Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2065 от 10.05.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13216/2023
Вид
Решение № 2065
Подписан
10.05.2024
В сила
20.08.2024
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2065 гр. Пловдив, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330113216 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ********* Н. против Т. А. К. с ЕГН ********** и адрес гр. *******, бул.

********* № ***, ет. **, ап. ***, ап. *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 93,04 лева (деветдесет и три лева и 04 стотинки), представляваща главница за период от 01.03.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3,54 лева (три лева и 54 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.06.2022 г. до 05.07.2023 г. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца е енергийно предприятие и притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. ********. Продажбата на топлинна енергия на клиенти се осъществява при публично известни общи условия. Дружеството е доставило до сградата, в която ответникът притежава недвижим имот, топлинна енергия, а ********** като топлинен счетоводител 1 е разпределил за имота на ответника ТЕ за отопление на стойност 172,73 лв. и за сградна инсталация-229,27 лв. за периода 01.02.2021 г. – 30.04.2022 г. и е начислил услуга дялово разпределение в размер от 44,70 лв. Извършено е частично плащане на задълженията. За събиране на вземането е подадено заявление по чл. 410 ГПК-ч. г. д. 9906/23 г. на ПРС. Срещу заповедта е подадено възражение.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Твърди, че на 06.07.2023 г. е заплатил всички дължими суми чрез ************ по фактури падежирали към този момент. Сумата е била 301,59 лв.

В хода на производството представителя на ищеца признава, че са извършени от ответника две плащания на суми -на 06.07.2023 г. и 17.10.2023 г., които са погасили притендираните вземания за главница и лихва.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-препис извлечение от сметка и справки (лист 5-7 от делото) фискални касови бонове представени от ответника(лист 22-24 от делото) се установява, че за периода 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г. ищеца е определил на ответника задължение в размер от 346,35 лева, от което 172,73 лв. за отопление, 229,27 лв.-за сградна инсталация и 44,70 лв. за услуга разпределение. Поради незаплащане на същата е начислена лихва 51,70 лв. за периода 02.04.2021 г. до 05.07.2023 г.

Задълженията са документирани в 8 фактури издадени в периода 28.02.2021 г.-30.04.2022 г. Падежът на задълженията е от 01.04.2021 г. до 01.06.2022 г.

По същите са извършени плащания на 06.07.2023 г., които са погасили задълженията по фактурите отнасящи се за периода 01.02.2021 г.-28.02.2022 г.

От приложеното ч. гр. д. 9906/23 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал заявлението по чл. 410 от ГПК на 06.07.2023 г. Заповед за изпълнение е била издадена на 07.07.2023 г. От длъжника е постъпило възражение срещу заповедта в срок.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

С оглед постъпилото възражение от длъжника срещу подадената заповед 2 за изпълнени по ч. гр. д. 9906/23 г. на ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл.

422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.

Уважаването на предявената притенция предполага установяване на качеството на потребител на ответника на заявената ТЕ в периода като количество и стойност, при липса на установени данни за извършване на плащания.

Не се спори между страните, че ответника е собственик на топлоснабден имот в гр. ********, за който ищеца е определил процесните задължения за доставена ТЕ. Предвид това същият се явява потребител на доставяните в имота услуги и задължен да заплати стойността им.

С оглед събраните писмени доказателства и становището на ищеца по направените плащания за погасяване на задълженията, съдът намира, че към настоящия момент не са налице дължими суми от ответника на ищеца за главница и лихва за доставената ТЕ за процесния период. Този извод сочи неоснователност на иска и налага неговото отхвърляне.

С оглед твърденията на ищеца, че плащането на задълженията е станало в хода на производството и притенцията му за присъждане на разноски за заповедното и настоящето производство, съдът намира, че с плащането на суми на 06.07.2023 г., покрили част от вземанията за главница и лихва ответника не е станал причина за предявяване на притенцията за тези вземания в заповедното производство и не следва да носи отговорност за разноски за тях. Тъй като от негова страна не се ангажират доказателства кога са извършени други плащания погасили вземанията за главница от 93,04 лв. дължима за периода 01.03.2022 г.-30.04.2022 г. и следващата им се лихва от 3,54 лв., а ищеца твърди, че това е станало на 17.10.2023 г., т. е след образуване на настоящето дело, съдът намира, че отговорността на разноските за притендираната сума в настоящето производство и съответната и в заповедното следва да се поеме от ответника.

В съответствие с изложеното ответника дължи заплащане на ищеца на внесената държавна такса от 75 лв. и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство, както и 6,07 лв. за държавна такса и 12,13 лв. за юрисконсултско възнаграждение за заповедното 3 производство.

На ответника разноски не се дължат, тъй като плащането на задължението предмет на иска е сторено в хода на производството.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ********* Н. против Т. А. К. с ЕГН ********** и адрес гр. *******, бул. ********* № ***, ет. **, ап. ***, ап. *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 93,04 лева (деветдесет и три лева и 04 стотинки), представляваща главница за период от 01.03.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3,54 лева (три лева и 54 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.06.2022 г. до 05.07.2023 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 9906/23 г. на ПРС.

ОСЪЖДА Т. А. К. с ЕГН ********** и адрес гр. *******, бул.

********* № ***, ет. **, ап. ***, ап. *** да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул.

"Христо Г. Данов" № 37 сумата от 175 (сто седемдесет и пет) лв. за разноски по настоящето производство и 18,20 (осемнадесет лева и 20 ст.) за разноски по заповедното производство по ч. г. д. 9906/23 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4