Решение № 53 от 27.04.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Свищов, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. И.ов при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Светослав Ив. И.ов Гражданско дело № 20224150100281 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на „Й“ ЕАД (правоприемник на „Т“ ЕАД), ЕИК: *, гр. **, срещу С. В. С., ЕГН:

**********, гр. ***; с която са съединени няколко иска, с които се от ищцовото дружество иска да бъде установено от съда по отношение ответницата, че последната му дължи следните суми:

Първият иск е с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 135.11 лв. относно неплатени ежемесечни такси за мобилни услуги за периода от 20.10.2019 г. до 19.11.2019 г., от която сума 40.52 лв. – представляваща вземане от Допълнително споразумение (анекс) от 23.11.2018 г. за мобилен номер - за отчетния период от 20.11.2019 г. до 19.11.2019 г., от която 25.69 лв. – за абонаментна такса, 8.99 лв. – за ползване на устройство (лизингова вноска), 5.84 лв. – за потребление извън месечния период; 54.90 лв. – представляваща вземане от Договор за мобилни услуги от 24.10.2019 г. за мобилен номер -- за отчетния период от 20.1.2019 г. до 19.2019 г., от която 28.76 лв. – за месечен абонамент и 26.14 лв. – за потребление извън месечния пакет; 39.69 лв. – представляваща вземане от Договор за мобилни услуги (анекс) от 24.10.2019 г. за мобилен номер --- за отчетния период от 20.10.2019 г. до 19.11.2019 г., от която 11.18 лв. – за месечен абонамент и 28.51 лв. – за потребление извън месечния абонамент; ведно със законната лихва върху всичките тези суми от 10.12.2021 г. до окончателното им изплащане.

Вторият иск е с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ, чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 107.88 лв. относно неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху всичките тези 1 суми от 10.12.2021 г. до окончателното им изплащане.

Третият иск е с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1, във вр. с чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 310.46 лв. относно неустойки за предсрочно прекратени абонатни договори, както следва: 92.46 лв. – за абонаментен план „Тотал+“ 36.99 лв. с ДДС за мобилен номер ----, представляваща сбор от вземане за неустойка в трикратен размер на цената на месечния абонамент без ДДС от 30.82 лв. и вземане за неустойка в размер 138.08 лв., явяваща се разликата между, от една страна, стандартната цена на устройство в брой и без абонамент към момента на сключване на договора и, от друга страна, заплатената за него промоционална цена при предоставянето му на лизинг, съгласно оставащия срок на договора; 39.96 лв.

– за абонаментен план „Тотал+“ 15.99 лв. с ДДС за мобилен номер -----, представляваща неустойка в трикратен размер на цената на месечния абонамент без ДДС от 13.32 лв. без ДДС; 39.96 лв. – за абонаментен план „Тотал+“ 15.99 лв. с ДДС за мобилен номер ------, представляваща неустойка в трикратен размер на цената на месечния абонамент без ДДС от 13.32 лв.; ведно със законната лихва върху всичките тези суми от 10.12.2021 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба (ИМ), в т. ч. и в уточняваща молба, след като ИМ е била оставена без движение, се твърди от фактическа страна следното:

Между „Т“ ЕАД, чийто правоприемник е „Й“ ЕАД, като доставчик на телекомуникационни услуги, и С. В. С., като абонат на същ. услуги, били постигнали съглашения за предоставяне на мобилни услуги срещу възнаграждение, както следва:

На 11.01.2018 г. страните постигнали съгласие, обективизирано в Договор за мобилни услуги за мобилен номер ----, клиентски (абонатен) номер -, което било изменено с Допълнителни споразумения от 03.07.2018 г. и 23.11.2018 г. Уговорено било абонатът да заплаща ежемесечна такса съответно от 30,99 лв. и 36.99 лв. (с ДДС) за срок от 24 месеца, т. е. крайният срок е бил до 23.11.2020 г., за услуга „Тотал“.

На 23.11.2018 г. страните се уговорили, че доставчикът ще предостави ползването на мобилно устройство „HUAWEI Y7 Prime 2018 Dial Black“ срещу възнаграждение, платимо на 23 месечни лизингови вноски от по 8.99 лв., т. е. общо 206.77 лв., с възможност абонатът да придобие собствеността на устройството срещу допълнителна вноска от 8.99 лв. (чл. 1, ал. 2 от договора). При това като крайна цена абонатът следвало да плати на доставчика сумата 215.76 лв., докато цената на мобилното устройство била 549.90 лв. без абонамент. От тук се прави извод, че ответницата била получила отстъпка от доставчика в размер на 334.14 лв.

На 24.10.2019 г. абонатът и доставчикът постигнали ново съгласие за предоставяне на мобилни услуги по абонаментна програма „Тотал+“ на мобилен номер ---, клиентски (абонатен) номер № --, срещу ежемесечна такса от 15.99 лв. (с ДДС) за срок от 12 месеца, т. е. крайният срок е бил до 24.10.2020 г.

Тъй като С. В. С. е била регистрирана с един абонатен (клиентски номер) № -, „Т“ ЕАД („Й“ ЕАД) издавало обща фактура за всички дължими от нея вземания: Фактура № 7296798478/20.11.2019 г. за общата сума от 151.67 лв. (с ДДС), от която:

2

(1) за мобилен номер -- – обща сума в размер от 44.68 лв. (без ДДС), от която: 30.82 лв. (без ДДС) за абонаментен план „Тотал+“ 36.99 лв. (с ДДС), 8.99 лв. за 12. от 23. вноска за лизинг; 4.87 лв. за допълнителни услуги, извън месечния абонамент: 0.87 лв. за разговори с номера - и 4 лв. за СМС;

(2) за мобилен номер -- – обща сума в размер на 36.51 лв. (без ДДС), от която: 24.92 лв. (без ДДС) за абонаментен план „Тотал+“ и 11.59 лв. за СМС (възлизащи на цена от 23.76 лв., от която обаче е сторнирана отстъпка в размер на 12.17 лв.);

(3) за мобилен номер --- – обща сума в размер на 46.70 лв. (без ДДС), от която: 24.92 лв. (без ДДС) за абонаментен план „Тотал+“ и 21.78 лв. за СМС.

Ищцовото дружество отстоява, че по-късно с кредитно известие е направило сторниране на общата сума от 16.56 лв. от сумата по Фактура № 7296798478/20.11.2019 г., при което от тази фактура се претендира вземане размер на 135.11 лв.

Отстоява се от ищцовото дружество, че с Фактура №

7298110086/20.12.2019 г. „Т“ ЕАД („Й“ ЕАД), от една страна, е направило въпросното сторниране по Фактура № 7296798478/20.11.2019 г., както следва:

(1) за мобилен номер - е сторнирана сумата от 9.42 лв. (без ДДС); (2) за мобилен номер -- е сторнирана сумата от 3.43 лв. (без ДДС); (3) за мобилния номер --- е сторнирана сумата от 0.95 лв.

Така цялата сторнирана сума била 13.80 лв. (без ДДС). При това общата дължима сума по първата фактура била преизчислена от дружеството в размер на 135.11 лв., в който и размер се претендира.

От друга страна, с фактурата от 20.12.2019 г. ищцовото дружество изтъква, че на ответницата са начислени и допълнителни суми, както следва:

(1) 107.88 лв. за незаплатени единадесет лизингови вноски от по 8.99 лв. и една допълнителна сума от 8.99 лв., която се дължи при невръщане на лизингованата вещ; и (2) 310.46 лв. за незаплатени неустойки, от които: (а) за абонатен номер ** – сумата от 92.46 лв. за неустойка в трикратен размер на цената на месечния абонамент без ДДС от 30.82 лв.; и 138.08 лв. – за същия абонаментен план към същия мобилен номер, представящата разликата между, от една страна, стандартната цена на устройство в брой и без абонамент към момента на сключване на договора и, от друга страна, заплатената за него промоционална цена при предоставянето му на лизинг съгласно оставащия срок на договора; (б) за мобилен номер *** – сумата от 39.96 лв., представляваща неустойка в трикратен размер на цената на месечния абонамент без ДДС от 13.32 лв. без ДДС; (в) за мобилен номер **** – сумата от 39.96 лв., представляваща неустойка в трикратен размер на цената на месечния абонамент без ДДС от 13.32 лв. без ДДС.

От правна страна ищцовото дружество релевира следните доводи:

От процесните Договор за доставка на мобилни услуги от 11.01.2018 г., Допълнителни споразумения от 03.07.2018 г. и от 23.11.2018 г., Договор за мобилни услуги от 23.11.2019 г. между „Т“ ЕАД („Й“ ЕАД) като доставчик и С. С. като получател на мобилни услуги следвало, че ищцата била получателката на мобилните услуги и дължала на доставчика цената за неплатени месечни абонаментни такси в общ размер на 135.11 лв. за мобилни номера: -, --, ---, за периода от 20.10.2019 г. до 19.11.2019 г. (вземанията са подробно описани по пера по-горе).

3

С оглед на изложеното моли съдът да приеме за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 135.11 лв. на основание чл. 79 ЗЗД.

По силата на сключения Договор за лизинг от 23.11.2018 г. между „Т“ ЕАД („Й“ ЕАД) като лизингодател и С. С. като лизингополучател, макар и да бил длъжен, лизингополучателят не бил изплатил единадесет остатъчни месечни вноски от по 8.99 лв. за лизингованата вещ – „HUAWEI Y7 Prime 2018 Dial Black“, нито пък върнала лизингованата вещ, при което дължала не само остатъчните вноски, но и допълнително обезщетение в размер на 8.99 лв.

– чл. 2, ал. 1 от Договора за лизинг от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 3, ал. 2 от лизинговия договор изискуемостта на всяка вноска настъпвала на ежемесечно на двадесето число от съотв. месец с оглед на уговореното в индивидуалния договор между страните от 11.01.2018 г. Неизпълнението обаче от страна на абоната да заплати дължимите вноски довело до предсрочно прекратяване по вина на потребителя на абонамента му, тъй като по силата на чл. 19б от ОУ доставчикът имал право при неплащане на кое да е задължение на потребителя да развали едностранно кой да е от договорите помежду им.

С оглед на изложеното се претендира от Свищовският районен съд (СвРС) да установи, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 107.88 лв., представляваща неплатени единадесет лизингови вноски от по 8.99 лв. и допълнителна сума от 8.99 лв. за придобИ.е на лизингованата вещ на остатъчна цена.

Съгласно чл. 26 от общите условия (ОУ) на „Т“ ЕАД („Й“ ЕАД) към процесните договори плащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, а вземането става изискуемо на двадесето число от съотв. месец, съгласно уговорено в Договор за мобилни услуги от 11.01.2018 г. и Договор за мобилни услуги от 24.10.2019 г. между „Т“ ЕАД и С. С.; длъжникът обаче изпадал в забава с изтичането на осемнадесет дневен срок от датата на падежа – чл. 27 от ОУ. Съгласно чл. 11 от двата договора за мобилни услуги при прекратяване на договорите по вина (неизпълнение) на потребителя, последният дължал на дружеството: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не можела да надвишава трикратния месечен размер на съотв. абонамент (без ДДС); (б) разликата между, от една страна, стандартната цена на устройство за ползване на мобилни услуги в брой и без абонамент към момента на сключване на договора и, от друга страна, заплатената за него промоционална цена при предоставянето му на лизинг съгласно оставащия срок на договора.

С оглед на изложеното се претендира от съда да установи, че ответницата дължи на ищцовото дружество общата сума от 310.46 лв. за неустойки, описани подробно по-горе.

В отговора на исковата молба (ОИМ) и в отговора на уточнената ИМ ответницата заявява, че процесната искова молба била недопустима, тъй като, от една страна, нямало пълен идентитет между на претенциите, заявени в заявлението по чл. 410 ГПК, и исковата молба по чл. 422 ГПК, понеже съществувало разминаване между посочената в ИМ цена на иска и сумата, за която била издаден заповедта по чл. 410 ГПК. От друга страна, не било ясно как са сформирани претенциите на ищцовото дружество от приложените по 4 делото фактури. С допълнителен отговор ответница оспорва както допустимостта, така и основателността на исковете. В частност прави възражение, че вземанията, предмет на делото, имали характера на периодични плащания и поради това били погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В условията на евентуалност се заявява по същество, че се оспорват реалното доставяне на допълнителни услуги от доставчика на абоната и приложените по делото фактури, които не били подписани нито от ищцовото дружество, нито от ответницата. Възразява се срещу исканията за неустойка, поради това че доставчикът не бил развалил договора надлежно по чл. 87 ЗЗД, за да претендира неустойка за разваляне по 92 ЗЗД; алтернативно се твърди, че неустоечните клаузи били нищожни като противни на морала.