Решение № 14189 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14189 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110110478 по описа за 2026 година

Ищецът М. К. С. претендира, че не дължи на отв. „С.в.“ ЕАД сумата 392,83 евро (768,31 лв.) – главница по изпълнителен лист от 28.04.2014 г., издаден по ч. гр. дело №14330/2013 г. по описа на СРС, тъй като правото на парично вземане и принудително изпълнение е погасено поради изтекла погасителна давност.

Ответното дружество оспорва иска с доводи, че са предприети валидни действия по изпълнението още през 2014 г., които прекъсват давностния срок за вземането, който в случая е пет години, както бил спрян по реда на ЗМДВИП.

При предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, на основание чл. 154 от ГПК, в доказателствена тежест на ответника е да установи, че разполага с правото на принудително изпълнение, вкл. настъпването на факти, които имат за последица прекъсване или спиране на погасителната давност, за което съдът указва, че не сочи доказателства.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 439, ал. 1-2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Защитата на длъжника по този ред е аналогична на тази по чл. 255 от ГПК (отм.) и има за цел да бъде съдебно отречено изпълняемото право, признато с влязло в сила решение, по което е издаден изпълнителният лист, защото е престанало да съществува или изпълняемостта му не е настъпила.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ответника е да установи, че разполага с правото на принудително изпълнение, вкл. настъпването на факти, които имат за последица прекъсване или спиране на погасителната давност.

1

Ищецът отрича спорното право по изпълнителен лист, издаден на 28.04.2014 г. по гр. дело №14330/2013 г. по описа на от СРС, от чието предметно съдържание се изяснява, че е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК от ГПК за сумата 768,31 лв. –главница, ведно със законна лихва от 27.08.2013 г., 97,21 лв. – мораторна лихва, и 75 лв. – съдебни разноски. Няма вписана данна или друго представено по делото доказателство за датата на влизане в сила на заповедта, поради което това се счита най-късно на датата 28.04.2014 г., когато е издаден изпълнителния лист. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, след установяване на вземането със съдебно решение, каквото право естество има заповедта за изпълнение, започва да тече нова давност и срокът й е пет години (вж. Решение № 37 /24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС; Решение №3/04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д.№4063/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС; решение по в. гр. д. № 15301/2018 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 40/2019 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 12167/2018г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 1272/2018 г. по описа на СГС, определение по ч. т. д. № 1366/2015 г., ІІ т. о. на ВКС, определение по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ІV г. о. на ВКС и др.) или в конкретния случай считано от 28.04.2014 г. – този срок изтича на 28.04.2018 г. Искът е предявен на 20.04.2026 г. Ответникът трябва да установи пълно и главно настъпването на факти по чл. 116 от ЗЗД, водещи до прекъсване и/или спиране на давността по отношение на паричните вземания, предмет на изпълнителния лист. Ответното дружество представя удостоверение от съдебен изпълнител по изп. дело №2700/2014 г. на ЧСИ с рег. №863 на КЧСИ, от което се установява, че последното извършено изпълнително действие годно да прекъсне давностния срок е от 29.06.2017 г.- налагане на запор. Вписано е, че на 30.06.2017 г. е извършено плащане, което има правна последица на признание по чл. 116, б. а от ЗЗД, но поради липсва на каквато и да е конкретика в удостоверението не може да се приеме за какво. От това удостоверение не може да се направи извод какви конкретни действия по изпълнение са поискани и извършени.

Съгласно Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давностният срок се прекъсва, с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, било в изпълнение на молба от взискателя или предприето по инициатива от съдебния изпълнител, на основание овластяването по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело в контекста на постановяване нарочно разпореждане от съдебен изпълнител по чл. 434 от ГПК за образуване на делото; изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекъсва давността всяка редовна молба за изпълнение по смисъла на чл. 426, ал. 2 от ГПК, както и тази с която взискателят възлага по чл.

18 от ЗЧСИ.

При така ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че не може да направи еднозначен извод, че при образуване и движение на изп. дело №2700/2014 г. са предприети в срок действия по изпълнението, които водят до прекъсване на давностния срок. При това положение и по арг. от чл. 154 от ГПК се явяват ненастъпили твърдените от ответника факти по чл. 116 от ЗЗД. Към датата подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е изтекъл срокът по чл. 117, ал.2 от ЗЗД, вкл. при условията на чл. 3, т. и 2 от ЗМДВИП, в т.ч. и считано от 29.06.2017 г. Ето защо предявеният иск съдът приема за основателен. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно приетия и неоспорен проект за доклад по делото, съдът по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства в подкрепа на изложените в отговора твърдения и възражения, а до края на съдебно дирене страната не 2 ангажира. Съдът изрично е разяснил и на двете страни, че при условията на чл.

186 от ГПК, вр. чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК, че искането за служебно изискване на изп. дела е неоснователно, защото ищецът и ответникът твърдят, че са страни по тези изп. дела, поради което имат достъп по право до тях и могат сами да се снабдят с преписи, съответно предметът на спора не налага служебно събиране на доказателства.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за платени държавна такса и възнаграждение на адвокат. Ответникът навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и настоява да се присъди възнаграждение съответно на фактическата и правна сложност на спора. Ищецът претендира 500 евро за правна помощ при защитаван материален интерес от 392,83 евро, като делото не се отличава с фактическа и правна сложност за ищеца, с оглед на вида на предявения иск – отрицателен установителен, по който тежестта на доказване е за ответника и е без явяване в съдебно заседание. Ето защо съдът приема за необходима и разумна разноска сумата 204,52 евро, или общо ответникът дължи сумата 230,08 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.в.“ АД, с

ЕИК:*********, че М. К. С., с ЕГН:**********, не дължи принудително изпълнение на сумата 392,83 евро (768,31 лв.) – главница, представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода 17.01.2011-20.05.2013 г., по изпълнителен лист от 28.04.2014 г., издаден по ч. гр. дело №14330/2013 г. по описа на СРС, на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК:*********, да заплати на М. К. С., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 230,08 евро – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3