Решение № 5424 от 27.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5424 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110108680 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Н. В. Л., с която са предявени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми:

2 121, 63 лв. – главница по сключен договор за кредит от 05.08.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, 957, 18 лв. – мораторна лихва за периода от 11.11.2021 г. до 26.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 17.11.2023 г. по ч.гр.д. № 59050/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в.

Ищецът твърди, че на 11.11.2021 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ************** от 05.08.2018 г. са прехвърлени в негова полза. Длъжницата по договора за кредит бил уведоменa за извършената цесия, но въпреки това тя не изпълнила задълженията си.

Връчването на исковата молба също има характер на уведомление за извършената цесия.

Сочи, че Договорът за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ************** бил сключен на 05.08.2018 г. между Н. В. Л. в качеството й на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ в качеството му на кредитодател. Кредитополучателката се възползвала от предоставения й револвиращ кредит посредством покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора. Подписано е Приложение към Договора с код за усвояване ************, с което 1 са уговорени параметрите относно усвояването на част от кредитния лимит за извършване на покупката на изплащане. В периода от 05.08.2018 г. до 10.11.2021 г. кредитополучателката е усвоила от кредитната карта общо сумата от 2 000 лв. Уговорено било, че ако кредитополучателят не извърши плащане на една или повече месечни погасителни вноски дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. На това основание и поради неизпълнение на задълженията в срок, кредитополучателката дължала обезщетение за забава в размер на 957, 18 лв. за периода от 11.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Твърди, че към момента ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за потребителски кредит, поради което и подал заявеление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед дадените указания от съда предявил процесните установителни искове за признаване на установено, че ответницата му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 59050/2023 г., иска и да му се присъдят сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 вр. 62, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от ответницата Н. В. Л. чрез процесуалния й представител адв. Л., в който се поддържа, че исковете са неоснователни. Оспорва се твърдението, че ищецът е легитимиран да предяви процесните искове, респективно, че същият е титуляр на процесното вземане. Оспорва истинността на Рамков договор за продажба на вземания от 11.112021 г., сключен между „БНП Париба Пърсъъл Файененс С.А., клон България“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, Приложение 1 към договора, както и Потвърждение за сключена цесия по отношение на съдържанието и авторството им. Оспорва твърдението, че ответницата дължи претендираните с исковата молба суми, като твърди, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България не е предоставило на Н. В. Л. кредитна карта, тя не я е активирала и не е усвоявала сумите по отпуснатия револвиращ кредит. Оспорва се твърдението, че кредитополучателката е усвоила кредита, чрез закупуване на смартфон. Оспорва да е извършвано плащане по тази сделка и да е получена стоката. Твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като в договора не била разписана ясно методиката за формиране на ГПР и ГЛП, застрахователната премия по застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ не била включена в ГПР. Сочи още, че ГЛП надхвърля максималния законоустановен размер.

Погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база на лихвения процент и допълнителни разходи. Твърди, че на са предоставени на кредитополучателката общи условия и същите не са подписани от всяка страница от нея. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете, претендира да не бъдат присъждане разноски на ищеца в случай на частично отхвърляне на исковете поради недействителност на процесните договори.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява, постъпила е писмена молба, в която са изложени доводи по същество. Претендира разноски, релевирано е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

2

Ответникът се представлява от адв. Л., който поддържа възраженията в отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.

99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4692/2022 г. на СРС, 88 състав, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Уважаването на предявения установителен иск е обусловено от установяване на следните обстоятелства при условията на пълно и главно доказване: наличие на посоченото облигационно правоотношение – договор за паричен заем, усвояването на заетата сума, респективно предаването й на ответницата, включително и чрез ползването й за закупуване на стока на изплащане, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора, прехвърлянето на вземанията по договора с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България и ищеца, уведомяването на длъжника.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключението по изслушана съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които доказателства съдът прави своите изводи.

Съдът намира, че в случая следва на първо място да се произнесе по доводите и възраженията на ответната страна във връзка с материалноправната легитимация на ищеца, а в частност и с правото на ищеца да претендира процесните вземания.

От представените по делото доказателства се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България и ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2021 г. Видно от приложението към вземанията по договора за кредит, сключен между цесионера и ответника, са прехвърлени в полза на ищеца.

Изложените обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства, като съдът намира, че направените зачерквания са с цел опазване на търговската тайна, което е допустимо от закона действие. Отношенията между цесионера и цедента не касаят кредитополучателя и не влияят на съществуването на задължението му.

В случая уведомлението за извършената цесия, както и самият рамков договор и приложение са приложени към исковата молба и са били връчени на представителя на ответника, поради което Н. В. Л. е била уведомена за цесията в хода на настоящото 3 производство. Получаването на уведомлението от длъжника е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Това следва да бъде съобразено като факт, от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК - в този смисъл е решение № 126 от 30.10.2020 г. по т. д. № 2042/2019 г. на ВКС, II т.о. и цитираната там съдебна практика.

По делото е приет като доказателство договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ************* от 05.08.2018 г., сключен между „БНП париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ в качеството му на кредитор и Н. В. Л. в качеството й на кредитополучател, по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 2 000 лв. Съгласно чл. 2 от сключения договор кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. В договора се съдържа отбелязване /на стр.8/, че с подписването му кредитополучателят удостоверява, че е получил преддоговорна информация, общи условия, кредитна карта и един екземпляр от договора за кредит. Посочено е, че издадената кредитна карта е стандартна, годишният процент на разходите /ГПР/е 44,90 %. Договорът съдържа неоспорен подпис на ответницата Н. Л.. Съгласно чл. 4 от сключения договор кредитополучателят ще може да използва услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като за всяко ползване се подписва приложение към договора. Приет като доказателство е и писмен документ с оторизационнен код и посочено усвояване *********** /номерът на револвиращия потребителски кредит/, посочени са същите страни като кредитор и кредитополучател. Отразено е, че на 05.08.2018 г. е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит ************* при следните параметри: обща цена на стоката /смартфон, APPLE – iPhone 8 64 GB Gold/ - 1 517 лв., размер на кредита – 1 735, 45 лв., 18 броя погасителни вноски, всяка по 96, 41 лв. Съдът намира, че двата договора са функционално свързани, като договорът за финансиране на стоки за покупка на смартфон представлява усвояване на част от сумата по договора за револвиращ кредит и е негово приложение. Този извод се подкрепя и при съобразяване на изводите на вещото лице в приетото като доказателство по делото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и професионално изготвено. Съдът намира за несъстоятелни възраженията на ответника относно заключението по допусната експертиза. вещото лице е изложило мотиви и съображения относно вида на договора, за да обоснове отговора на поставените й задачи.

Анализът и уточненията на вида договор за кредит и характеристиките му обуславят отговорите на задачите.

4

Отношенията между страните по договора за потребителски паричен кредит от 05.08.2018 г. се регулират специалния режим по Закона за потребителския кредит (ЗПКр) в относимата му за спора редакция към датата на сключване на договора. Съгласно чл. 10, ал.

1 ЗПК/ ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В чл. 11, ал.