Определение № 4153 от 13.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4153 гр. Варна, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100102672 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба с вх. № 21142/29.06.2026 г., подадена от ответника Варненска и Великопреславска Света митрополия, действаща чрез адв. Д. Г., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение № 2889/08.06.2026 г., чрез увеличаване на присъдените в негова полза разноски за адвокатското възнаграждение в размер на 5448,75 евро до пълния претендиран размер от 7265 евро.

Молбата е обоснована с твърдения, че изводът на съда за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото представената адвокатска услуга се изчерпва само с депозирането на отговора на исковата молба, е неправилен.

Посочва, че сключеният договор за правна защита и съдействие от 21.01.2026 г. е за цялостно процесуално представителство по делото, а не само за представяне на отговор на исковата молба. Страната изтъква, че съгласно трайната практика на ВКС, фактическата и правна сложност на спора се преценява към момента на сключване на договора, а не в зависимост от броя на реално извършените впоследствие действия. Намира, че прекратяването на производството е пряк и непосредствен резултат от ефективно упражнената защита и направените в отговора възражения и не следва да е основание за намаляване на възнаграждението, а напротив твърди, че показва постигането във възможно най - ранния етап на благоприятен за страната резултат.

Отделно сочи, че съгласно Определение № 1441 от 23.03.2026 г. постановено по к.ч.гр.д. № 988/2026 г. по описа на ВКС, подлежащо на възмездяване при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност, на основание чл. 78, ал.5 ГПК, само предвид факта, че производството не се е развило напълно, т.е не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство. Излага, че когато в договора за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му са договорени общо за всички действия, които ще бъдат извършени от упълномощения адвокат, установените в законодателството ограничения за размера не намират 1 приложение. В допълнение посочва, че извършените от процесуалния представител действия включват и първоначално проучване на делото, подготовка за защитата на упълномощителя, изготвянето на отговор, както и последващите действия по уведомяване на упълномощителя за развитието на производството. Твърди, че когато е сключен договор за правна защита и съдействие и възнаграждението е заплатено, то при прекратяване на делото, ответникът има право да го получи в пълен размер от ищеца, дал повод за завеждането му, независимо, че не са се осъществили всички очаквани процесуални действия. Намира, че прилагането на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е необосновано и неправилно, тъй като касае хипотезата на първоначално договорена услуга само за изготвяне на писмен отговор.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Й. Н. А., чрез адв. В. Г., е депозирал отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът е съобразил обема на договора за правна защита и съдействие от 21.01.2026 г., като не е приложил пряко разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а я е използвал единствено като ориентир. Излага, че с оглед практиката на СЕС, съдът не е обвързан от Наредбата при определяне на размера на възнагражденията. Допълва, че считано от 18.02.2026 г. няма задължителен минимум за адвокатско възнаграждение.

Предмет на разглеждане е и молба с вх. № 22393/08.07.2026 г., подадена от Й. Н. А., чрез адв. В. Г., с искане за изменение в частта за разноските на същото определение № 2889/08.06.2026 г., чрез отхвърляне на искането на първоначалния ответник Варненска и Великопреславска Света митрополия за присъждане на разноски по делото, а в условията на евентуалност – чрез намаляване на присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение до сумата от 500 евро.

Молбата е обоснована с твърдения, че надлежният ответник по иска е конкретизиран чрез извършена поправка на нередовна искова молба в процедура по чл. 129 ГПК и предприетите от съда действия по заменяне на страна, вкл. изпращането за отговор на исковата молба на лице, което не е било надлежно конституирано като ответник в производството, че били са извън волята му. Посочва, че макар по отношение на Варненска и Великопреславска Света митрополия делото да е прекратено, то не е резултат от оттегляне или отказ от иск, което да обуслови хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Затова и счита, че на този ответник не следва да бъдат присъждани разноски.

В условията на евентуалност изразява несъгласие с определения от съда размер на присъденото в полза на Варненска и Великопреславска Света митрополия адвокатско възнаграждение. Изтъква, че мотивите на съда разглеждат единствено материалния интерес като база за определяне на размера, без да отчитат всички обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗА. Намира размера на претенцията за несправедливо завишен. В допълнение сочи, че на ищеца е указано безплатно правно съдействие.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Варненска и Великопреславска Света митрополия, действаща чрез адв. Д. Г., е депозирала 2 отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. Оспорва наведените от молителя твърдения, че разноски не се дължат, доколкото замяната на ответника е извършена „извън неговата воля“. Излага, че прекратяването на производството по отношение на Варненска и Великопреславска Света митрополия е въз основа на допуснатото от съда изменение на иска чрез замяна на страна, по реда на чл. 228 от ГПК, поради което счита, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК разноски се дължат. Допълва, че, ако молителят не е бил съгласен с така направеното изменение, е можел да се защити по пътя на обжалването. Посочва, че съгласно константната практика на ВКС за отговорността за разноски при прекратяване на производството по отношение на ответник, заменен по искане на ищеца, е ирелевантна причината, поради която ищецът е предприел процесуалното действие по изменение на иска. Правото на заменения ответник на разноски възниква от факта на прекратяването на производството спрямо него, тъй като той е бил принуден да направи разходи за организиране на защитата си. Отделно намира, че наведените в условията на евентуалност твърдения за намаляване на присъдените разноски до 500 евро са неоснователни, в пълно противоречие със закона и съдебната практика и не отчитат действителната фактическа и правна сложност на спора. Оспорва изложеното, че извършената адвокатска дейност се изчерпва само с депозирането на отговор на исковата молба.

Излага, че защитата е изисквала значителна по обем и сложност подготвителна дейност, което е довело и до благоприятния за страната резултат, реализиран въз основа на задълбоченото проучване и събиране на доказателства; анализ на специфична правна материя, въз основа на които действия, твърди, че е изготвен и детайлен и аргументиран отговор на исковата молба, довел и до посочения резултат. Допълва, че освен него, процесуалната ангажираност в производството се е изразила и в подаването на молби и становище, анализ на съдебните актове, извършването на справки по движението на делото. Посочва, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение не е произволно определен, а представлява установения минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г., изчислен съобразно цената на иска (239 010.04 лева), по следната формула: 8650 лв.+4% за горницата над 100 000 лв.= 14210.40 лв. (приблизително 7265 евро). Излага, че съгласно ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да присъди по – нисък размер от минимално определения в Наредба № 1, какъвто е в настоящия случай. Отделно посочва, че съгласно практиката на касационната инстанция, когато заплатеното възнаграждение е в размер, близък до или равен на минималния, то не може да бъде квалифицирано като прекомерно. Намира, че искането за намаляване на възнаграждението до сумата от 500 евро е в пълно противоречие със закона и задължителната съдебна практика, както и е проява на процесуална недобросъвестност.

За да се произнесе по молбите, съдът съобрази следното:

Процесуалният ред за изменение или допълване на съдебно решение в частта за разноските е регламентиран в разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, съгласно която, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в 3 едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая съдът е сезиран с молби за изменение на определение № 2889/08.06.2026 г. в частта за разноските, които са подадени в срока за обжалване на определението и от легитимирани страни – ищец и ответник по делото, при наличие на правен интерес от търсеното изменение, поради което с а допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни, като аргументите за това са следните:

Производството по делото е образувано по предявен от Й. Н. А. срещу Варненска и

Великопреславска

Света митрополия положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част от ПИ *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо имота, със Заповед № 18-7261/23.05.2014 г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес: гр.

Варна, р-н „Приморски“, „Ботаническа градина“, с площ на реалната част от 12400 кв.м. и граници: ПИ ***, ***, ***,

***, *** и останалата част на ПИ ***, повдигната в червен цвят на приложената на л. 20 от гр.д. № 11310/2025 г. на ВРС скица, на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 03.04.2008 г. до предявяване на иска на 14.10.2025 г.

След проведена процедура по размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и депозиран от ответника Варненска и Великопреславска Света митрополия отговор на исковата молба е възникнал въпросът за правния интерес на ищеца от предявения положителен установителен иск за собственост, поради което производството по делото е оставено без движение с разпореждане № 1448/26.02.2026 г. със съответни указания до страната.

В изпълнение на разпореждането ищецът е депозирал молба вх. № 10917/01.04.2026 г., с която е заявил, че искът следва да се счита предявен срещу друг ответник, а именно: Манастир „Св.Св. Константин и Елена“, като е изложил и съответни твърдения във връзка с правния му интерес от воденето на иска срещу това лице.

Съобразявайки горното, както и обстоятелството, че ищецът е насочил иска си срещу нов ответник след като е проведена процедурата по размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК, респ. след като е конституирана първоначално посочената ответна страна, с постановено по делото определение № 2889/08.06.2026 г. е допуснато изменение на предявения иск чрез заменяне на първоначалния ответник Варненска и Великопреславска Света митрополия с нов ответник – „Манастир Св. Св. Константин и Елена“, на основание чл. 228 ГПК. Със същото определение е прекратено производството срещу първоначалния ответник Варненска и Великопреславска Света митрополия и на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 5 от ГПК в негова полза са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5448.75 евро.

В мотивите на определението относно разноските съдът е приел, че на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от първоначалния ответник разноски по делото за доказано заплатено адвокатско възнаграждение. Последното е претендирано в размер на 7265 евро и въз основа на своевременно направеното от ищеца възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е намалено до 5448.75 евро, която сума е 4 присъдена в полза на Варненска и Великопреславска Света митрополия.