци“ ООД, чрез адв. Т. Т., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост /иск по чл. 109 ЗС/, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови обжалваното решение, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният иск по чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е собственик на УПИ *** – *** в кв. *** по регулационния план на [населено място].

3

Въз основа показанията на свидетеля М. е прието за установено, че водопроводната мрежа в селото била изградена през 80-те години с помощта на населението, като собствениците на всеки имот със свой труд и средства и по свое желание се включвали към централния водопровод. Свидетелят участвал в прокопаването на канал, в който да бъдат положени водопроводни тръби и към имота на ищеца. След закупуване на имота от ищеца през 1993г. в изградената в него постройка станала авария поради спукването на тръба, за което свидетелят съобщил на кмета на селото и последният дошъл и спрял водата от спирателния кран. Свидетелят Б. помагал на ищеца през м. февруари 2021 г. да открие тръба за водохващане за имота му и при разкопаването намерили тръба, която продължава до уличния стълб, намиращ се на границата на имота, а две седмици по-късно техници, работещи към „ВиК Йовковци” ООД, „откачили водохващането” на имота.

За безспорно е прието, че на 17.02.2021 г. ищецът е поискал възстановяване на водоподаването в имота му, но получил отказ от ответника с довод, че имотът не е водоснабден – няма разкрита партида и издавани фактури за консумирана вода, а поради претоварване на водопроводната мрежа от силно увеличената консумация на новото строителство през последните години, дружеството не дава положителни становища за присъединяване на нови потребители.

Съдът е посочил, че според заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза найвероятно е имало изградено сградно водопроводно отклонение /СВО/, което след спукване на водомера е спряно, като е затворен тротоарен спирателен кран /ТСК/, намиращ се в имота. Според заключението на допълнителната съдебно- техническа експертиза, оспорена от ответника, при извършените от ищеца изкопни работи в имота са били открити стоманени поцинковани тръби и свързан с тях ТСК, като стоманената тръба, насочена от улицата към имота на ищеца, е прекъсната в канавката и затапена. Уточнено е, че затапването може да стане само с участието на работници на ответника. Заключено е, че имотът е бил присъединен към водопреносната улична разпределителна мрежа, след като за имота е имало изградено СВО.

Според заключението на назначената във въззивното производство съдебнотехническа експертиза, оспорена от ищеца, но приета от съда, процесният имот не е бил водоснабден, нямало необходими елементи на ВиК инсталация, изградена към имота и вътре в него. Съдът е посочил, че в съдебно заседание 4 експертът е пояснил, че не е установил наличие на водомерна шахта и водомер в процесния имот, нито номер на пломбата на такова средство за измерване, нито клиентски номер или заплащане на изразходвано количество вода, а спирателният кран, разположен в имота, не е ТСК, а друг спирателен кран, който не е на ответното дружество. Вещото лице не е дало категоричен отговор на въпроса какво е действителното състояние на ВиК мрежата в населеното място и позволява ли присъединяване на нови абонати, без това да наруши нормалното водоснабдяване на вече присъединените такива, тъй като за целта било необходимо техническо обследване и инженерно заснемане и изчисления за населеното място.

При така приетата за установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че изграждането на централния тръбопровод в [населено място] е станало при действието на Наредба № 9 за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно чл. 4 от Наредбата ползването на вода от водопреносните мрежи се осъществява чрез водопроводни отклонения, подаващи вода от уличните водопроводи към площадковите водопроводни мрежи на сградните инсталации, а броят, устройството и техническите параметри на водопроводните отклонения са се определяли съгласно чл. 16 до 22 вкл. от Нормите за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради, одобрени със заповед № РД-02-14-35 от 1986 г. Чл. 5 от Наредбата определя реда, по който се присъединяват обекти към водопроводната мрежа – с разрешение на СП „ВиК“, издадено по писмено искане на собствениците на имоти, придружено от одобрен проект на водопроводното отклонение и на площадковите водопроводни мрежи и от разрешение за водоползване. Съдът е посочил, че според действащите през годините наредби, както и сега действащата Наредба № 4/14.09.2004 г., сградните водопроводни инсталации и вътрешните водоснабдителни мрежи на потребителите се присъединяват към водопреносните системи винаги и само чрез водопроводно отклонение, започващо от водовземната скоба или фасонна част и състоящо се от водовземна част, водопроводни тръби и тротоарен спирателен кран и завършващо с водомерен възел и водомер, чрез който се отчита количеството на доставените ВиК услуги. Въз основа на заключенията на експертизите съдът е приел, че към имота на ищеца и вътре в него не са установени необходимите съоръжения и детайли, задължителни за един имот в урбанизирана територия, за да е водоснабден към ВиК оператор. Установено 5 е, че в имота е имало изградена връзка към водопроводната мрежа, експлоатирана от ответното дружество. Налице са стоманени поцинковани тръби и свързан с тях ТСК, но липсва водомерна шахта със спирателен кран, водомер, възвратна клапа, спирателен кран с изпразнител. Не е установено в имота някога да е имало монтиран водомер, който да е пломбиран от ВиК оператора и заведен под съответен клиентски номер, който да е отчитал разходваната в него вода, както и фактът на заплащането й от ищеца, респ. от предишните собственици, съответно за отчитане показанията на средството за измерване от служители на ВиК дружеството. Съдът е приел, че не е установено демонтиране на водомера от страна на представител на ответника поради спукването му при настъпилата авария в имота съобразно регламентирания ред. Липсвали строителни книжа за изграждане на сградно водопроводно отклонение. С оглед на това, въззивният съд е заключил, че събраните доказателства по делото не обосновават извод, че имотът на ищеца вече е бил присъединен към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел и водоснабден по предвидения в закона ред, поради което отказът на ответника да извърши действия по възстановяване на водоподаването и ползването на ВиК услуги не се явявал неоснователен и не е довел до състояние, смущаващо правото на собственост на ищеца. Ето защо е отхвърлил предявения негаторен иск.