Решение № 334 от 17.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. П., 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500364 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №92 от 16.12.2022г, постановено по гр.д.№697/2021г. по описа на Районен съд –П. на основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.92 от ЗЗД прието за установено по отношение на Р. П. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“Н.М.“№15, че „Ю.“ЕООД с ЕИК ********* със съдебен адрес град С., бул.“Б.“№81, вх.В, ет.8 е носител на парично вземане на сумата от 52.47лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *********** от 16.01.2018г., сключен между Б. и „БТК“ЕАД , за което е издадена фактура №********** от 22.06.2018г., за която сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№462/2021г по описа на Районен съд-П. по реда на чл.410 от ГПК. Със същото решение на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. Б. е осъдена да заплати на „Ю.“ЕООД с ЕИК ********* сумата от 205лв. разноски за исковото производство и сумата от 175лв. разноски за заповедното производство.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу така постатовеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Р. П. Б. ,чрез пълномощника и Д. Н., с която са изложени оплаквания за нищожност, недопустимост, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Според жалбоподателката първоинстанционното решение не нищожно, тъй като е абсолютно, в противоречие с формалната логика и не намира опора в писаното право. В същото липсват мотива, а ако въобще има такива, то същите са в 1 противоречие с диспозитива на акта. Относно недопустимостта на съдебното решение жалбоподателката счита, че същото не би могло да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Районният съд отказал да се произнесе , по който и да било спорен въпрос, както и да отговори на доводите за недопустимост на заповедното производство. На следващо място жалбоподателката счита, че длъжникът в заповедното производство се оказал в порочен кръг на отказ от правосъдие, тъй като въззивната инстанция отказала да се произнесе досежно действителността на заповедта за изпълнение на основание чл.413, ал.1 от ГПК , на който тоест според жалбоподателката неправилно се бил позовал въззивния съд. Според жалбоподателката съдът не познава същността на процесуалната и материално правната легитимация в гражданския процес и конкретно в специалното заповедно производство и не се е произнесъл по възраженията и , направени с отговора на исковата молба досежно липсата на такава легитимация.

Неправилно районния съд бил приел, че процесуалната допустимост на иска се свеждала до съобщаването на цесията. Според жалбоподателката по аргумент на т.4“г“ от ТР№4/2014г „Ю.“ЕООД не е носител на материалното право по процесния договор за далекосъобщителни услуги. Негов носител е „БТК“ ЕАД, който е страна по договора о.Счита, че заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не може да се издава нито в полза на универсален , нито в полза на частен правоприемник.Законът за електронните съобщения/според жалбоподателката е приложимото материално право в отношенията между страните по договора за далекосъобщителни услуги/ не съдържа текст, който изрично на препраща към специалното производство по чл.410 от ГПК . Ако съдържаше такава норма, от нея би могла да се възползва единствено „Б.Т.К.“ЕАД , която е страна по договора.Страната по процесния договор за далекосъобщителни услуги „БТК“ЕАД не е пререгистрирана в ТЗ и не съществува към момента на сключване на този договор, което обстоятелство не е взето предвид от районния съд. Това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от заповедния съд и този съд е следвал да откаже издаването на заповед за изпълнение. Този аргумент се изтъква от жалбоподателка в подкрепа на становището и за недопустимостта на иска. Жалбоподателката счита също така, че първостепенният съд неправилно се е позовал на сигнатура на неприложен като доказателство по делото договор ,който е неотносим към спора, с друг клиентски номер и друга дата, сключен на 201.12.2014г., с допълнително споразумение от 07.09.2017г., без изобщо да изложи съображения в каква връзка се позовава на това несъществуващо доказателство. На следващо място жалбоподателката счита, че неправилно районния съд не е разгледал възражението и за погасяване на процесното вземане по давност с аргумент, че същото е било преклудирано. Според нея в първото по делото съдебно заседание могат да се релевират всички материално правни и процесуални възражения по същество на спорното право. Правят се няколко искания при условията на евентуалност . На първо място да се прогласи обжалваното решение за нищожно, евентуално да се обезсили като недопустимо и евентуално да се отмени като неправилно.

С молба вх.№1429/29.03.2023г. жалбоподателката е направила искане да и бъде върната сумата от 17.50лв. надвнесена държавна такса по обжалване над размера на 2 дължимата държавна такса от 7.50лв.

В срока по чл.263 от ГПК от насрещната страна“У.Е.“ЕООД / с предишно наименование“Ю.“ЕООД/ с ЕИК *********, чрез пълномощника и, е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено. Развити са подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката не се явява.Същата се представлява от Д. Н. по реда на чл.32, т.2 от ГПК /която е нейна майка/.

Пълномощникът Н. поддържа въззивната жалба.Направила е искане за преюдициално запитване, което искане е оставено без уважение на основание чл.629 във вр.с чл.628 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът по жалбата не изпраща представител.От същия е постъпило писмено становище, в което са развити подробни съображения по съществото на правния спор.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, при спазване разпоредбите на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване , поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба, подадено от „Ю.“ЕООД срещу Р. П. Б. , с която е предявен положителен установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 52.47лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ********** от 16.01.2018г., сключен между „Б.Т.К.“ЕАД и ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на същата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№462/2021г по описа на Районен съд-П..

В исковата молба са изложени обстоятелства, че между „Б.Т.К.“ЕАД и Р. Б. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 16.01.2018г., с който на Б. и е била предоставена за ползване мобилна услуга за номер *********** при условията на тарифен план i -Traffic L+ с месечна абонаментна такса 20.99 с ДДС за срок от 24 месеца до 16.01.2020г. Твърди се, че абонатът е потребил , но не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеци- за месец март, 2018г, месец април 2018 и месец май 2018г, за което са издадени фактури на стойност 71.19лв. Твърди се, че неизпълнение на задължението на абоната да плати цената на доставените мобилни услуги за горните три месеца, е довело до едностранно прекратяване от страна на „БТК“ЕАД на сключения между страните договор 3 на основание общите условия, действащи към договора, като след едностранното прекратяване на договора е издадена крайна фактура №********** от 22.06.2018г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 198.58лв. , то които предмет на настоящата претенция е сума в размер на 52.47лв. Твърди се също така ,че „БТК“ЕАД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г. е прехвърлила вземанията си на „С.Г. Груп“ООД с ЕИК *********, което дружество от своя страна е прехвърлил тези вземания на ищеца по силата на договор от 01.10.2019г. Твърди се, че двата договора са съобщени на длъжника. Моли се съда за постанови решение, с което да бъде уважен предявения иск. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се изразява становище, че искът е недопустим и неоснователен. Относно недопустимостта на исковото производство се навеждат доводи, че издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е нищожна , тъй като издадения съдебен акт не отговаря на изискванията за форма, като вземането на заявителя не произтича от закона и респективно не се са били налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Наведено е възражение, че ищецът не е процесуално правно легитимиран по отношение на процесното вземане, тъй като не е кредитор.Заповедта за изпълнение не отговаря на изискванията за форма, тъй като същата не съдържа преценка на съда за основателността и доказаността на процесното вземане. Изложени са доводи за недопустимост на производството по чл.422 от ГПК до произнасяне на въззивната инстанция по отношение действителността на издадената заповед за изпълнение. Ответникът е бил уведомен за станалата цесия едва с връчване на препис от исковата молба за отговор, поради което и ищцовото дружество не се явява процесуален и материален носител на претендираното спорно право, тъй като към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , както и към момента на подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК ищецът не е бил носител на спорното материално право, доколкото процесните цесии не са били съобщени на длъжника. Ответникът е твърдял пред районния съд, че носител на спорното материално право е „БТК“ЕАД, което търговско дружество не съществува като правен субект в правия мир, тъй като едноличен собственик на капитала му е „В.Т. Б.“ЕАД е заличено от търговския регистър, считано от 14.02.2014г. Доколкото ответникът е сключил процесният договор с несъществуващ правен субект, то не е възникнало действително облигационно правоотношение и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради липса на съгласие договорът е нищожен. Доколкото изначално липсва договорно правоотношение същото не може да бъде предмет на последващи договори, каквито са договорите за цесии, на които се позовава ищецът.Поради несъобщаването на първата цесия последващата цесия е сключена поради липса на годен предмет.Изложени са съображения, че изкупуването на дългове по занятие е дейност на инвестиционен посредник и се осъществява само от специално лицензирани търговци, каквито последните двама цесионери не са, освен това сочи, че тази търговска дейност се извършва на регулирани пазари, а не извънборсово, поради което двете цесии са нищожни поради противоречие със закона –чл.26, ал.1 от ЗЗД. Пред районния съд е направело искане за прекратяване на исковото производство като процесуално

4 недопустимо.

Видно от приложеното към първоинстанционното дело ч.гр.д.№462/2021г. по описа на Районен съд –П. на 15.06.2021г. заповедният съд е бил сезиран от „Ю.“ЕООД с ЕИК ********* със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р. П.

Б. с ЕГН **********. Издадена е заповед №122 от 17.06.2021г, с която е разпоредено длъжникът Р. П. Б. с ЕГН ********** да заплати на „Ю.“ЕООД с ЕИК ********* главница в размер на 52.47лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -15.06.2021г до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 205лв. разноски в заповедното производство от които 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение. В заповедта за изпълнение , а и в т.12 от заявленията изрично са посочени обстоятелствата, от които произтича вземането: неустойка, равняваща се на трикратния размер на месечните абонаментни за услуги по предсрочно прекратен договор с клиентски номер *********** от 16.01.2018г., сключен между Р. Б. и „БТК“ЕАД ,което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г , а „С.Г.Груп“ЕАД е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г. Заповедта за изпълнение е съобщена на длъжника и в срок е подадено възражение по чл.414 от ГПК .