Решение № 1473 от 23.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100504450 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 07.02.2022г., постановено по гр.д. № 16077/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 151 състав, са уважени предявените от Д. Й. В. и В. С. Д. срещу “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД активно субективно съединени искове с правно основание чл. 439 от ГПК и е признато за установено, че ищците, в качетвото на законни наследници на Й.А.В., не дължат на ответното дружество сумите, предмет на издадения срещу техния наследодател изпълнителен лист по гр.д. № 20924/2015г. по описа на СРС, както следва: сумата от общо 897, 20 лева – главница по запис на заповед от 11.09.2013г. и падеж на плащане – 08.05.2014г, прехвърлена от поемателя “И.А. М.” АД на кредитора с джиро от 25.03.2015г. и сумата от 325 лева – съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че процесните 1 вземания са установени с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, поради което правото на принудително изпълнение се погасява с изтичане на общата петгодишна давност, а не както първоинстанционният съд е приел, че е приложима кратката тригодишна давност. Развити са подробни съображения, че влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява по правни последици на влязлото в сила съдебно решение, с което е установено със сила на пресъдено нещо между страните съществуването на конкретно притезание в полза на кредитора. Сочи, че последното валидно изпълнително действие е било извършено на 20.09.2017г., поради което се налага извод, че вземането не е било погасено по давност както към датата на подаване на исковата молба, така и към настощия момент. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна Д. Й. В. и В. С. Д. са подали отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Изложени са доводи за неправилност на поддържаната от въззивника теза, че в случая приложение намирата общата петгодишна погасителна давност по чл. 117, ал.

2 от ГПК. Поддържа, че вземането се погасява с изтичане на тригодишна давност, доколкото се касае за вземане по запис на заповед. Установено било, че последното изпълнително действие по делото е предприето на 20.09.2017г.

След тази дата спрямо ищците не са предприемани други валидни изпълнителни действия. От този момент, с изтичането на двугодишен преклузивен срок, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство. А правото на принудително изпълнение било погасено на 20.09.2020г., т.е. преди датата на подаване на исковата молба. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

2

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане, предмет на издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, по доводи за погасяването му по давност поради непредприемане на действия за принудителното му събиране в продължение на повече от три години от датата на последното валидно изпълнително действие - от 20.09.2017г.

В исковата молба са изложени твърдения за издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу наследодателя на ищците по влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Ищците се позовават на изтекла погасителна давност, тъй като образуваното за събиране на това вземане изпълнително производство било прекратено по силата на закона още на 20.09.2019г., а кредиторът е бездействал в продължение на повече от три години от датата на последното валидно изпълнително действие, т.е. считано от 20.09.2017г. до датата на подаване на исковата молба. Поради бездействието на кредитора, който не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, счита, че изпълнителното производство било прекратено по силата на закона още на 20.09.2019г., като без значение е обстоятелството, че съдебният изпълнител не е постановил изричен акт за прекратяване по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С оглед фактическите твърдения в исковата молба съдът приема, че исковете имат правното си основание в нормата на чл. 439 от ГПК. Когато срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение от длъжника, заповедта се стабилизира и макар да не формира сила на пресъдено нещо по спора, възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК.

Поради това длъжникът в заповедното производство може да ползва от 3 исковата защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на настъпили след издаване на заповедта за изпълнение факти.

Предмет на делото са обективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, според която разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с изпълнително основание, което по действащия ГПК /чл. 404 ГПК/ може да бъде само съдебен или арбитражен акт, съдебна или арбитражна спогодба, а ако това предвижда правото на ЕС или международен договор – и чуждестранен несъдебен акт.

Предпоставките за допустимост на този отрицателен установителен иск, обосноваващи правния интерес от него, са: 1) изпълнителното основание да е издадено и влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2) принудителното изпълнение да е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано /в противен случай, искът не може да е отрицателен установителен, а осъдителен/; 3) искът да е основан на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание: края на съдебното дирене в исково производство /ако такова е провеждано/, момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.

Иск по чл. 439 ГПК е недопустим при всички невлезли в сила съдебни изпълнителни основания. Това се отнася както за изпълнителни основания, които не са предварително изпълняеми, така и за такива, които са предварително изпълняеми и въз основа на тях е възможно да се проведе или се провежда принудително изпълнение. Такива са всички съдебни актове, по които предварителното изпълнение е допуснато с нарочен съдебен акт /по чл.

242 ГПК или чл. 418 ГПК/ или по силата на закона /осъдителните въззивни решения/. Ако изпълнителното основание не е влязло в сила, то и възраженията срещу вземането по него не могат да се основават на факти, настъпили след момента на стабилитет на изпълнителното основание, което е 4 основната отличителна черта на иска по чл. 439 ГПК. Защитата срещу невлязъл в сила съдебен акт следва да се осъществи по предвидения в закона редовен способ и инстанционен ред, а не чрез иск по чл. 439 ГПК.

В случая ищците обосновават предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК с фактическото твърдение, че удостоверените в процесната заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ са покрити с изтекла тригодишна погасителна давност след образуване на процесното изпълнително дело, поради което предявеният иск е допустим.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /заповедното производство/, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника. Предвид единственото поддържано във въззивното производство основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.

На етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства:

От представения изпълнителен лист от 29.04.2015г., препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че оспорените вземания представляват главница по запис на заповед и съдебни разноски по заповедно производство, които се претендират от ищците в качеството им на законни наследници на Й.А.В., починал на 25.11.2020г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

От представения изпълнителен лист от 29.04.2015г. и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадени по гр.д. № 20924/2015г. по описа на СРС, ГО, 69 състав, се установява, че вземанията, предмет на първоинстанционното решение, представляват непогасена главница по запис на заповед, издаден на 11.09.2013г. с падеж 08.05.2014г., прехвърлен от поемателя “И.А.

5

МЕНИДЖМЪНТ” АД на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с джиро от 25.03.2015г., и съдебни разноски по заповедното производство. Страните по делото не спорят, че тези суми отразяват действително възникнали в тежест на наследодателя на ищците парични задължения към ответното дружество.

На 30.06.2015г. по молба на кредитора било образувано изпълнително дело № 20157840400691 по описа на ЧСИ Й.Ц., с район на действие – СГС, с предмет – принудително събиране на присъдените с издадения по гр.д. № 20924/2015г. по описа на СРС, ГО, изпълнителен лист. В молбата са направени искания за предприемане на конкретни изпълнителни способи за осребряване на имуществото на длъжниците – запор върху вземане от пенсия. На основание чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набави документи, книжа и др., да определя начина на изпълнение, както и да бъде пазач на описаното имущество.

На 30.06.2015г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки. Третото задължено лице “Банка ДСК” ЕАД е уведомило на 10.07.2015г. съдебния изпълнител, че върху откритите банкови сметки на длъжника са наложени предходни запори и при остатък от паричните средства, същите ще бъдат изплащани по процесното изпълнително дело. От “Първа инвестиционна банка” АД е постъпил на 14.07.2015г. отговор, в който е посочено, че разкритата на името на длъжника банкова сметка е блокирана, но по нея няма авоар, а същевременно са наложени други предходни запори.