Решение № 11467 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11467 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20251110141560 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от ....... срещу Ф. С. П. положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл.

149, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответницата дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 20565/2025 г. по описа на СРС, 34 състав, а именно:

106,21 лв. (54,30 евро) – главница за консумирана топлинна енергия (ТЕ) за небитови нужди (магазин) за периода м. 11.2022 г. – м. 04.2024 г;

22,19 лв. (11,35 евро) – законна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода 31.12.2022 г. – 07.04.2025 г.

8,37 лв. (4,28 евро) – главница за услугата дялово разпределение (ДР) за периода м.

05.2022 г. – м. 04.2024 г.;

2,28 лв. (1,17 евро) – законна лихва за забава върху таксата за ДР за периода 01.07.2022 г. – 07.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

В законоустановения срок ответницата е подала възражение в заповедното производство, с което оспорва вземането с довода, че в процесното помещение липсват вертикален щранг и радиатори, поради което начислените суми са неправилни.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – ...... е представило писмени доказателства и становище в подкрепа на иска

.

От фактическа и правна страна, съдът установява следното:

1

Между страните не се спори относно собствеността върху процесния имот – търговски обект (магазин), находящ се в ....., както и че същият е ползван през процесния период.

Установява се, че обектът се ползва за стопански нужди, поради което ответницата има качеството на "небитов клиент" по смисъла на § 1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява въз основа на нарочни писмени договори при общи условия.

По делото е безспорно, че между страните такъв писмен договор не е подписван. Липсата на сключен договор обаче не освобождава ответницата от задължението да заплати стойността на реално доставената енергия, тъй като в настоящия случай правоотношението се урежда на плоскостта на неоснователното обогатяване. Налице са материалноправните предпоставки на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – ответницата се е обогатила неоснователно, като е потребила енергия и е спестила разходи за нея за процесния период, а ищцовото дружество е обедняло в същия размер, доставяйки тази енергия в етажната собственост без да получи дължимото насрещно плащане.

За изясняване на спора относно реалното потребление и коректността на начисленията, съдът разгледа документите, представени от третото лице-помагач „.....“ АД. От приложените индивидуални изравнителни справки за абонат № ... за отчетните периоди 05.2022 г. – 04.2023 г. и 05.2023 г. – 04.2024 г., както и от констативния протокол и талона за отчет на уредите, ясно се установява, че в обекта на ответницата (с отопляем обем от 119 куб.м.) е отчетена нулева индивидуална консумация за отопление и топла вода. Всички начислени количества топлинна енергия (съответно 0.9645 MWh и 1.379 MWh за двата периода) представляват единствено припадащия се дял от сградната инсталация за обекта.

Този факт се подкрепя и от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) - макар в обекта на ответницата действително да не се ползва реално отопление и топла вода, общият топломер в абонатната станция е бил технически изправен и е преминал метрологичен контрол. Разпределението на енергията за сградна инсталация е извършено напълно коректно и съобразно действащата нормативна уредба (Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г.).

Според изчисленията на вещото лице, общото задължение за сградна инсталация за процесния период възлиза на 373,18 лв. (190,80 евро), формирано от прогнозни начисления в размер на 340,47 лв. (174,08 евро) и сума за доплащане от изравняване в размер на 32,71 лв. (16,72 евро).

Възражението на ответницата, че не дължи суми поради липса на радиатори и преминаващ вертикален щранг през нейния обект, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката е императивна и задължава всички собственици на имоти в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост да заплащат своя дял за топлинна енергия от сградната инсталация, независимо дали реално ползват отоплителни тела в собствения си обект.

С оглед на факта, че установеното от СТЕ действително задължение е в размер на 373,18 лв.

2

(190,80 евро), a за ответницата 1/2 - 186.59лв., исковете са изцяло основателни и доказани по размер.

По отношение на акцесорните претенции за заплащане на обезщетения за забава (мораторни лихви) в размер на 22,19 лв. и 2,28 лв., съдът намира същите за неоснователни и недоказани.

Доколкото съдът прие, че отношенията между страните се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване (чл. 59 от ЗЗД), вземането на ищеца е без определен ден за изпълнение. Съгласно константната практика на ВКС и императивната норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, при задължения без определен срок длъжникът изпада в забава едва след като бъде изрично поканен от кредитора.

Видно от представените по делото писмени доказателства, ищецът е отправил до ответницата Покана за доброволно плащане с изх. № 17-8103, но същата е с дата 19.07.2022 г. и касае предходни задължения, възникнали преди процесния период (който е м. 11.2022 г. – м. 04.2024 г.). По делото липсват доказателства ищецът да е отправил покана за плащане на конкретните процесни суми преди сезирането на съда. Затова ответницата се счита изпаднала в забава едва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (09.04.2025 г.), от който момент се дължи и присъдената законна лихва върху главниците. Поради това, исковете за признаване за установено дължимостта на мораторни лихви за периоди преди 09.04.2025 г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Ищецът е направил искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, които според представените доказателства възлизат на обща сума от 615,06 лв.

(314,47 евро), формирана от: 100,00 лв. (51,13 евро) за юрисконсултско възнаграждение, 75,00 лв. (38,34 евро) за държавни такси и 440,06 лв. (225,00 евро) за внесен депозит за вещо лице.

С оглед изхода на спора и частичното уважаване на предявените искове (уважени главници в размер на 114,58 лв. от общо претендирани 139,05 лв.), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът, но съразмерно с уважената част от претенцията (която възлиза на 82,40 %). Поради отхвърлянето на исковете в частта за моралторните лихви, отговорността на ответницата за разноски следва да бъде редуцирана. Следователно, Ф. С.

П. следва да бъде осъдена да заплати на ....... разноски в съразмерен общ размер на 506,82 лв. (259,13 евро).

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ......., ЕИК ......, срещу Ф. С. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, че Ф. С. П., ЕГН **********, дължи на ......., ЕИК ......, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 20565/2025 г. по описа на СРС, 34 състав, както следва: 106,21 лв. (54,30 евро) – стойност на 3 неоснователно обогатяване за консумирана топлинна енергия за периода м. 11.2022 г. – м.

04.2024 г.; 8,37 лв. (4,28 евро) – стойност на неоснователно обогатяване за дялово разпределение за периода м. 05.2022 г. – м. 04.2024 г.; ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 09.04.2025 г. до окончателното плащане, незаплатени суми, спестени разходи за топлинна енергия за имот - махазин, ......

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......., ЕИК ......, срещу Ф. С. П., ЕГН **********, искове за признаване за установено дължимостта на сумите от 22,19 лв. (обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2022 г. – 07.04.2025 г.) и 2,28 лв.

(обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. – 07.04.2025 г.), претендирани от ищеца за магазин, находящ се ...... като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Ф. С. П., ЕГН **********, да заплати на ......., ЕИК ......, на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, направените по делото разноски съразмерно с уважената част на исковете в общ размер на 506,82 лв. (259,13 евро).

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – ...... ЕИК ...........

Подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4