Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 152 от 26.05.2023, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 712/2022
Вид
Решение № 152
Подписан
26.05.2023
В сила
27.10.2023
Състав
Минка Кирчева

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 85а · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6 т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
  • чл. 43 · Закон за измерванията

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Добрич, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20223230200712 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Д. Ч., като законен представител на „ Чернев клима сервис „ ЕООД, ЕИК: 200928951, чрез адв. А. Д. ПАК / редовно упълномощен – л. 28 / срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство / ЕФ / Серия К № 5815396, издаден от ОД на МВР Добрич, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.

182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 100 лв. Моли се ЕФ, като неправилен и издаден в нарушение на процесуалните правила да бъде отменен.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмени становища поддържа жалбата.

ОДМВР гр. Добрич, редовно призовани не се представляват.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима, като депозирана в законоустановения 14 - дневен срок / л. 41 / от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Посредством приложената на л. 38 от делото справка се установява, че юридическото лице „ Чернев клима сервис „ ЕООД, ЕИК: 200928951 е било собственик на л.а. с рег. № ***, който на 15.04.2022г., около 09.13ч. се е движил в гр. Добрич, кв. Рилци, по бул. „ Добруджа „, до бензиностанция „ Пътно строителство „ със скорост 73 км/ч., при разрешена в населено място 50км/ч. Скоростта била установена, посредством автоматизирано техническо средство № TFR1-M 537. За установеното нарушение, на Г. Д. Ч., като законен представител на собственика / л. 25 / бил издаден ЕФ Серия К № 5815396 и наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 100лв., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

На 23.06.2022г. ЕФ е бил надлежно връчен и на 07.07.2022г., жалбоподателят депозирал жалба срещу процесния ЕФ в ДРС.

Касателно техническата изправност на техническото средство, с което е установено процесното деяние:

За мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване - публично достъпно, като публикувано на електронната страница на Български институт по метрология и съдържанието, на което е общоизвестно обстоятелство

/https://ebim.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeDetails? identifier=BUm0UFjTu6U%3D/. Същото е с № 10.02.4835, с дата на издаване 24.02.2010г. и доказва възможността за използването на този тип техническо средство за видеоконтрол на територията на Република България, като е посочена начална и крайна дата -24.02.2020 г. на валидността му. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията / ЗИ /, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, като съответно следва да са преминали последваща метрологична проверка, съгласно чл. 43 от ЗИ, което безспорно е налице в настоящият случай. Използваната в 2 конкретния случай система е минала последваща проверка на 08.12.2021г., за което е приложен и съответния протокол от проверка № 4-17-21 / л. 65 /. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 43 от ЗИ, последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Същата се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване, а периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед №А-616 от 11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, която също е публично достъпна, като публикувана на електронната страница на ДАМТН и съдържанието, на която е общоизвестно обстоятелство, периодичността на проверките по отношение на скоростомерите е една година /https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/2019/02/z-616-11-918.pdf/. Преценени в съвкупност тези писмени документи, доказват техническата годност на използваното техническо средство, с което е заснето процесното ППС към дата на извършеното административно нарушение, респективно установените показатели на превишението на скоростта са установени от годно техническо средство.

По делото са приобщени към доказателствения материал надлежно изготвен Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 15.04.2022г., Приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата / Наредбата / / л. 12 /, както и Протокол от проведено обучение на св. М. В. – служител в Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич за работа с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M / л. 64 /. Посредством представената информация, съдържаща се в справка от Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич / л. 63 / се установява, че именно св. М. В. на 15.04.2022г. е работил с процесната мобилна система.

Описаната фактическа обстановка се установява и от ЕФ Серия К № 5815396/15.04.2022г., справка от Сектор ПП „ КАТ „ при ОДМВР гр. Добрич за датата на връчване на процесния ЕФ, заверени за вярност: Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 851р1651/15.04.2022г., Протокол за проведено обучение и Протокол № 4-173 21/08.12.2021г., Справка за нарушител; Справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Добрич рег. № 851000-12233/2022г., справка за собственост на процесния автомобил, за актуално състояние на „ Чернев клима сервис „ ЕООД, ЕИК: 200928951, свидетелските показания на св. М. В..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на § 6, т. 63 ДР на ЗДвП „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“ като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189 ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП- „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закон за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го 4 изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка от процесуална страна съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Жалбоподателят Г. Ч., като законен представител на ЮЛ - собственик на процесния лек автомобил е санкциониран за извършено нарушение по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, като при максимално разрешена в населено място скорост от 50км/ч., автомобилът е управляван с надлежно установена стойност на скоростта 73км/ч., за което нарушение на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.

182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 100лв.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП императивно регламентира, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от всички категории, с изключение на М и самоходни машини е забранено в населено място да превишава скорост със стойност 50км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП: „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 21 km/h до 30 km/h - с глоба 100 лв. На жалбоподателя е наложено именно наказание „ глоба „ в законоустановен размер, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че описаното деяние осъществява състава на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят основателно и законосъобразно е бил санкциониран.

Съдът приема за неоснователни направените възражения в жалбата по следните съображения:

В ЕФ е посочено като място на извършване на нарушението: гр.

Добрич, кв. Рилци, бул. „ Добруджа „ до бензиностанция „Пътно строителство „, като е посочено и конкретното изискване за ограничение на скоростта на движение до 50 км/час, както и посоката, в която е било насочено техническото средство. Соченото място попада в териториалната 5 структура на ОДМВР Добрич, от която е издаден електронния фиш.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в конкретния електронен фиш, поради което доводите на жалбоподателя за пороци в тази насока са неоснователни.

При въвеждането на данните за нарушението за скорост от снимковия материал, установената скорост е била намалена с грешката на уреда. За уредите TFR1-M, скоростта следва да се изчисли на база допустимата грешка в полеви условия: 3 км до 100 км/ч. и 3 процента за стойността над 100 км/ч.

В конкретния случай, установената скорост от 76 км/ч видно от приложения снимков материал клип № 31961 е намалена и съобразена с грешката на уреда, като в ЕФ е записана скорост от 73 км/ч. в полза на нарушителя.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че съгласно чл. 91 от ЗМВР за законосъобразността на заснемането с АТСС е било необходимо, публичното разгласяване на използването му. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, службите за контрол по пътищата, имат право да използват технически средства за установяване на нарушенията на правилата за движение.