Определение № 2844 от 04.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2844 гр. Пловдив, 04.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503209 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, против Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от ГПК № 7580/08.11.2023, по ч.гр.д.№ 14881/2023, ПдРС с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против Н. Ф. Й. за сумите от : 234,22лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 624468708/31.01.2021г..

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Счита, че мотивът на заповедния съд за наличие на неравноправни клауза, свързани с начина на формиране на договорената неустойка, който противоречи на чл.143, ал.2, т.5 и т.15 от ЗЗП и накърнява добрите нрави е неправилен. Посочва, че претендираната неустойка е ограничена до не повече от три стандартни месечни такси, като в допълнение абонатът дължи и част от стойността на ползваните отстъпки, или част от отстъпките за предоставените устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора. Счита, че наличието на праг от три месечни абонамента не противоречи на добрите нрави и не е неравноправна клауза, т.к. цели поне частично да компенсира вредите за изправната страна по договора.

Поддържа, че договореното не противоречи на добрите нрави, страната е могла във всяко време да се запознае/ добави/ измчени/изрази несъгласие с определена клауза, но в случая не го е сторила. Позовава се на свободата на договаряне. Счита, че клаузата за неустойка е в пълно съответствие с принципа на справедливостта. Поддържа и че е налице индивидуално уговорени условия по договора, поради което и не могат да се ползват от защитата на ЗЗП, същите отговарят на изискванията да добросъвестност, не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на 1 търговеца и потребителя, формирани са по ясен и недвусмислен начин.

Счита, че са неправилни и изводите за необосновано високо обезщетение чрез неустойката. Счита, че неустойката има компенсаторен характер и не излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции с оглед защитимия интерес на кредитора. Позовава се и на съдебна практика на ПОС. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е приел, че горепосочените суми съставляват неустойка, равна на цената на самата услуга за три месеца, което позволява на доставчика да получи пълен месечен абонамент без да предоставя услуга. Тази клауза е квалифицирана като евентуално неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.15 от ЗЗП, т.к. задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да изплати необосновано висока неустойка. Посочил е , че целта на неустойката е да съизмери с вредите за оператора от прекратяване на договора, а в случая е неясно по какъв начин те биват отчитани. По тези съображения е приел, че клауза, предвиждаща дължимост на неустойка при прекратяване на договора е нищожна.

Заповедното производство е образувано по заявление на Йеттел България ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Н. Й. за няколко суми, сред които и процесната, съставляващи неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за мобилни услуги. Посочено е, че абонатът не е изпълнил свои месечни задължения, поради което и договорът е прекратен. При прекратяване на договора по вина на потребителя, то последният дължи договорна неустойка, която е в размер на всички оставащи стандартни / без отстъпка/ месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3. Така заявителят претендира сумата, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси по отделните договори.

Видно от представения договор за мобилни услуги между страните, действително са уговорили заплащане на неустойка при предсрочното му прекратяване по вина на потребителя в размер на стандартните месечни абонаменти за оставащия срок на договора, но не повече от три месечни плащания / Договор за мобилни услуги/.

Настоящата инстанция намира, че тези клаузи за определяне размера на договорната неустойка между страните може да бъде евентуално неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗД. Целта на договорната 2 неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В процесните договори е предвидена неустойка при прекратяването им в размер на оставащите до края на действието на договора стандартни месечни абонамента, но не повече от три. Следва в един състезателен процес да се провери дали същата се явява необосновано висока, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на стандартни месечни вноски, т.к. такива операторът не би получил при изпълнение на договора.

Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, т.к. основанието на което се претендира представлява вероятна неравноправна клауза в потребителски договор.

По отношение на доводите на жалбоподателя за практика на съда в противната насока, следва да се отбележи, че посочената такава е стара и вече изоставена.

В този смисъл изводите на заповедния съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са правилни и постановеното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от ГПК № 7580/08.11.2023, по ч.гр.д.№ 14881/2023, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3