Решение № 441 от 13.05.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Стара Загора, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530100275 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.49 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата молба, че на 23.12.2024г. около 16.00 часа вървял по *** в гр.Стара Загора успоредна на ***. Под масата на заведение за бързо хранене на изток от училище *** лежало едно куче, а отстрани още едно. На мястото за бързо хранене имало и три жени, седнали, за да се хранят. Изведнъж, докато минавал по тротоара, едно от бездомните кучета, средно голямо, светло бежово на цвят, с марка на ухото се приближило до него. Кучето в един момент без ***а някаква видима причина захапало *** за лявото бедро. Поведението на животното било неочаквано за него. Това се е случило на изток от училището. След което кучето се отместило на няколко метра и започнало да лае. Ищецът от своя страна бил безкрайно стреснат, изненадан и уплашен от ухапването на кучето. От раната започнала да тече кръв, изпитвал и остра болка. Уплашил се също и при мисълта, че бездомното куче може да му причини някакво заболяване. Решил да се върне в дома си, тъй като обувката му се напълнила с кръв, а панталонът му бил разкъсан. Обадил се на дъщеря си ***, която се отзовала и го завела в Спешно отделение. Промили раната и я превързали.

Направела била и ваксина за тетанус. На следващия ден сутринта болката била още поголяма, като мястото около ухапването и надолу към крака посиняло.

На 30.12.2024г. ищецът посетил кабинета на личния си лекар, тъй като раната започнала да „тупти“ и не можел да спи. Издаден бил Амбулаторен лист № *** от 30.12.2024г. При прегледа личния лекар д-р *** констатирал разкъсна рана по задна повърхност на ляво бедро, оток около раната, болка хиперемия. Причинено било 1 рецидивиращо депресивно разстройство на здравето. От инфекциозното отделение му предписали антибиотик.

В продължение на около двадесет дни ищецът изпитвал осезаема болка в областта на лявото бедро. Болката и към момента не е изчезнала напълно, като и към момента в резултат на разкъсването на крака има уплътнение, което се напипва. За съжаление обаче и към настоящия момент ищецът изпитвал страх при вида на куче, каквото усещане преди това нямал. Останало и неприятно усещане при вида на всяко едно куче, че то може да го нападне и нарани.

Ищецът сочи, че предявява иска на основание чл.49 ЗЗД. Отговорността по чл.49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние /действие или бездействие/, с което виновно е причинил на пострадалия неимуществени вреди в претендирания размер за претърпени болки и страдания вследствие на причинено увреждане на здравето чрез ухапване от безстопанствено куче, представляващо лека телесна повреда, изразена в болка и страдание, преживяна уплаха и остра стресова реакция. Следва да се установи и причинна връзка между вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (в този смисъл ППВС № 7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Когато отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В конкретния казус се претендират неимуществени вреди, претърпени от ищеца, настъпили в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 23.12.2024г. на *** и ул.*** на изток от училище ***. Отговорността на ответната община се търси по чл.49 ЗЗД с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното бездействие на ответната страна чрез нейни служители или други натоварени с тези дейности лица ***пълни задълженията си по чл.47, ал.3 и чл.50 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) - да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява агресивното им поведение. Разпоредбата на чл.50, т.2 ЗЗЖ предвижда, че организациите и лицата по чл.49 от същия закон са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Следователно причиняването на вреди вследствие на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е последица от непредприети мерки, визирани в горепосочената правна норма или за тяхната недостатъчност, или безрезултатност. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, на ищеца се дължи законната лихва върху обезщетението от деня на увреждането - 23.12.2024 г. до окончателното плащане на обезщетението.

2

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Стара Загора да му заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в преживените болки, страдания и стрес от ухапване от бездомно куче на 23.12.2024г. в гр. Стара Загора, на *** и *** на изток от училище ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 23.12.2024г. до окончателното му изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Община Стара Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Счита, че твърдените в исковата молба обстоятелства не отговарят на истината. Счита, че по делото не са представени и доказателства, че *** е бил нападнат от бездомно куче, както и че претендираните неимуществени вреди - болки и страдания са в резултат на ухапване от именно такова животно. В исковата молба липсват доказателства, че въпросното куче е без стопанин, както и че настъпилите болки и страдания са именно от безстопанствено куче. В приложените по делото медицински документи няма детайлно и конкретно описание на механизма на получаване на твърдяната травма. Към исковата молба липсват и доказателства относно периода на възстановяване.

Ответникът отбелязва, че Община Стара Загора чрез своите служители изпълнява възложените й задължения по Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което липсва противоправно деяние /действие или бездействие/, от което да са настъпили вреди. Това е видно от Писмо изх. № 10-111543/06.02.2023 г. до ОДБХ Стара Загора, ведно със справките към него, Писмо изх. № 10-112127/21.02.2024 г. до ОДБХ - Стара Загора, ведно със справките към него и Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета приета с решение № 842 по протокол № 20 от 25.03.2021 г. на Общински съвет - Стара Загора. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля *** (дъщеря на ищеца) се установява, че на 23.12.2024г. получила обаждане от баща си, че е ухапан от куче. Тя го посъветвала да се прибере в дома си, за да я изчака да отидат на лекар. Когато се срещнали, на път за Бърза помощ, ищецът й разказал, че прибирайки се от личния лекар, до Езиковата гимназия под маса на заведение за хранене лежали кучета с ушни марки, като едното от тях го нападнало и ухапало в задната част на левия крак над коляното. Кучето било оранжево-кафяво, високо.

Ищецът бил много уплашен. Споделил също, че се движел съвсем нормално, не правил резки движения, за да предизвика кучето. В Бърза помощ му била направена превръзка, изписани лекарства и промивки. Свидетелката видяла раната и следи от зъби. По-късно се наложило ищецът пак да посети лекар, тъй като болката не минавала, имало оток. Личния лекар на ищеца го насочил към специалист по инфекциозни болести, който му изписал 3 антибиотик. Свидетелката сочи, че към настоящия момент болката е отминала, но ищецът все още изпитва страх от кучета. Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй като същите са непротиворечиви, логични, последователни, отразяват преки впечатления от състоянието на ищеца и кореспондират с представените писмени доказателства. При преценка достоверността на показанията на св.*** съдът отчита възможната й заинтересованост съгласно чл.172 ГПК, но не констатира причина същите да не бъдат кредитирани.

По делото са представени: Лист за преглед в КДБ/СО от 23.12.2024г., от който е видно, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 23.12.2024г. в 16,20 часа с кървава екскориация, с кръвонасядане по задната повърхност на лявото бедро и диагноза – ухапване от куче, след оказана първа помощ е освободен за извънболнично лечение; Амбулаторен лист от 30.12.2024г. – 2 бр.; Рецепта.

По делото са представени Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, приета с решение № 842 по протокол № 20 от 25.03.2021 г. на Общински съвет Стара Загора; Писмо изх.№10-11-1543/06.02.2023г. относно изготвяне на отчет за изпълнение на програмите за овладяване на популацията на безстопанствените кучета за 2021г. и Писмо изх.№10-11-2127/21.02.2024г. относно изготвяне на отчет за изпълнение на програмите за овладяване на популацията на безстопанствените кучета за 2023г.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че при инцидента на 23.12.2024г. ищецът *** е получил рана от ухапване от куче по задната повърхност на лявото бедро; описаното увреждане отговаря да е получено по време и начин, отразени в исковата молба; срокът на възстановяване е един месец.

При така събраните доказателства съдът намира за безспорно установено по делото, че на 23.12.2024г. ищецът *** е претърпял инцидент – ухапване от куче без придружител, с ушна марка, в резултат на което получил телесно увреждане - рана от ухапване от куче по задната повърхност на лявото бедро и изживял стрес.

За да се ангажира отговорността по чл.49 ЗЗД, закона изисква да е налице кумулативна даденост на всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, а именно: да са налице вреди, причинени на пострадалия; вредите да са причинени от лице, на което отговорния по чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работата; и работника или служителя ***а вина за причинените вреди, като съгласно Решение № 643/24.08.2009г. по гр.д. №2005/2008г. на ВКС при защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва такава.

Задължения за предприемане на мерки по отношение на безстопанствените кучета съгласно Закона за защита на животните (ЗЗЖ) са вменени на общините – общински съвети и кметове, които следва да приемат Програма за изпълнението на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България 4 и организират изпълнението й; да упражняват надзор върху безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс; надзор и грижа за върнатите по места кучета; вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни; контрол върху кучетата и приютите чрез периодични проверки и проверки по сигнали (чл.41, чл.47, чл.49, чл.50, чл.59 ЗЗЖ).

Съгласно трайната практика на ВКС, обобщена в Решение №50151 от 19.10.2022г. на ВКС по гр.дело №2598/2021г., III г.о., ГК, за да бъда ангажирана отговорността на общината по чл.49 ЗЗД за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е дали прекият причинител на деликта е положил дължимата грижа при изпълнение задълженията на общината по чл.41, ал.1 ЗЗЖ, чл.42 ЗЗЖ, чл.47, ал.1 ЗЗЖ, чл.50, т.2 ЗЗЖ и чл.59 ЗЗЖ.