Решение № 1046 от 24.09.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Кюстендил, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20261520101175 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Еос Матрикс“ ЕООД против А. С.

С..

В исковата молба се сочи, че на *** г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, с настоящо наименование „Юробанк България“ АД, в качеството на кредитор, и ответницата А. С. С., в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит №***. По силата на договора на ответницата бил предоставен паричен кредит в размер на 1200 лв., за който се твърди да е изцяло усвоен.

Твърди се, че съгласно договора ответницата се задължила да погасява кредита на 120 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 19,32 лв., като последната вноска била изравнителна и в размер на 20,08 лв., съобразно уговореното в договора и приложения погасителен план. Според ищеца кредитополучателят не изпълнил поетите договорни задължения, като останало непогасено задължение по кредита, включващо главница в размер на 1192,94 лв. и договорна лихва в размер на 274,73 лв.

Сочи се, че кредитът станал изцяло изискуем с настъпване падежа на последната погасителна вноска на 20.05.2018 г.

В исковата молба се излага, че въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.04.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, вземането срещу ответницата, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, било прехвърлено на ищеца. Твърди се, че до длъжника било изпратено уведомление по чл. 99 ЗЗД за извършената цесия, като ищецът сочи, че бил упълномощен от цедента да извърши уведомяването от негово име и за негова сметка.

1

Ищецът твърди още, че на 04.09.2025 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумата от 1192,94 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № FL404753 от 20.05.2008 г. Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. № 2459/2025 г. по описа на Районен съд – Добрич. Срещу издадената заповед за изпълнение ответницата подала възражение по реда на чл. 414 ГПК, за което ищецът бил уведомен със съобщение, връчено на 13.01.2026 г.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че А. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. К. *** дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД сума в размер на 609,94 евро (1192,94 лв.) – дължима главница по Договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (04.09.2025г.) до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и сторените съдебно деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор.

Изразява становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Ответницата прави изрично възражение за погасяване на претендираното вземане по давност на основание чл. 110 ЗЗД. Твърди, че от настъпване изискуемостта на вземането до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок, без давността да е била прекъсвана по надлежния ред.

В отговора се сочи, че от представените по делото доказателства било видно, че вземането е прехвърлено с договор за цесия от 18.04.2016 г., а уведомлението за извършената цесия било изпратено едва на 08.09.2023 г. Ответницата поддържа, че до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не били извършвани действия, които да прекъснат давността. Оспорва тезата на ищеца, че изискуемостта на вземането следва да се свърже с падежа на последната погасителна вноска, като излага, че дори да се приеме посочената от ищеца дата 20.05.2018 г., към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК отново е изтекъл срок, по-дълъг от предвидения в закона петгодишен давностен такъв.

Оспорва се редовността на уведомяването за извършената цесия. Твърди, че уведомлението не е получено лично от нея, както и че не са изпълнени законовите изисквания за връчване чрез залепване, тъй като адресът не е бил посетен три пъти в рамките на един месец.

Освен това ответницата оспорва редовността и действителността на договора за потребителски кредит, като поддържа, че същият не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Посочва, че подробни съображения в тази насока ще изложи в хода на устните състезания.

Ето защо се иска отхвърляне на претенцията в цялост.

Претендират се и сторените разноски, в т.ч. определяне на адвокатско възнаграждение при усл. на чл. 38 от ЗА.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител като исковата молба се поддържа от същия посредством предварително депозирана в изложения смисъл молба. Ответникът, чрез процесуалния си представител, изрично заявява, че не оспорва размера на претенцията, както и обстоятелството, че не са 2 извършвани погашения по процесното кредитно правоотношение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Установимо от сключения на 20.05.2008 г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД, като кредитор, и А. С. С., като кредитополучател, Договор за потребителски кредит № *** е това, че банката е предоставила потребителски кредит в размер на 1 200 лв., предназначен за текущи нужди, със срок за погасяване 120 месеца и краен падеж 20.05.2018 г. В договора е посочено, че приложимият базов лихвен процент към момента на сключването му е 8,25 %, към който се прибавя договорна надбавка от 6,70 пункта. Уговореният годишен процент на разходите е 17,05 %. Съгласно чл. 7 от договора погасяването на кредита, ведно с дължимите лихви, следва да се извършва на равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 19,32 лв. съобразно представения и изготвен погасителен план. При просрочване на погасителна вноска е уговорено начисляване на лихва за забава върху просрочените суми.

На 18.01.2016 г. между „Юробанк България“ АД, като прехвърлител, и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като приобретател, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, в чийто предметен обхват е включено и вземането срещу А. С. С. по Договор за потребителски кредит № *** г. Представено е уведомление с изх. № 932/08.09.2023 г., адресирано до ответницата, за уведомяване за сторената цесия, което обаче е останало непотърсено.

Представени са и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на лицата, извършвали действия от името на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, включително за уведомяване на длъжниците относно извършените прехвърляния на вземания и за предприемане на действия по тяхното събиране, в т.ч. и пълномощно, представено като приложение към молба вх. № 14599/15.09.2026г. с упълномощител „Юробанк България“ и пълномощник изрично посочени лица, в т. ч. адв. П. В. и „Еос Матрикс“ ЕООД.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не се обсъждат.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. №*** г. от описа на РС – Добрич.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, което е предмет на настоящата искова молба.

Заповедта е била връчена на длъжника като в законоустановения за това срок последният е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено 3 нещо, тъй като в случая депозираното по реда на чл. 414 от ГПК възражение препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, срещу която в срок е депозирано възражение.

Не е спорно и че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ответника е бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който са му били предоставени, съотв. усвоени сумите, предмет на договора.

Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор, т. е. не е извършвал погашения по процесното кредитно правоотношение, следователно изрично заявено е, че не се спори по размера на претенцията.

По отношение на извършената цесия:

Кредиторът прехвърлил процесното вземане с договор за цесия от 18.01.2016г. на ищцовото дружество като за извършеното прехвърляне било изпратено на ответника уведомление по см. на чл. 99 от ЗЗД, за което писмените доказателства по делото установяват, че не е получено от адресата, доколкото пратката е останала непотърсена от него.

В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК.

Липсва законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правно действие.

В случая, съдът намира, че цесията не е произвела действие спрямо ответника поради следното: посоченото пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера за извършване от негово име на уведомяването по см. на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, е с нотариална заверка от 19.02.2021г. и е със срок на валидност до 31.01.2026г. На свой ред цесионерът, на 14.12.2023г., упълномощил за посоченото действие АД „В. и Партньори“ (л. 22, 23), който изготвил на 08.09.2023г. /т.е. преди учредяване на представителната му власт/ уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Липсва обаче изрично предвидена възможност за преупълномощаване от страна на цесионера на трети лица за сочените действия. В действителност в пълномощното от 18.01.2016г. е посочено, че същото следва да се тълкува изцяло в полза на упълномощения, но последното не валидизира преупълномощителна калуза, за наличието на която следва изрично изразена воля на упълномощителя (арг. от чл. 43 от ЗЗД). Липсват данни и за възникнала необходимост от запазване интересите на пълномощника (тук цедент), за да се презюмира, че възможност за преупълномощаване е била налице.

4

Дори обаче да се приеме, че преупълномощаване е било възможно, то съдът счита, че представителната власт на адв. В. е прекратена към момента на връчване на препис от исковата молба на ответника.