Решение № 35 от 09.04.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. М, общ. М, обл. Вр., 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200124 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

П. Д. П. от град М, обл. Вр. е обжалвал Наказателно постановление № *********** година на Началник Група към ОД МВР Вр. РУ М, с което за нарушения на чл.35 ал.2 и чл.100 ал.1 т.1, всички от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева по чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 предл.4 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева, съгласно чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от същия закон. Възраженията са в смисъл, че административните актове са издадени при неправилно прилагане на материалния закон и съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на административното производство. Счита се също, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития, тъй като причина за пътно-транспортното произшествие е движението с несъобразена скорост и неспазване на пътни знаци и маркировка от страна на другия участник. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

В съдебно заседание П., редовно призован, не се явява. Според процесуалният му представител адв. Г. П. от ВрАК, събраните по делото доказателства не позволяват да се направи категоричен извод, че пътно- 1 транспортното произшествие е настъпило именно от действията на жалбоподателя. В тази връзка се акцентира върху заключението на съдебната авто-техническа експертиза, от което става ясно, че другият участник неправилно е преценил пътната обстановка пред него и е демонстрирал поведение, което е довело до удара между двете превозни средства.

Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

Приложен е списък по чл.80 ГПК.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

След анализ на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 14.03.2023 година около 15,30 часа в РУ М постъпил сигнал за пътно-транспортно произшествие на кръстовището на улиците „Ян. С“ и „Хр.

Б“ в града. На мястото били изпратени свидетелите Я. В. и С. Л.. Контролните органи установили като участници в произшествието автобус „С С 315 УЛ“ с регистрационен номер ********, собственост на „К – 57 Б“ ООД гр. Б, управляван от П. Д. П. от град М и лек автомобил „М 626“ с регистрационен номер *******, собственост на М Х.а Х.а от град Вр., управляван от В. Цв.

Ан. от същия град. След като извършили документална проверка на водачите и на моторните превозни средства, полицейските служители изпробвали П. и Ангелова за алкохол. Резултатите били отрицателни. Местопроизшествието били заснето със РСОД /таблет/. След като провели разговори с водачите и взели предвид констатираните по автобуса и лекия автомобил видими материални щети /ожулена дясна задна вежда и врата на първия и откъсване от мястото на закрепване на лява броня в предната лява част на втория/, свидетелите В. и Л. приели, че виновен за настъпилото ПТП е П. П.. Същият бил извършил маневра „завиване на дясно“с радиус на завиване на ППС, поголям от радиуса на завоя и по тази причина предприел завиване от другата част на пътното платно на движение /лявата/ като не пропуснал и блъснал намиращият се от дясната му страна лек автомобил „М 626“ с регистрационен номер *******, причинявайки имуществени щети по двете превозни средства.

Освен това, П. не представил контролния талон към свидетелството си 2 управление на МПС. За установените нарушения на чл.35 ал.2 и на чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата свидетелят В. съставил на водача акт за установяване на административно нарушение. Изготвен бил и Протокол за ПТП с бланков номер 1801548 /регистрационен номер 139/ от дата 14.03.2023 година.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Я. Х. В. и С. М. Л.. Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

По искане на защитата е назначена съдебна авто-техническа експертиза, която е дала заключение относно механизма на възникване на пътно-транспортното произшествие между посочените в обжалваното постановление моторни превозни средства и причините, довели до удара между тях.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от П. П., намира последната основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че при извършване на маневра „завиване надясно“ поради обстоятелството, че радиусът на завиване на управляваното от него МПС е по-голям от радиуса на завоя, е предприел завиване от лявата част на платното за движение, в резултат на което не е пропуснал и е блъснал друго моторно превозно средство, което се е намирало от дясната му страна. Подобна фактическа обстановка е изложена и в издаденото впоследствие наказателно постановление.

Както актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че деянието съставлява нарушение по смисъла на чл.35 ал.2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно цитираната разпоредба, когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна. След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че същите не съдържат достатъчно данни в подкрепа на описаното в актовете нарушение. На практика то намира опора единствено в показанията на свидетелите В. и Л., но тук следва да се има предвид, че полицейските служители не са очевидци 3 на събитията и са изградили своите изводи на база съобщеното от двамата водачи и причинените на моторните превозни средства имуществени вреди.

Предвид различията в позициите на П. и Ангелова относно причините за настъпване на ПТП, изложени пред контролните органи и възраженията на жалбоподателя съдът е назначил съдебна авто-техническа експертиза, която да определи механизма на възникване на произшествието между двете моторни превозни средства и причините, довели до удара между тях.

Представено заключение обаче не съдържа данни, които да подкрепят възприетата от наказващият орган теза. Според експертизата, изготвена от вещото лице И. Н., жалбоподателят като водач на автобус „С С 315 УЛ“ с регистрационен номер ******** първи е навлязъл в кръстовището на улиците „Ян. С“ и „Хр. Б“ и е предприел маневра „завиване надясно“ от другата страна на платното за движение /лявата/, като не е пропуснал лекия автомобил „М 626“ с регистрационен номер *******, преминаващ от дясната му страна, тъй като не е имал видимост към него и не го е възприел като опасност преди навлизане в кръстовището. Водачът на лекия автомобил е навлязъл втори в кръстовището и при това положение е следвало да се съобрази с пътната обстановка пред него, като прецени техническата възможност за безопасно изпълнение на маневрата „завиване надясно“ заедно с автобуса, при което да е в състояние да спре при всяко видимо препятствие.

В този случай водачите са длъжни да осигурят безопасна дистанция, да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Водачът на лекия автомобил не е преценил тази възможност, навлязъл е след автобуса в кръстовището и е започнал маневра „завиване надясно“ заедно с автобуса, като е допуснал съприкосновение между двете превозни средства в кръстовището. Според вещото лице, опасната зона за спиране на двата автомобила при установените скорости на движение /20 км./час в завоя и за двата автомобила/ е по-голяма от отстоянието й до мястото на удара при възникване на опасност, от което следва извода, че водачите не са имали техническа възможност да предотвратят пътно-транспортното произшествие чрез спиране. В заключение е прието, че при навлизане първи в кръстовището жалбоподателят като водач на автобуса не е имал видимост към лекия автомобил и не е имал техническа възможност да го възприеме и да му осигури предимство за движение, за да предотврати произшествието. От своя страна водачът на лекия автомобил е 4 навлязъл втори в кръстовището и е следвало да съобрази пътната обстановка пред него, да прецени техническата възможност за безопасно изпълнение на маневрата „завиване надясно“ заедно с автобуса, да осигури безопасна дистанция, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съобразявайки изводите на вещото лице с останалата част от доказателствата по делото, настоящият състав приема, че у жалбоподателят не е налице виновно поведение. Действително, между посочените в наказателното постановление моторните превозни средства е настъпило съприкосновение в кръстовището, но причината за това е, че радиусът на завиване на автобуса е бил по-голям от радиуса на завоя. Тъй като жалбоподателят първи е навлязъл в кръстовището и е започнал маневрата „завиване надясно“, възползвайки от възможността по чл.35 ал.2 ЗДвП, след нейното започване той вече не е имал задължение да пропусне автомобилите вдясно от него поради липса на такава техническа възможност в завоя. Освен това, към момента на започване на маневрата лекият автомобил, движейки се зад него, не е бил в неговата зона на видимост. Тъй като е навлязла втора в кръстовището Валентина Ангелова в качеството си на водач на лекия автомобил е следвало да прецени дали е технически възможно безопасно да извърши маневрата „завиване надясно“ заедно с автобуса, да осигури безопасна дистанция, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникнала опасност за движението. Настъпилият вредоносен резултат сочи, че същата не е преценила достатъчно професионално възможностите, навлязла е след автобуса в кръстовището и е започнала маневрата заедно с него, като с поведението си е допуснала съприкосновението между двете превозни средства. При това положение не може да се приеме, че при извършване на маневрата „завиване надясно“ жалбоподателят като водач на автобуса не е пропуснал и е блъснал лекия автомобил, както е отбелязаното в обжалваният административен акт. В този смисъл тезата на наказващия орган не намира подкрепа в доказателствата по делото, поради което наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено. С обжалваният акт П. П. е бил наказан и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, тъй като по време на проверката не е носил и представил пред полицейските служители контролния талон от свидетелството си за управление на МПС. Към момента на извършване на деянието 14.03.2023 година в съответствие с цитираната по-горе разпоредба водачът на моторното 5 превозно средство е имал задължение да носи, освен свидетелство за управление на МПС от съответната категория, и контролния талон към него.

В показанията си свидетелите В. и Л. заявяват, че в хода на документалната проверка жалбоподателя не е носил и респективно не представил контролния талон към СУМПС. Въпреки обстоятелство, че тази част от фактическата обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, настоящия състав приема, че П. не следва да бъде наказан за извършеното от него нарушение. Съгласно чл.3 ал.1 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му.

В ал.2 на същата разпоредба законодателят е предвидил възможност в случай, че до влизане в сила наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, да се приложи онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс /ДВ бр.67/04.08.2023 година/ е направено изменение в чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, като са заличени думите „и контролния талон към него“. Подобно изменение е направено и в разпоредбата на чл.183 ал.1 т.1 от същия закон, където „контролен талон“ е заличен като документ, за който, ако не се носи, на съответният водач се налага наказание глоба в размер на 10 лева. Имайки предвид направените изменения в Закона за движението по пътищата и разпоредбата на чл.3 ал.2 ЗАНН, съдът счита, че приложение следва да намери по-благоприятния за П. текст на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, в който е отпаднало задължението за водача да носи контролния талон към свидетелството за управление на МПС за съответната категория. По тези съображения настоящият състав приема, че наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено.